Как се съчетават спортът и маркетинга?

Днес на гости ни е Инес Субашка – едно младо и слънчево създание, изкушено от три неща: маркетинг, спорт, блогване.  Инес е много млада, но поради интересното съчетание от приоритети и лични качества – вече със собствена пътека в живота. В навечерието на студентския празник, да й пожелаем успех!

1. Инес, разкажи ни за това как се зароди интереса ти към маркетинга? Къде изучаваш маркетинг и доволна ли си от обучението си?

Баща ми винаги е бил модел на подражание за мен. Още, когато бях малка исках да бъда, като него. Той има три висши образования, едно от които е Маркетинг. Още, когато реших да кандидатствам, знаех, че искам да уча Маркетинг. В момента съм четвърти курс, в УНСС. Ще излъжа, ако кажа, че съм впечатлена от обучението, но на фона на всички разочарования има доста стойности преподаватели, на които съм много благодарна. Никога не са ми допадали методите на преподаване ,да се „зубри”, а не да се разбира материала; да се стимулира „папагалстването”, а не творческото мислене. Но както една приятелка казва, в университета отиваме не, за да учим, а за да откраднем от който каквото можем, като знания и да разберем от къде да четем, за да сами да се учим.

2. Блогът ти е страхотен, радвам се, че все повече млади хора не само живеят здравословно, но и пропагандират този начин на мислене. Какви са наблюденията ти за младото поколение в България, не се ли изкушава мнозинството от един уседнал начин на живот, съчетан с ресторантьорски отдих, и как може това да се промени според теб?

За голямо съжаление, младото поколение в България, наистина се изкушава от уседналия начин на живот, което според мен е породено от факта, че не се възпитава „спортно съзнание” още от ранна детска възраст. В повечето случаи децата са по-активни до 4-5ти клас. След това почват да ходят на разни уроци и родителите и обществото, като цяло ги поставят пред дилемата „Или спортувайте или учете!”. Това е доста грешен манталитет у българина, тъй като спорта и ученето се допълват взаимно, стига човек да има желание да ги съчетае. Необходимо е повече хора да осъзнаят, че здравето стои в основата на един пълноценен и щастлив живот. Когато човек е здрав, може да постигне всичко останало. Трябва да се научим да полагаме грижи за тялото си, така както обръщаме внимание на образованието и професията си!

Смятам, че е необходимо да се обръща повече внимание на часовете по физическо възпитание, които изглежда са се превърнали, като свободен час или време за кафе! Трябва още от училище, децата да разберат, че физическото възпитание е толкова важно, колкото всеки един друг предмет. Трябва всеки един от нас да допринесе в това спортът да се наложи, като част от културата на обществото ни, за да се превърне в неотменна част от ежедневието!

Трябва да проумеем, че отделеното време за спорт е една от на-доброите инвестиции в нас самите и в бъдещото ни развитие!

3. Как съчетаваш маркетинга, спорта и блогването? Помагат ли се взаимно тези неща при теб?

От малка се занимавам с доста неща едновременно. Свикнала съм да бъда доста дисциплинирана и отговорна. Голяма част от това дължа на спорта. До момента не срещам трудности да съчетавам всичките си занимания. Понякога ми е доста натоварено, но въпреки всичко съумявам да разпределям времето си правилно и да се справям с всичките си задължения. Хората често се оправдават, че не им стига време. Аз съм на мнение, че нещата не опират до липса на време, а до липса на достатъчно желание и мотивация. Всички имаме на разположение 24 часа, въпросът е как ще ги оползотворим!

Колкото и различни на пръв поглед  да изглеждат маркетингът, спортът и „блогването”, в моите очи те взаимно се допълват. За мен принципите, които важат в маркетинга, са принципи, които биха могли да бъдат отнесени и в живота. Също както бизнесът никога не е статичен, всичко се изменя много бързо и непрекъснато трябва да бъдеш подготвен да реагираш на новите ситуации, така и живота се развива доста динамично и имаме доста малко време да реагираме на промените!

Обичам да чета книги и всяка една книга свързана с Маркетинг, успявам да я трансформирам и да си извлека поука, която ми е от полза за статиите в блога. Често ми се случва на лекции, докато слушам доцента, някое негово изречение да провокира някаква идея и веднага си я записвам, за да по-късно да  я пресъздам в статия.

За да обясня по-точно как маркетингът, спортът и „блогването” се съчетават ще ви опиша как виждам нещата… за мен тренировката е времето само за мен;времето, когато тренирайки, скачайки, бягайки,вдигайки тежести или каквото и да е друго спортно занимание, надбягвам проблемите,оставам с мислите си и контролирам всичко.Времето, когато всичко е както аз искам и всичко зависи от мен-това дали да се предам пред умората и да се откажа или да проявя характер , да завърша тренировката си и после да чувствам удовлетворение от добре свършената работа. Тренировките винаги са ми помагали да преодолявам и трудностите, които животът ни подхвърля. Приемам всяко едно предизвикателство в живота, просто, като тежка тренировка. Тренировка, з а която трябва да се мотивирам и концентрирам, да дам всичко от себе си и да изтърпя малко по-дълго, за да я завърша, съответно, за да стигна до решение на проблема. Дисциплината, на която спортът възпитава ми помага да съм дисциплинирана в работата и в образованието си. Тренирайки психиката си да преодоляваме тежки физически натоварвания, ние я тренираме да „работи” по същия начин и пред трудностите в живота, проблемите в работата и всички други затруднения, които изпитваме. Мотивирайки се да преминем през още една тежка тренировка, после ще можем да се мотивираме да постигнем и останалите цели в живота си, дори, когато те изглеждат трудни и недостижими. Упоритостта и постоянството, които са необходими, за да тренираме редовно и да не пропускаме тренировки, просто защото ни мързи или ни се спи, са необходими за всяко едно начинание, в което искаме да постигнем успех.

4. Как си представяш бъдещето си – свързано с маркетинг, със спорт, с някакъв конкретен бизнес? В България или в чужбина смяташ да работиш?

В момента може да се каже, че съм на кръстопът. Като цяло спортът винаги е бил в кръвта ми. След всяка тренировка, която  провеждам с някого,  съм все по-убедена, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Аз съм на мнение, че човек трябва да избира професията си, така че вечер, когато си ляга, да тръпне в очакване да дойде сутринта, за да отиде на работа; да се събужда сутрин изпълнен с желание да отиде и да прави, това което го прави щастлив. Това да помагам на хората да постигат целите си свързани със здравословен начин на живот, по-добра визия и висока физическа активност, е нещото, което ми носи удовлетворение, изпълва ме с ентусиазъм и желание. Когато гледам как хората, които тренирам, дават всичко от себе си, за да постигат целите си, това подхранва желанието ми и аз да преследвам мечтите си и никога да не се отказвам.

В момента се опитвам да започна собствен бизнес, като от шест месеца провеждам групови тренировки, от скоро активно пиша в блога си и имам доста идеи за бъдещето. Целта ми е някой ден да имам собствена зала, където да провеждам тренировки, семинари за здравословно хранене и функционално трениране. Искам да помогна на колкото се може повече хора, да променят и подобрят живота си!

Относно Маркетинга, той доста ми помага за осъществяването на мечтите ми. Широкият мироглед, богатата обща култура и всичко останало, което научих благодарение на Маркетинга, ми помага много в общуването с хората, в писането на статиите и във всяка една дейност от живота ми.

Понякога се замислям, дали да не пробвам да работя нещо свързано с Маркетинг в България, но до сега не съм попадала на място или изисквания, където да имам шанс да започна работа още от студентската скамейка.  Не пропорционалните изисквани, като възраст, спрямо натрупан опит, много бързо ми подсказват, че там няма как да бъде моето място. Това на моменти може би малко ме обезкуражава, но пък може би пробужда моята амбиция да се фокусирам върху другите си любими занимания и силни странни и да ставам  все по-добра и все по-добра.

Доста съм мислила по въпроса дали да остана в България или да замина в чужбина. Честно казано, с цялото си сърце искам да остана в България, защото обичам страната си и тук се чувствам най-добре. Когато бях на 16години, една година живях и учих в Щатите, но България си остава в сърцето ми. Само бъдещето ще покаже, дали ще остана тук или не, но макар и повечето хора да са на мнение, че в България няма перспектива за развитие на бизнеса, аз смятам, че за всеки и за всичко има подходящо място!

Дали ще успеем или не, зависи от нас самите, от усилията, които полагаме, постоянството и мотивацията, които демонстрираме.



Коментари

  1. Comment Arrow

    Инес – отдавна няма нужда да се крадат нито знания нито занаят. За всичко има Интернет. Както каза един приятел който учи е университет в топ 10 на САЩ за Бизнес Администрация – плащаш за името, другото е книги от Амазон за 600 долара. Вече ходим в университети ей така по инерция…щото не можем още да се усетим че е загуба на време и трудно можем да го обясним на околните…до 20-30 години всичко ще мине онлайн.

    по точка 2. ооо колко сте прави. късно осъзнах че 30 мин тренировка на ден ми дават възможност да мисля по-добре и се компенсират с повече свършена работа. Това никой не го казва. А аз избягах навремето от интереса от физическо възпитание защото даскалите ни по физическо бяха изключително прости хора, груби и недодялани. Мереха всички с един аршин. Часовете бяха изключително неприятни – те си ги бяха превърнали в място за собствено забавление…

    Инес – с този твой блог може да си направим мини-фитнес империйка по модела Тодор – Белчо Христов. Не ти трябва да се отказваш от една или друга мечта. Разработи си блога, предлагай чрез него услугите си и така и маркетинг ще практикуваш и блогване и спорт. Не ти трябва да ходиш да работиш тепърва за никой. Ако си упорита за 2 години ще си постелиш килимчето за бъдещето. Имаш много да учиш – домейна ти не е подходящ, тайтъли липсват и.т.н. Драсни ми един мейл да те насоча от къде да ги научиш тия неща.


  2. Инес Субашка декември 7th

    Comment Arrow

    Благодаря Ви за съветите и препоръките. На ясно съм, че доста неща в блога не са като хората. Нямам опит с изграждането на уеб сайт и се уча в движение. С удоволствие бих се възползвала от възможността да науча повече и да подобря блога! Съгласна съм с мнението Ви, че не е необходимо да се отказвам от една или друга мечта, защото наистина в случая са съвместими!

    Поздрави, Инес!


  3. Поли Козарова декември 7th

    Comment Arrow

    @ Свилен – Университетът на живота е един от най-добрите учители, но аз бих го препоръчала в комбинация с истинското образование. А после – life-long learning 🙂


  4. Comment Arrow

    Поли нямах предвид живота – имах предвид Интернет и книгите от Амазон, както и възможността за онлайн обучения. Какво е истинско образование – субективната оценка на някакъв одъртял дебил, който се опиянява от мисълта, че си зависим от него? За какво ми е да ходя на губя ценни часове в кибик? Да не мислиш, че на даскалите им пука за тебе, всеки гледа да избута и това е…дори и в Канада беше така …


  5. Поли Козарова декември 8th

    Comment Arrow

    Навсякъде, дали в Канада, Индия или България, според мен систематизираното знание си има предимства. И ако ти го преподават качествени ментори (винаги има и вдъхновяващи ентусиасти, и ужасяващи дядковци), това остава в тебе за цял живот. И е чудесна професионална основа. Това е предимството в сравнение със самостоятелното обучение, колкото и човек да е мотивиран, той трудно ще систематизира знанията в областта, която го интересува, по начина, по който най-умните глави са го направили… Сам ще гълта с ентусиазъм, но винаги някак на парче.

    На нас с теб определено ни харесва да спорим 🙂 Допълваме така гледните си точки, нали?


  6. Comment Arrow

    Ами според мен най-добре би работила система с ментори, както в древна Гърция. А може би си права, че за да достигне човек до нужната дисциплина да се самообразова трябва да мине и през организирано обучение. Само дето в много случаи системата е – аз ви лъжа, че ви преподавам, вие ме лъжете, че учите. Освен това не виждам какво пречи всичко да е онлайн. Аз от време на време се записвам за разни кратки курсчета онлайн и ми е много по приятно. Изивнявай ама ми се вижда нелепо да се дигна да ида на лекции да изгубя 3 часа да слушам някой да ми цитира учебника, да загубя още 1 час в път и 30 мин в междучасието да слушам колегите, кой в коя чалготека се е напил снощи…. Много ми харесва да споря, и се радвам, че ми влизаш в тона.


  7. Поли Козарова декември 9th

    Comment Arrow

    Хаха, нямаш грижи за споровете – welcome си 🙂

    За древна Гърция и менторите – абсолютно! Не се става лесно Александър Велики обаче – трябва да си имал за баща Филип Македонски и Аристотел за ментор.

    За онлайн обучението – аз съм много за е-формите на знанието. Това си е пестене на време и безкраен ресурс от информация, една огромна виртуална библиотека. Ами нищо не ми пречи в онлайн курсовете, освен невъзможността да поговоря с реален ментор, да усетя живото човешко общуване. Някой да ме вдъхнови. Някой да ми натрие носа. Някой да ми разкаже малко повече, отколкото в урока е предвидено 🙂


  8. Comment Arrow

    Ех Поли, фантазираш си…това да не ти е някой филм, никой не го е еня да ти натрива носа, а с една конферентна връзка ще можеш и да се виждаш с даскала. Ама що ли да не взема да извадя аз тежката артилерия:
    ( само искам да уточня, че тия хора на са някакви блогърчета, а хора собственици на инвестиционни фондове, хора свързано с Тийл и конференцията ТЕД, на която е засегнат точно този въпрос и не че да се изтъквам, ама тия ресурси ги намерих току що в подкрепа на моята теория )

    http://liveyourlegend.net/the-birth-of-self-guided-education/

    http://www.uncollege.org/

    “You wasted $150,000 on an education you coulda got for a buck fifty in late charges at the public library.” – Will Hunting

    http://www.youtube.com/watch?v=Xr9UvidHcUQ


  9. Поли Козарова декември 9th

    Comment Arrow

    Прегледах посочените ресурси. Радвам се на ентусиазма на тези млади хора, но… какво са дали на света освен ентусиазма си?

    В този свят са важни постигнатите резултати и ефекта, който имат те върху другите.

    Обучение за мен значи да изградиш система от знания, която може да се използва за постигането на нови неща, да се направи нещо ново, значимо, полезно. Ако със самообучение можеш да постигнеш това, значи си велик.

    Сигурно може да си велик изобретател или учен и без да си минал систематизирано обучение. Не отричам, че хората с голям хъс могат да постигнат много и сами. Айнщайн, Тесла, Едисон, Стив Джобс не са били послушни ученици и прилежни студенти. Но те са по-скоро изключения от правилото. Те са имали потенциала, дарбата и търпението, жертвоготовността да се обучават сами и да създават изобретения или иновации.

    При едно но… ако има подходяща среда, която да ги допусне да изобретяват. Не напразно средата е САЩ.


  10. Comment Arrow

    Виж за средата съм съгласен. Мнението на един приятел е: Защо не правят изобретения в Скандинавските страни примерно. Ами защото са социални държави и ще му вземат изобретението на човека и ще го раздадат за социални помощи….а в САЩ – изобретиш ли всичката печалба си е за тебе, пазара е огромен и.т.н. ( четиво : Atlas Shrugged ).
    Относно, кои са тези млади хора – не всички са толкова млади, а както вече казах това са богати хора с много пари. Виж клипчето – там няма много младежи. Освен това виж на блога на ънколидж една страница с ресурси за свободни онлайн курсове и то от университети като MIT, щото според мен усещат накъде духа работата. Поли мисля, че мислим еднотипно, но коментарите не стигат да обясня точния замисъл на това образование – то не е самообразование във формата – купи си учебника, чети и вече си се научил – хората говорят за интерактивно онлайн обучение, подплатено с много практика и получаване на знания когато са ти нужни и за каквото са ти нужни, а не да излезеш от университета след четири години и тепърва да не знаеш за какво става въпрос. Искам да ти кажа, че познавам хора с магистърски степени – аз нямам такава, които в момента работят продавачи и какви ли още не. Хора, които едно СВ не могат да попълнят, хора които едно добро впечатление на интервю не могат да създадат. Защо теоритично след като аз имам по-ниска образователна степен мен ме канят и искат да работят с мен, а те едва свързват двата края. Обаче искам да ти кажа, че аз не съм спрял да чета и да уча, от момента в който съм се осъзнал, а те преписваха по изпитите…тези хора…продукт на системата, която защитаваш!


  11. Поли Козарова декември 10th

    Comment Arrow

    Аз не защитавам ВСЯКА система, а система на организиране на знанията. Смятам, че ако човек е много качествен, може и сам с помощта на онлайн ресурси и други ресурси (защото Едисон и Айнщайн не са учили с помощта на интернет, все пак) може да стигне далеч.

    Аз пък познавам много хора, които излязоха от системата, не защото системата им пречеше да се развиват, а защото ги мързеше да четат. Ти не познаваш ли такива?


  12. Comment Arrow

    Отдавна съм преустановил съзнателен и проактивен контакт с подобни индивиди. Нямаме какво да си кажем.


  13. Поли Козарова декември 10th

    Comment Arrow

    Разбирам те напълно 🙂


  14. Иван януари 5th

    Comment Arrow

    Това момиче като го гледам хич няма да се занимава с маркетинг. Явно спортът и е на душата и ще е грехота да не се занимава с него. Още повече щом е намерила начин да изкарва пари от това без състезателна кариера.

    Давай все така. Много готино изглежда 🙂


  15. Поли Козарова януари 9th

    Comment Arrow

    Красотата и маркетингът не са несъвместими неща. С маркетинг се занимават най-красивите хора 🙂


  16. Инес Субашка януари 9th

    Comment Arrow

    Благодаря за комплимента! 🙂 Дори и да не се занимавам с Маркетинг в така да се каже, чистия му вид, наученото в тази сфера, определено ми помага и ще ми помогне много!


  17. Поли Козарова януари 9th

    Comment Arrow

    Нещо ми подсказва, че няма да ти се размине 🙂


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Инес Субашка

Инес е студентка по маркетинг, която успешно съчетава това поприще с другите си две страсти в живота - спорта и блогването.