Екипите – йерархия или синхрон?

Темата за екипите ме е вълнувала винаги, може би защото винаги съм работила в проектно-ориентирани фирми, чиито бизнес се осъществява на базата на отделни проекти, а успехът на всеки проект зависи силно от екипа, който го реализира.

Успехът на фирмените проекти пък определя и успеха на маркетинга – защото, какво по-добро от това да можеш да дадеш за пример доволни клиенти с успешно завършени проекти от фирмата, за която работиш?

Освен това, маркетингът сам по себе си също е проектна дейност, която се изпълнява в екип.

Екипите, разбира се, могат да бъдат организирани по различен начин. Тук никой не оспорва ключовата роля на ръководителя на екипа, за която не само един пост, а и цяла година писане няма да е достатъчна…

Лидерът на екипа е фигура, която поема на гърба си тежестта на цялото начинание и с характера и личните си особености белязва всеки един ден в проекта, всяка една дейност на екипа.

Начинът, по който е организиран екипът, е другият трегер, около който се гради проекта.

Йерархичният екип

В йерархичните екипи лидерът е този, който взема решенията. Той избира другите членове на екипа и определя кой какво трябва да върши. Той дава оценки за свършеното и качествата на останалите. Той комуникира с външната среда, а ако това прави друг – обикновено това е неговата дясна ръка и всяка информация, която излиза извън екипа, е предварително щателно проверена и съгласувана.

Йерархичните екипи имат своите предимства. Тук винаги е ясно кой какво трябва да прави. Ясно е кой носи отговорността и ако нещо не стане както трябва – кой е виновен. Човек се чувства някак си защитен от това, че не му се налага много-много да мисли. Ами… има си нагоре кой да мисли, аз съм тук да изпълнявам.

Йерархичният екип е предвидим и лесен за контрол. Някои клиенти се чувстват по-сигурни, ако проектът им се изпълнява от такъв екип. Има ред – значи, всичко ще бъде наред! Така ли е наистина?

Синхронните екипи

Честно си признавам, че това име си го измислих сама.

Преди доста време ми се наложи да чета за приложението на сложните системи в теорията на управлението на проеките. Ставаше въпрос за следното – има един вид системи, които нямат ясна организация. Те се образуват спонтанно и се променят непрекъснато, така че да се адаптират към променящата се околна среда. При сложните системи като че ли няма ред, нито лидер – там има само сложност… и движение. С цел да се продължи напред. При сложните системи нещата сякаш стават от само себе си.

Тогава тази теория ми се стори много странна. Но лека-полека животът ме убеди, че повечето от нещата в него не се случват по точно изграден план. Или ако се случват по план, то непременно се случват по начин, доста различен от предварително планираното. В този случай сложните системи реагират адекватно, защото те не се боят от промените.

Екипите, които работят като сложни системи, аз наричам синхронни, защото синхронът на хората в него е най-съществената им особеност. При тях не е толкова важно кой как се нарича и за какво отговаря, а е важно да има комуникация вътре в екипа и между екипа и клиента, и е изключително важно работата да върви напред. Даже ако няма лидер или ако лидерът в момента го няма.

Признавам си, че симпатиите ми са на страната на синхронните екипи. В тях човек усеща удоволствие от това, че работи, че взаимодействайки с другите, лека-полека изгражда това, заради което съществува екипа.

Но също така знам, че да се изгради такъв екип никак не е просто. Най-малкото средата трябва да допусне съществуването му. А и не всички хора могат да работят по този начин.

Освен това се чудя дали е възможно един и същи екип да премине от йерархия към синхрон или обратното? Възможна ли е транформацията? Как мислите?



Коментари

  1. П.Йорданов октомври 23rd

    Comment Arrow

    Аз съм с две ръце за синхронните екипи, както ги наричаш ти. Те наистина се развиват от само себе си и в тях проличава характера на хората, участващи в различните проекти.


  2. Поли Козарова октомври 24th

    Comment Arrow

    Друго безспорно предимство на синхронните екипи е възможността във всяка една ситуация да се реагира като се комбинират знанията и уменията на всички хора в него. И да се разширява гледната точка към всеки един проблем.


  3. Николай Сотиров октомври 25th

    Comment Arrow

    Чудесна статия, Поли!
    Моето мнение малко ще го разгранича от написаното, защото според мен изчистен вариант на т.нар. „синхронен екип“ няма!
    Винаги, дори и при колективните проекти, трябва да има един начело – дори и да не е с ясно изразен йерархичен статут. Иначе се появява едно друго явление в екипите (за което също е добре да се отдели време) и това е „колективна отговорност“. Тогава е много трудно да се вземе предвид лична грешка или да се вземат мерки за подобряване на работата в екипа.
    Аз съм ЗА – да има синхрон и задружна работа по проекти, но тя да бъде контролирана от един отговорен човек – лидер.


  4. Тихомир октомври 25th

    Comment Arrow

    @Поли

    Статията идва в много подходящ момент според мен! Ако трябва да съм честен и двата модела за екип ми допадат, но се страхувам, че в България са малко фирмите, които ги прилагат успешно. Въпреки това се надявам все повече и повече компании да избират наистина правилния метод и да го следват като не само спазват правилата, а и обучават своите служители, как да работят заедно така, че да постигат максимално удовлетворителни резултати както за себе си така и за компанията за, която работят.

    Хубав ден от мен 🙂


  5. Светослав Стоянов октомври 25th

    Comment Arrow

    Теоретично интересно, но непрактично. Заключенията са неправилни поради липса (очевидно) на достатъчно и адекватна информация. В неформална среда (втората част на статията) лидер е човек с доказани на практика качества. Така другите, които искат да се докажат, имат възможност за реална само- и оценка от всички участници. В екип в неформална среда участието е по желание, следователно всеки иска да се докаже и е силно мотивиран за това.
    Идеята, че каквото и да се прави, при добра комуникация и приятно прекарване на времето, ще се случи това което се иска в задачата е изключително вредна и опасна. Едва ли човек би възложил проект на такъв екип, само за да има фън.

    Статията е приятно четиво – добре е написана и ми харесва. Поздравления за това и успех.


  6. Поли Козарова октомври 25th

    Comment Arrow

    Радвам се, че се получава такава интересна дискусия.

    @ Николай – Да, изчистен вариант на синхронен екип няма, тъй като така или иначе е необходима насока на действие на екипа, цели, рамка на съществуване. Но според мен възможността всеки да допринася за развитието на проекта, да влага всички свои знания и умения с цялото си сърце не пречи на на постигането на целите, нито пък размива отговорността.

    @ Тихомир – Както винаги, ме изненадваш. Мислех си, че като млад човек с модерно образование ще симпатизираш определено на синхронните екипи. Може пък да пропускам някои от предимствата на йерархията?

    @ Светослав – Добре дошъл в Маркетинг Буркан! Радвам се, че тази тема е причина за първия Ви коментар в блога. Честно казано, постът е предизвикан от съвсем, съвсем практичния ми личен опит. За добро или за зло. Аз, забележете, не приказвам просто за приятно прекарване на времето, а за приятна съвместна работа при изпълнение на проект, който си има цели, време, бюджет… иначе не би се наричал проект, нали така?


  7. Поли Козарова октомври 25th

    Comment Arrow

    Мисля си за един пример за по-голяма вероятност за успех на йерархичните екипи и се сещам за военните операции.

    Но дори и там личната инициатива и мотивация може да доведе до успех при неспазване на йерархията – типичен пример е Шарл Де Гол. Той никак не е бил обичан от неговите командири поради склонност към инакомислие, което се е тълкувало като неподчинение, а всъщност е било познаване на тенденциите в съвременния начин на водене на война… И така, нарушавайки традицията и йерархията, той спасява Франция във Втората Световна Война.

    А чежду другото, в теорията на управление на проектите си има цял един клон знания за справяне с динамични проекти с променяща се рамка, наречен agile project management. В някои страни „теориите“ служат за изследване и управление на практиките…


  8. Тихомир октомври 26th

    Comment Arrow

    @Поли

    Надявам се, че те изненадвам в положителен аспект 🙂 Що се отнася до това КОЯ структура предпочитам може и да е йерархичната. В този вид „управление“ имаме така наречения team leader който е отговорен за следенето и изпълнението на процесите, а и почти винаги той би трябвало да може да помогне на екипа със своя професионализъм. При синхронните екипи има известна доза свобода, но и риски, което е много добре от гледна точка на креативността, но понякога СПОРЕД МЕН! това пречи задачите да се вършат добре и рискът от грешки може да е по – голям. Може би трябва да открием перфектният баланс, когато правим бизнес и сме част от екип.

    Благодаря за вниманието 🙂


  9. Светослав Стоянов октомври 26th

    Comment Arrow

    @Поли
    Личният опит е индивидуален и аз се радвам, че вие сте решили да го споделите-така и аз мога да видя друга гледна точка, освен своята :). За екип в който всеки прави каквото и колкото може, няма как да не ми „замирише“ на не толкова далечното минало. В пазарна среда, възнаграждението – материално или морално, под една или друга форма за свършената работа и постигнати резултати са основен мотив на индивида да положи каквото и да било усилие.

    Иначе, и на мен идеята за общност-екип със свободна обмяна на идеи ми харесва. Но не ми се струва реално да е конкурентна на йерархично организираните структури. Може би за специфични сфери, където няма реален качествено-количествен начин за измерване.
    Преди 15-ина години и аз се увличах по теории на управлението. Много ми беше интересно. Как в големите компании имат програми за насърчаване на служителите си да развиват лични проекти, освен служебните си такива. Днес Гугъл имат същата практика. Според мен в основата на резултатите стои мотивацията. А личните проекти при стабилна работна среда са за себедоказване. Пак в основата е индивидуализма.
    Нещо ми бяга тънката нишка на идеята на Синхронните екипи. Но това не ми пречи самата идея да ми харесва. 🙂


  10. Поли Козарова октомври 26th

    Comment Arrow

    @ Светослав –

    1. Да уточним първо, че не става въпрос за организационна структура на компания, а на проектен екип, което е мааалко по-различно.

    2. Второто ми уточнение е, че става въпрос именно за пазарна икономика. Ако прочетете внимателно повече постове в блога, ще се убедите, че аз съм прекарала целия си професионален път именно в тези условия, а не в прекрасните за някои времена отпреди 20 години. И моя скромен индивидуален опит в проектите е при реализация на проекти за американски, немски и скандинавски клиенти.

    3. Освен това, agile project management и приложението на сложните системи в проектното управление не са теории отпреди 15-ина години, а доста по-нови такива, които при това интензивно се прилагат в доста сфери – от управление на софтуерни проекти до огромни международни проекти.

    Ако се интересувате от линкове, мога да ги публикувам.

    Иначе се радвам, че идеята за синхронните екипи Ви допада 🙂 Просто се опитвам да уточня какво се съдържа в нея, защото май не се разбираме добре…


  11. Поли Козарова октомври 26th

    Comment Arrow

    @ Tихомир – Естествено, че положително!

    Това, което остава между редовете в поста е, че става въпрос за организация на проектен екип, а по дефиниция проект е всяко животно с начало, край, цели и бюджет. Тоест, екипът знае какво трябва да бъде направено и кога трябва да се приключи работата, а също и какви средства трябва да се използват за това.

    Останалото е въпрос на екипна структура – дали ще предпочетем строга йерархия, при която аз правя само това, което по правилник ми е разписано, и пълната отговорност за резултата от проекта се носи от някой някъде над мен, или аз правя всичко, което знам и мога, за да се движи проектът напред и се чувствам съ-отговорна, ако нещата не са, както трябва.

    Много интересно как се обърнаха нещата в коментарите – изглежда, че не съм комуникирала правилно това, което мисля и знам.


  12. Поли Козарова октомври 26th

    Comment Arrow

    Спорът е горещ, но това не значи да няма спор 🙂 Ето няколко линка, които се надявам да са ви интересни и да поизяснят разликите между традиционните проектни екипи и „синхронните“ такива:

    http://www.projectsmart.co.uk/the-blending-of-traditional-and-agile-project-management.html

    http://agileguru.blogspot.com/

    http://herdingcats.typepad.com/my_weblog/2005/06/complex_adaptiv.html

    http://blogs.techrepublic.com.com/tech-manager/?p=4357

    http://www.systemdynamics.org/conferences/2009/proceed/papers/P1148.pdf

    Ще се радвам после да чуя впечаленията ви 🙂


  13. Любомир Петров октомври 28th

    Comment Arrow

    Доста интересна тема 🙂
    Според мен „синхронен екип“ е почти невъзможно да има (или поне такъв, които да дава по-добри резултати от стандартния метод).
    Много важни критерии за да съществува синхронния екип са:
    – екипа трябва да е от малък бр. хора
    – въпреки, че няма „мениджър“, всеки един от екипа трябва да има поне малко понятие от management (да бъде self-organized и прочие)
    – всеки един от екипа трябва да може да препокрива част от задълженията на друг от екипа
    – всеки един от екипа трябва да е абсолютен професионалист в работата си

    Отделно при такъв тип екип – трябва да се наложи различен начин на работа (разпределение на задачи/мениджмънт/докладване на резултати и т.н.).
    Единствения случай, в които мисля, че този тип екипи може да се приложи е при ИТ проектите и то, за да е ефикасен трябва да се изгради и цяла система (пр. SCRUM – http://en.wikipedia.org/wiki/Scrum_(development) ).
    Във всички останали случай – това с agile нещата…си е просто buzz, за които не съм виждал никъде да е доказано работеща в по-голями компании/проекти.


  14. Поли Козарова октомври 28th

    Comment Arrow

    Във всички творчески области и области със сложна тематика и динамични промени синхронните екипи работят.

    Да, това са екипи, в които хората се отличават с висок професионализъм, отговорност и самоорганизация, но само така се успява в сложна среда, а не с екип, който чака команди и няма инициативност и готовност за промени.


  15. Николай Николов октомври 28th

    Comment Arrow

    @ Поли „Да, това са екипи, в които хората се отличават с висок професионализъм“
    Без да бъда негативен, точно оттам трябва да се почне. От написаното виждаме, че Поли в повечето случаи е попадала на такава работна среда, в която има налице високо ниво на професионализъм. Тогава е лесно екипите да бъдат от втория тип. За съжаление, в повечето фирми, с които аз съм работил, реалността е далеч от това. В такъв случай йерархичните екипи са по-доброто решение, за да се знае кой е отговорен за даден процес! Поне според мен. Докато българите (в по-голямата си част, разбира се не всички) се научиМ на достатъчно отговорност и самоинициатива, йерахията е важно условие за добра работа.


  16. Поли Козарова октомври 28th

    Comment Arrow

    Не, работила съм и в двата вида фирми. И съм била част и от синхронни, и от йерархични екипи. При това не просто съм попадала на фирми с готова фирмена култура, а ГОДИНИ наред съм участвала в създаването на такава…

    Моите наблюдения са, че по-високи резултати постигат синхронните екипи.


  17. Светослав Стоянов октомври 28th

    Comment Arrow

    чудно ми е защо гугъл прилагат практики отпреди 15-20 години, вярно, не знаем тяхната успеваемост,
    признавам, че не съм чел внимателно постовете в блога, признавам дори, че това е първия пост, който съм прочел, все пак целта ми не е да ви проучвам :),
    не съм сигурен че ще го формулирам правилно, но мисля, че идеята за „синхронни“ екипи е приложима в сфери, където с говорене се стига до креативни идеи, което се счита за добър резултат от работата
    аз съм кодер, правя сайтове, ако се съберем екип и няма конкретно разпределение на задачите, не ми се мисли как изобщо ще се завърши проект, да не говорим за срок, цена и т.н. и изобщо не ми се ще аз да съм контакта с клиента в този случай 🙂


  18. Поли Козарова октомври 28th

    Comment Arrow

    @ Светослав

    Точно „синхронните“ екипи, управлявани с т.н. agile project management се считат за един от най-успешните подходи при осъществяване на софтуерни проекти, които апропо не се ограничават само до кодирането 🙂

    Кодирането на сайтове може би не спада към категорията на сложните динамични проекти, за които наличието на високо-креативен екип е конкурентно предимство… Още повече, че в повечето случаи могат да се реализират не от един екип, а от един кодер.

    Прочети малко от линковете, цитирани по-горе… Надявам се да можеш да приложиш нещо на практика. Желая ти успех!

    А какво отпреди 15-ина година прилагат Google, наистина ми е интересно, че не можах да се сетя? Те прилагат сравнително нови алгоритми за класифициране и търсене на информация в разпределени бази данни и неструктурирани данни, което преди петнадесетина години никой не правеше? Алгоритмите им непрекъснато се променят, доколкото знам.

    Да си спомним какво тогава представляваше Yahoo преди десетина години – директория, в която класификацията и търсенето на важната информация се правеше по доста различен начин от този, който използва сега Google.

    Интересно е, че именно начинът, по който работят екипите в Google, е много иновативен и силно наподобява сложни адаптивни системи, тоест синхронните екипи. Затова и мечтата на много млади хора е да започнат работа в тази компания…

    Но… както се оказва, мечтата на всеки българин е да има царство, в което да царува самият той…


  19. Светослав Стоянов октомври 29th

    Comment Arrow

    Принципно подкрепям идеята за „синхронен“ екип. За целта на коментирането и за да съм в тона на статията бих могъл да се нарека с някоя по-така титла като нетуърк комюникейшън дивелъпмънт енд салюшън мениджър, но кодер е по кратко и разбираемо, пък и кому е нужно. Или да изтъкна че 50% от клиентите ми са европейски фирми и 30% са извън Европа, а в 80% от поръчките съм част от екип, в повечето случаи международен.
    Говорим за различни неща, като май никой не слуша другия 🙂 или поне такова е впечатлението и на двамата :).
    Желая ви успех.


  20. Поли Козарова октомври 29th

    Comment Arrow

    @ Светослав – оххх, възможно е. Особено в петък по това време човек вече не знае защо спори 🙂


  21. Online auction ноември 6th

    Comment Arrow

    Интересна тема! Аз също симпатизирам на „синхронните екипи“. Винаги съм бил на мнение, че колкото повече притискаш 1 човек с правила, заповеди и власт, толкова по малко му се работи и се чуди как да кръшне. В строгата йерархия не е много приятна работата, но пък има строга организация.
    За да се изгради т.н. синхронен екип, според мен е много важно всеки човек от екипа да е характер. Трябва да има разбирателство и всеки да си гони нещата. Това няма как да се получи ако в екипа са събрани „мекотели“. Тогава неизбежно екипа ще се промени в йерархичен, защото хората с характер ще поемат организацията.


  22. Поли Козарова ноември 8th

    Comment Arrow

    Радвам се, че дискусията продължава и най-вече – че се появиха и привърженици на идеята за синхронните екипи.

    Аз също смятам, че синхронният екип е успешен, ако се съберат професионалисти с визия, но според мен не е задължително да се превърне той поради тази причина в йерархичен, по-скоро може да се случи в различни моменти различни хора да са лидерите.


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com