Планът е вашият бизнес компас

По традиция в началото на всяка нова година ви напомням за вашия маркетинг план. Много малко български фирми познавам, които си дават труда да планират какво трябва да направят през годината, за да привлекат нови клиенти и да запазят старите. А също и кой ще го прави, кога ще се случва и колко ще струва всичко това.

Как може един кораб да навигира без компас? Как може един бизнес да се движи без план? Това е български патент, нашият малък принос в бизнес теорията.

Eто нашите постижения, нашите чисто български заблуди по отношение на маркетинг планирането:

1. В кризата няма как да планираме, нищо не може да се предвиди

Парадоксалното е, че точно тогава, когато най-много се изисква мислене и прецизни действия – по време на криза – българинът както в личния си живот, така и в бизнес ежедневието го удря през просото. И или започва да харчи за това, което не трябва и не трябва, или изобщо свива перки. И двете неща ги прави съвсем спонтанно, според както дойде – тоест, без план 🙁

Другите народи спестяват все повече, ние пък не мислим как да похарчим парите си. Компаниите в други страни се фокусират, ние говорим за разширение на бизнеса. Собствениците насвиват управителите, а управителите – мениджърите по продажбите, и им държат сметка за свитите приходи. Защото пак сме планирали година на растеж, без да отчетем всички рискове, произтичащи от кризата…

2. Големите фирми да планират, за малките това е непостижимо

Планират големите, планират корпорациите. Това да не ви е социализъм, да го планираме? Нека огромните фирми с големи маркетинг отдели, които могат да си позволят времето и парите им да отиват в планиране, да се планират на воля.

Ние сме малки, ние нямаме време за планиране, ние нямаме кой да прави планове. Ние ще си работим – така, както играехме на сляпа баба като малки…

Колкото е по-малка фирмата, толкова повече тя има нужда от визия, от план, от компас. Ако иска да порасне 🙂

3. За планирането трябва да имаш много компетентен специалист или консултант

Не се заблуждавайте – не е толкова трудно да се планира. В интернет има толкова много информация на тази тема. Свалете, прочетете, помислете с вашите съдружници или с най-близките си сътрудници.

Планирането е сравнително прост процес от няколко стъпки:

  • Поставете си изпълними цели. Вижте къде искате да бъдете след една година.
  • Проверете в какво състояние са продуктите ви – всички ли ви трябват, няма ли някой остарял или носещ толкова малки приходи или печалба, че…
  • Вижте какво искат клиентите ви, има ли нещо, което вие досега не сте предоставили, нещо, което можете бързо да направите за тях.
  • Вижте какво правят конкурентите ви и в какво сте по-добри от тях.
  • Представете си как ще стигнете до всички тези потенциални клиенти, които още не са чули за вас.
  • Помислете какво трябва да направите, за да останат сегашните ви клиенти с вас?
  • Отделете си достатъчно средства.
  • Разпределете задачите във времето.
  • Обучете търговците си и ги запознайте с целите.

И запрятайте ръкави!

4. Планът е нещо като паметник

Когато започнете да изпълнявате плана, не го възприемайте като статуя, която трябва да стърчи цяла година в офиса и дори да не ви допада, да загрозява гледката. Планът е жив, планът може да се променя в зависимост от обстоятелства.

Отнасяйте се гъвкаво към него, ако нещо в него не ви допада или не е изпълнимо, променяйте смело. Планът не е паметник!

Отнасяйте се към плана като към добър приятел, който ви помага да се движите по-уверено напред. Като към компас в бурните води.

А вие направихте ли вече своя маркетинг план за 2012 година?



Коментари

  1. Comment Arrow

    Господ ме наказа, да работя точно с такива хора в момента. Никакъв план нищо..от днеска за утре…те една линия се отказват да търсят ако не е най-отгоре в чекмеджето и не ги е срам да кажат „не намерих линия“ при положение, че аз я намирам под първата папка, която надигнах. Ужас….защо боже…защо…


  2. Поли Козарова януари 20th

    Comment Arrow

    Наистина е изпитание да работиш по този начин. Била съм с такива хора в екип и в началото даже ми се струваше интересно – да вървиш без ограничения, но после… започна да става страшно изморително да не знаеш в коя посока се движиш 🙂


  3. Comment Arrow

    Ще видим доколко ще имам търпение…в крайна сметка, аз нямам какво да губя, моите работи си вървят, просто на тях се опитвам да помогна.


  4. Поли Козарова януари 21st

    Comment Arrow

    Хубавото е, че и търпението си има начало и край 🙂


  5. Comment Arrow

    Тази статия е уникална. Наистина всички фирми около мен работят хаотично и объркано.. думата план я използват само за дневните си задачи.. не че и ние не сме така… )))
    Но искам да попитам.. права сте ,че в условия на криза трябва да се действа обмислено, но не е ли точно сега момента, в който пазара се оттърсва от нерентабилни фирми.. как за насочим потенциала на фирмата си в търсене на клиенти, след като оправданието на голяма част от тях е „Криза е!“ Как да насочим ресурсите си в откриване на пазарна ниша, след като светът се люшка в двете крайности “ ще се оправим“ , „няма да се оправим“)))
    Аз имам дизайнерско студио с собствена печатна база и ми е адски трудно да овладея негативизма на клиентите си и песимизма на подчинените си. Опитвам се да направя план за развитие на бизнеса си и да бъда честна… не успявам))


  6. Поли Козарова януари 27th

    Comment Arrow

    @ Димитринка – Добре дошла в Маркетинг Буркан!

    Не е лесно. Да се прави план. Аз винаги правя паралел между бизнеса и живия живоот И знаете ли?

    И в живота не може без план, нали? Всяко нещо по един или начин планираме – отиването на работа, почивката на море, рождения си ден, ремонта… Обикновено част от плана ни не се сбъдва. Шофьорът слуша чалга и съседът по място е потен. Морето е замърсено от водорасли, а съпругът е изнервен. На рождения си ден се разболяваме. А ремонтът се проточва два месеца повече от очакванията ни и струва с две хиляди в повече.

    Но това не ни пречи да направим нещата, да ги преживеем и да си спомняме после хубавите моменти от тях.

    Та планът е един модел за справяне с ограниченията на живота и на бизнеса. Той е задължителен за правене, и не е задължителен за сбъдване. Никога не се случва на 100%. Но колкото повече са процентите, толкова по-бързо продължаваме напред.

    И още – смелите и предприемчивите планират, а другите… чакат някой да го направи вместо тях. А после се чувстват зависими, нещастни и бедни. Защото не са имали смелостта да се опитат да предвидят нещата и ако нещата не станат така, както са си представяли, не са имали смелостта да признаят това и да продължат нататък…


  7. Стефан януари 30th

    Comment Arrow

    Хубава публикация 🙂
    Дано стигне до повече мениджъри и провокира не само размисли, а и реални опити за планиране!
    Аз бих добавил и едно изречение за разликата между план и блян, която като че ли убягва на мнозина. Непрекъснато срещам хора, които твърдят, че имат план, а всъщност им се иска нещата да се случат по определен начин, но идея си нямат КАК и след време „отчитат“ неизпълнение. После започват отново да мечтаят 🙂


  8. Поли Козарова януари 30th

    Comment Arrow

    @ Стефан – Добре дошъл в Маркетинг Буркан!

    Хубав коментар – планирането означава да се учим да бъдем реалисти, да съобразяваме реалното с това, което е в главите ни.

    Е, има малко противоречие с легендарното thoughts become things, но това му е интересното на живота, нали?


  9. Leni февруари 1st

    Comment Arrow

    Поли, отново интеренс и полезна статия :). Замислих се наистина за малките компании ..около мен има доста хора точно в този сектор и всеки се оплаква, че не планира защото в условия на криза първото, от което свиваш, е раклама (като част от маркетинга) За това също ти трябва да седнеш и да помислиш. Много мениджъри обаче в тези условия са на обратното мнение и често намират на рекламните си експерти други занимания, като им дърпат шалтера за финанси. Аз съм на обратното мнение. Може би точно за малките фирми кризата е време да се покажеш – на фона на повечето които се крият. С добре планиран бюджет и по-реалистични цели. Понякога май е по-добре да се целим по-ниско за да можем да постигнем целта – пък може и да се изненадаме.


  10. Поли Козарова февруари 2nd

    Comment Arrow

    Благодаря, Лени!

    Това, което може би усещат всички по-читатели на блога е, че ние тук не просто пишем, за да направим впечатление, да се изфукаме или защото имаме много време за губене. Ние пишем и имаме този блог, защото имаме какво да кажем и да споделим с вас като професионалисти. Може би това е едно от ценните неща в него.

    А за рекламата по време на криза… Темата е интересна и е много голяма. По принцип рекламата доста се компроментира в последните години, особено традиционната реклама. Затова и фирмите избягват да влагат средства. В рекламата големите фирми хвърлят големи пари, защото тя се превръша в тяхно стратегическо оръжие за преборване на конкуренцията. Те се сражават с обеми, не с качество, иновации или ползи. Затова малките фирми се страхуват – те решиха, че е страшно скъпо да се рекламира. Отделен е въпросът, че малките и средни фирми в България, както и навсякъде по света, между впрочем, се управляват от техните собственици или основатели. Казвам го само в положителния смисъл – защото това са истинските предприемачи, хората, които много рискуват, за да направят нов бизнес. Тези хора обикновено нямат бизнес образование в традиционния смисъл на думата, затова и по-трудно се решават да прилагат традиционните подходи.

    Е, животът затова е интересен, и бизнесът също. Иначе всички отличници в университета щяха да са отличници и в живота. Но обикновено не се получава така.


  11. Comment Arrow

    Здравейте, така точно казано .. сякаш аз съм го казала))). Малкия и среден бизнес- основната клетка на едно общество и една икономика.Как се чуства човек,когато от него зависи дали ще има пари за почивка на Малдивите или в Созопол…Как управлява печалбите от бързо развиващия си бизнес.. как развива и подобрява продуктите ,които предлага и как вижда своето бъдеще.. Скоро се запитах „За какво се трудя толкова усърдно.. защо не приключа борбата преди да е влязла във съществената си част и не стана просто един обикновен работник в някоя фирма..“ Кога вече спрях да се чуствам добре от това ,че имам собствен бизнес и започнах да чуствам притеснение от това че нещо изцяло не е наред. Имам почти 10 години опит зад гърба си и в последните няколко месеца ми става ясно, че нищо не знам за правенето на бизнес и нищо не така както преди 3-4 години.Не знам дали е време да запиша курс за обучение или да търся външна помощ…но прекарвам значителна част от времето си в търсене на информация в нета…защото нещо не е наред изобщо в бизнес средата .. ама изобщо…


  12. Поли Козарова февруари 2nd

    Comment Arrow

    Криза е, освен че бизнес средата все още е повече среда, отколкото бизнес среда… Пазарът ни е малък, покупателната способност е ниска, а конкуренцията е висока. Проблемите на бизнеса са наистина много в България.

    Между другото, и да си служител във фирма също не е лесно. Особено ако си съвестен и ти пука. Аз съм точно в такава ситуация. Понякога си казваш – окей, собственикът поне знае за какво го прави, а аз?


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com