Eкипно?

Винаги съм била почитател на екипната работа, на задружното усилие, от което може да се роди по-интересен, по-цялостен продукт, отразяващ различни гледни точки. Аз или ние?

Днес този въпрос няма точен отговор за мен. „Ние“ вече доста пъти в моята практика е компрометирала се дума.

В един от последните проекти, който се случи благодарение на огромната ми страст и който беше иницииран от двама, единият от които – моята скромна персона, се наложи в последните три дни денонощно неколкократно да преработвам проекта заедно с клиента, за да може да бъде предаден навреме. Това – при положение, че в проекта беше включен консултант, на който беше заплатена работата по подготовката. Това – при положение, че в екипа на клиента имаше още няколко участника.

Оказа се, че консултантът не смята за необходимо да общува с клиента. Защо? Не разбрах съвсем точно. Наистина, навън беше рядка мразовита зима, сняг и студ беше сковал София. Но в този студ и сняг всички ходеха на работа и си я вършеха. Да, но не и консултантът. Той се седеше в къщи и си пишеше. Своята представа за проекта, без да е комуникирана с клиента… Така че в последния момент му представи, разбира се, по е-мейл, разбира се, много късно в събота през нощта, една версия, която беше много далеч от представите на клиента за дейности и бюджет… Оказа се, че консултантът не работи в неделя, крайният срок за предаване на проекта беше вторник. Така че – веселбата започна.

Самият клиент, без да крием това, също не си даде ясна сметка колко много мислене и писане са необходими, за да се получи цялостен, непротиворечив и заслужаващ да бъде одобрен проект. Всеки от участниците в екипа от страна на клиента, гледаше само от собствената си камбанария. И така необходимата информация се събираше бавно, парче по парче. Винаги нещо не достигаше. Все имаше някой, който да закъснява. И този някой си имаше основателни причини за това.

Докато се стигна до парадокса двама души, единият от които на много висока позиция в клиентската организация, да не спят два дни, да се изпокарат и да се изнервят, но понеже имаха чувство за отговорност, да довършат „общото“ дело.

Първото нещо, което „консултантът“ ме попита след това беше не дали клиентът е бил доволен и не дали проектът е бил предадан навреме, а кога клиентът ще си плати…

Три дни след това аз не мога да си събера душата от преумора. Остава ми да стискам палци, че проектът ще стане и в последния момент от преумора не сме допуснали някоя сериозна грешка.

И си мисля, че ние в България много трудно работим в екип. Ние си представяме, че в екип ще имаме по-малко работа. Че някак си ще минем между капките, ще се скрием зад гърба на другия. И че работата ще върви от само себе си.

Точно тези хора в „екипа“ са най-претенциозни. Ако случайно дойдат на една от срещите, те говорят най-много и с удоволствие. В бюджета тяхното място е най-хубавото. В работата тяхното усилие остава неясно… Такива хора винаги точно знаят как другите трябва да работят. Дават категорично мнение за това, което останалите казват и правят. Но … не е ясно те самите с какво допринасят.

Изобщо, у нас всички искат работата да стане, а най-вече самите те да вземат пари от нея, но… почти никой не иска да я работи!

Ако случайно работата стане – точно тези хора, които никой не е забелязал, че са били в екипа, ще бъдат най-гръмогласни. Ако случайно не стане – точно те ще посочат с пръст виновника. Точно такива хора най-малко уважават труда на тези, които нощи подред не са спали, за да стане екипното дело…

И така – не екипно. Вече не! Индивидуално!

От Поли Козарова

Коментари

Свилен Николов - бизнес статии без преструвки март 4th

Хахах – добрутро. Ако знаеш, колко прекрасни идеи изоставям само защото не искам ортаци ( подчинени да – ортаци не ). Дори само времето, което се губи в организация и стиковане с ортаците е толкова много, че ако си работиш сам се компенсира. Днешните техологии дават прекрасна възможност да си работиш сам, като плащащ на парче на някой да ти помага. Когато се върши интелектуален труд много трудно се определя кой какво е свършил – друго е ти да изореш горната половина, а аз долната половина на нивицата . Все повече се убеждавам, че нещата не се получават с замах и мащаб, ако искаш да имаш и спокойствие и сигурност. По-добре стъпка по стъпка и сам отколкото с глутницата .
Само че по-горе ми намирисва на липса на твърда ръка в мениджмънта на проекта, както и липса на ясно дефинирани изисквания към фрийлансъра. Имаше ли пряк мениджър проект в случая?
Поли Козарова март 4th

Да, и аз стигнах до идеята, че не всяка идея си заслужава времето и реализацията. Не можеш да дадеш каквото и да е, без другият да го иска. Както се казва – насила можеш само да вземеш…

За прекия мениджър – да, имаше, но той някак не си схвана ролята.

Има ситуации, в които не е ясно оформен проекта и екипа. Това беше точно нашата ситуация. В такива случаи се говори за самоорганизиращи се системи в управлението на проекта, и се счита, че такава среда е много благодатна за създаване на иновации…

Да, ама не.
Свилен Николов - бизнес статии без преструвки март 4th

Да счита се за благодатна след 300 години традиции в мениджмънта и поколения втъпляване, че трябва да се носи отговорност, отговорност която съм виждал с очите си, тук не…може би след 280 години. Винаги съм казвал – по-добре баничарница 2 на 2, но моя, отколкото да търмъча на общата нива…
Поли Козарова март 4th

Проблемът е, че ако всички отговорни хора си направим баничарница, това вероятно няма да ускори идването на онзи момент … тогава и 300 години няма да стигнат. Проблемът е КАК?
Свилен Николов - бизнес статии без преструвки март 4th

Еми как, аз как си реших проблема с дипломната работа – излязох пред всички, питах някой има ли идеи? Никой нямаше…тогава казах моята идея…всички гласуваха с „ДА“ и почнах да диктувам…един записваше…друг печаташе…всеки си имаше задачи. Тоест дори и хората, които много много не им дремеше бяха доволни накрая. В случая вината е на мениджъра, и ако ти постоянно поемаш отговорност, а не си такъв не го учиш на хубаво. Понякога се налага да се отдръпнеш и да видиш как се оправят и без теб…то е като плуването…тука не мога да разбера защо поемаш отговорност, която изобщо не е твоя? Какво значи в името на проекта? В крайна сметка ти не си отговаряла пряко…като виждаш какво става информираш мениджмънта на високо ниво и да се оправят. Какво е това „за каузата“, а нима не е несправедливо спрямо теб? С това си дело си им показала – ами ето на ние и следващия път ще се скатаем щом има кой да върши работа. Начина е в ясно и предварително дефиниране на роли и задължения и навременно алармиране за неспазването им. Това да прикрием другарчето, че да не сме клюкари и доносници мисля, че е вменено от предишния стой, като просто и единствено с цел „Не ме занимавайте с глупости“.
Тихомир март 5th

Това с баничарницата ми хареса. Определено и аз мисля така, но все пак преди това трябва да се извърви дълъг път.
Поли Козарова март 6th

Това с баничарницата и с ЕТ-тата на българите ми е много любима идея. Илюзия е, че всеки българин може да си има собствена фирма. Това вече не е съвременна икономика, а занаятчийство, което е съвсем друг етап на развитие. Ние просто сме обречени да се учим как да работим заедно.
Пламен март 7th

Ясно е, че един екип ще се справя по-добре от сам човек. За каквото и да е. Сега Свилен, ако се сети за някоя изключение, няма да се сърдя. Това ще е изключение все пак:).

Но в България явно на този екип му трябва железен контрол. Иначе няма да стане. И като се види, че някой не желае/не може да работи в екип веднага да го напуска.
Йонко Йонков март 8th

„Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.“
Поли Козарова март 8th

Дааа, много подходяща басня. Обичам приказките и басните, те носят много житейски истини. Тук дилемата е, че колата все пак трябва да върви…
Leni март 13th

Понякога се питам „Какво е това екип“. Добре е в екипа да има диалог ..тогава когато той липсва и целия план върви само „под диктовката на някой самозабравил се експерт“ … хайде няма да довършвам. Най-честото на което се натъквам при екипната работа са глупави. Много пъти подобна екипна работа е загуба за компанията (по моето скромно мнение) защото така риска да загубиш ценните си кадри е голям – просто в един момент на човек му писва и си тръгва. Поли предлагам ти в някоя от следващите постове да засегнеш темата по-сериозно – за това как би трябвало да протича качествената екипна работа.
Yanko май 11th

Включвам се с огромно закъснение.
Поли, разбирането на много хора за екип и екипна работа е напълно погрешно. И затова нещата реално не се получават.
И като резултат има много ощетени и недоволни от подобни „екипи“ и „екипна работа“.
Според мен, въобще не е трябвало да влизаш в този „екип“.

През 2011 г. излезе една страхотна книга „Как HAСA cъздава екипи” на д-p Чаpлc Пелеpин.
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=26777

Съветвам те да я потърсиш и прегледаш, ако имаш желанието и времето за това.
Поли Козарова май 12th

Янко, радвам се, че се включваш – коментираш винаги в много полезна светлина. Да, не е лесно да се работи в екип и именно за това трябва да се създава екипна култура. Благодаря за споделения линк!