Перфектният ми ден

Само чаках Радислав да ме покани и ето ме – вече ви досаждам с размисли за перфектния си ден. Какво страхотно съвпадение – въпросът дойде точно навреме, днес беше моят перфектен ден.

Макар че това не беше планирано и не стана нарочно, но като се замисля – всяка минута в него беше перфектна.

Има ме, тук съм. Събуждам се и има на кого да се усмихна и кого да прегърна.

Музиката, която той ми пуска, ме зарежда с енергия.

Както и сутрешната ми китайска гимнастика, без която денят ми не е перфектен.

Пътувам дълго към работата си и имам време за мислене и разглеждане – така, както винаги съм обичала. Изчислила съм, че досега съм обиколила с пътуванията си към 100 пъти земния екватор.

Работя това, което обичам – маркетинг в ИТ компания. Едно чудесно съчетание на знанията, които съм събирала като мравка цял живот и моята емоционална креативност, която все ме тласка към пътуване, общуване, новости…

Харесвам клиентите, с които разговарям. Те ми приличат на самата мен и на вас – малко уморени хора, които правят бизнес в България въпреки всичко. И оцеляват като хора. И продължава да им харесва да го правят.

Обаждам се на сина си и неговият младежки, пълен с енергия глас продължава да звучи още дълго в мене. Е, би било още по-перфектно, ако той ми се беше обадил, но въпреки това, петте минути, които прекарахме в мобилен разговор, бяха наистина перфектни.

Кроя планове за нови маркетингови инициативи. Те са много интересни, необичайни, нестандартни и леко безумни, както всичко, което Поли измисля. Но в момента на сътворяването ми изглеждат перфектни и това страшно ме радва.

Обажда се майка ми и говоря с нея бързо, делово и перфектно. Подозирам, че изпитва подобно на мен желанието аз да се бях обадила първа.

Намирам пет минути да погледна в Буркана и да видя какво сте ми написали. Има коментари, вие откликвате на мислите и въпросите ми, споделяте, учудвате се, подкрепяте ме, иронизирате ме… И общуването с вас е перфектно – с някои от вас се познаваме лично, с други имаме огромно желание да се запознаем, а с трети е перфектно никога да не се срещнем. Но Бурканът е сред перфектните неща, които ми се случват всеки ден.

На връщане усещам как в София идва есента, въздухът е бистър и син, листата почват да капят и градинките са пълни отново с деца. Есента е перфектният ми сезон, времето, през което се чувствам най-добре. Може би защото съм родена през есента.

В къщи майсторя поредните перфектно-пържени картофи за мъжа ми на перфектно опръсканата печка от наследника, който е невероятен готвач. Решавам да не я избърша и това ме кара да се чувствам още по-перфектно.

Продължавам да чета от няколкото едновременно започнати книги, натрупани на шкафа до леглото ми. Перфектно е да имаш толкова интересни четива наоколо си и автори, с които да разговаряш като с приятели. Всеки ден.

Обичам всеки ден да наглеждам блоговете на приятелите си и когато ме предизвикат приятно или не, да коментирам в тях. Представям си как това ги кара да се чувстват също толкова перфектно, както и моето общуване с читателството на Буркана.

Е, това е. Всеки ден е перфектен, по своему. Бих искала да мога да му се насладя докрай и да го прибера като едно мааалко цветенце в хербарий, което да си поглеждам и на което да се усмихвам при спомена за всяка негова перфектна минута.

Коментари

За автора