Моята нова работа

Е, приятели, благодаря ви за дългото търпение! Досега не ви се беше случвало това – да чакате пост в Буркана цял месец. Но какво да се прави – всяко нещо в блогването се случва за първи път.

Всъщност, аз лично имах нужда от огромно презареждане, още не знам дали съм успяла да се презаредя. Но май си влизам в обичайния диско-ритъм 🙂

Не се шокирате от заглавието, нали? Продължавайки мечтата си за новост, свежест и заряд, да ви успокоя първо, че не става въпрос за ново работно място. Ама никак! А става въпрос за работата на бъдещето. Което не просто тропа на вратата ни, а я отваря, а ние се чудим дали идва на гости канено или неканено, подготвени ли сме или не сме…

Какъв е обичайният начин на работа днес в България?

Едно изследване на Балканския институт по труда и социалната политика, направено наскоро, показва интересни резултати.

У нас над 95% от хората работят по ритъма 260 х 5 х 8, което както и предполагате, означава 260 работни дни в годината, 5 дни в седмицата, 8 часа на ден. В България много малка част от заетите на трудов договор са на гъвкаво работни време или са наети с друга продължителност на работния ден.

Това е трудовият модел на социалистическия работник или служител, наложен от 1944 до 1989 година, така си го караме и досега.

Наистина ли не може без този изтъркан работен модел?

Разбира се, че има професии, при които да се работи само дистанционно е невъзможно. Представете си детски лекар, който преглежда дистанционно болното ви хлапе? Или пък как се поддържат приятни градски зелени площи (между другото, нещо, което за първи път от мнооого години се случва в София) без нечия ръка да се погрижи затова? Или пък дистанционно обгрижване на малчугани в детската градина? Както и в голяма част от производствата не е постигната още мечтаната голяма степен на автоматизация, която прави излишно човешкото присъствие…

Но според мен, в над 50% от случаите наистина не се налага да се ползва този изтъркан работен модел. Той не е необходим в много бизнеси и организации:

  • В частния бизнес, например, голяма част от софтуерните проекти биха могли да се осъществяват дистанционно. Същото важи за архитектите или строителните компании…
  • Консултантският бизнес по принцип изисква почти непрекъснато отсъствие от офиса. Един консултант се счита за ефективен, когато над 80% от времето си прекарва при клиенти.
  • Търговците от която и да е фирма обикновено също работят през по-голямата част от деня навън. На мен лично само около 20-40% от работното време ми се налага да стоя в офиса, и то защото така е прието, а не защото абсолютно се налага.
  • Дори в администрацията не смятам, че стоенето на бюро 260х5х8 е нужно. Защо държавните служители трябва са непрекъснато в офисите? За да обслужват бизнеса и гражданите, или да харчат техните пари? Особено сега, когато се работи интензивно по въвеждането на електронни услуги (с нетърпение чакам някакъв разумен резултат от многогодишните усилия на няколко правителства…)

Защо това е неефективно за повечето организации и хора?

Много, много причини има да се промени този изкуствен и остарял работен модел, например:

  • Изключително скъпо удоволствие за една фирма от 100 човека е да поддържа офис за целия си персонал, и да прави огромни ежемесечни разходи…
  • Същото, и то в още по-голяма степен важи за държавната и общинска администрация. Огромни сгради, които се нуждаят от непрекъсната поддръжка, осветление, отопление, охрана, мебелиране и техника… За които отиват още по-огромни средства, а тези пари могат да бъдат похарчени за пътища, транспортни средства, образование, здравеопазване, спортни съоръжения за нас и децата ни…
  • Невероятно губене на време за над 2 милиона души в България… Да сте сметнали случайно колко време губите в пътуване от къщи до работното ви място и обратно. Аз губя по 16 дни годишно (говорим за часовете в светлото време на деня)! Защото пътувам над 1 час и половина ежедневно.
  • Непрекъснатият работен цикъл може би създава някакви навици, но голяма част от креативните хора имат друго мислене, те не се нуждаят от подобни стереотипи, а от атмосфера, стимулираща техните креативност и производителност. Същото е вярно и за хората от тип „сови“ – разпознаваме ги по броя на кафетата, които са им нужни преди обяд, за да влязат някак си в работен ритъм… Такъв начин на работа просто прави неефективни, ниско производителни и неудовлетворени огромна част от хората…

 И така, има ли надежда за промяна?

Последното правителство въведе гъвкаво работно време за администрацията. Всеки може да си избира в колко часа да отива в офиса и в колко да си тръгва, стига да съблюдава 8-часовия работен ден. Това вече е страхотна стъпка към промяна.

Интересното е, че частният бизнес би трябвало по принцип да приема по-отворено тази идея. Но изглежда, че у нас все още фирмените ръководства са привързани към друг начин на организация и контрол на работата. Трябва да им помогнем!

Аз се надявам, че всеки разумен глас ще се чуе – независимо дали идва от асоциация на работодателите, традиционните медии, проучвания като цитираното по-горе, консултанти по управление на човешките ресурси, или просто от някой неразумен блогър 🙂

Сигурно и вие си мечтаете за подобен начин на работа?



Коментари

  1. Comment Arrow

    Добър ден г-жо Козарова,
    там, където има премии няма точно определено работно време.

    Според мен е важно работниците да виждат пари по-често и да знаят, че парите, които получават са спечелили с добра организиция на времето и използване на повече дни в годината за работа.

    Тази година бях в чужбина 63 дни. Част в командировка, част на почивка. До Коледа няма да имам почивен ден.

    Знам, че има много българи които не работят по 8 часа и не почиват всяка събота и неделя. Те знаят за какво работят.

    Поздрави,


  2. Светльо Иванов август 30th

    Comment Arrow

    Поли, много добре… с „малка“ поправка – по-точно би било 52х5х8 (: равно на … 2080 (бастун)


  3. Поли Козарова август 30th

    Comment Arrow

    @ Владимир – Отдавна не се бяхте отбивали, явно много работите 🙂 Да, има такива българи като нас, които работят нон-стоп, защото така им харесва и са свободни по дух… Въпреки, че винаги съм била служител, а не собственик, аз също работя на режим 7 х 24 почти и се чувствам окей от това. Но за да се създаде такава организация на времето и отношение към работата, които да са масова практика, явно трябва още доста да се работи по въпроса…

    @ Светльо – Благодаря за вметката! Не по-точно, а абсолютно точно 🙂 Леле-леле, срам за някои випускнички на ФМИ…


  4. Поли Козарова август 30th

    Comment Arrow

    Всъщност, има две тенденции в момента в бизнеса, които малко си противоречат някак си.

    Едната е към виртуализация, дистанционност, отдалеченост – нататък се развиват технологиите, и то много бързо. Това предполага по-голяма гъвкавост на организация на процесите и времето, възможност за работа отвсякъде, за създаване на смесени екипи… Да я наречем глобализация + супертехнологии. Това създава страхотни възможности за динамичните, мислещи, активни хора.

    Другата е към централизация, монополизация – вижте как се укрупняват големите фирми, те стават огромни организми, които се нуждаят от строга йерархия, сигурност, контрол… Това не знам какви точно възможности създава от гледна точка на място за работа – човек се превръща в един безгласен служител, който никак не се напъва да мисли и върши повече от това, което е по дефиниция. Това ние в бившите социалистически страни сме го преживели в продължение на 50 години, някои още по на Изток още го преживяват. А другите – колко десетилетия ли ще трябват, за да се убеди светът, че това не е ефективно?


  5. Светльо Иванов август 30th

    Comment Arrow

    🙂


  6. Мира Михова август 30th

    Comment Arrow

    Не само си мечтая, а и работя в тази посока. Надявам се един ден да постигна това състояние, в което успявам да си върша работата независимо къде се намирам. Друг е въпросът, че както казваш, за да бъда ефективен консултант трябва да бъда в 80% от времето си при клиентите си, но пък и те могат да бъдат навсякъде, нали 🙂


  7. Comment Arrow

    Добър ден на всички,
    г-жо Козарова идвам, чета и бягам без коментари.
    Двете кризи в рамките на 20 години и смяната на политическата посока след избори убедиха много българи, че е по-добре да са служители в компания отколкото собственици.
    Животът на доволните работници е много хубав.
    Вярвайте ми, аз съм бил дълги години работодател и имам малко черни косми на главата.
    От 5-6 години работя за шефове, които виждам 3 пъти в годината.
    Колегите ми работят в Русе.
    Когато е необходимо ползваме скайп или поща. Важно е да си вярваме.
    Доверието е много важно нещо и колкото и да се променя светът доверието е скъпо качество .
    В чужбина е по-лесно да се намерят работници, които да са сравнително лоялни, защото там законите работят и не е възможно да се нарушават масово. В договорите на специалистите е записано какви ограничения имат ако напуснат.
    В България неспазването на закони няколко века е замъглило погледа на работниците и все още хората питат колко ще получават, а не какви ограничения ще имат.
    В сферата на недвижимите имоти има стотици, които са по-образовани от мен, по-умни от мен, по-красиви от мен, но работят като в завод на Форд.
    Аз всяка седмица уча по няколко часа. Всяка година, месеци преди да замина
    / в чужбина всяка среща е уговорена поне 3 месеца по-рано /
    си уговарям срещи с колеги или майстори, които правят ремонти на добри имоти.
    Така научавам дребни, но важни неща, които мога да продавам на клиентите тук.
    Никога не продавай клиента си на масите, мас/и – медии !
    Скоро колега продаде новина:
    Негов клиент продава къща и сега я ремонтира, защото се пропукала от земетресението .
    Така тази къща става трудно продаваема заради 100 лева, с които някой купил Ариана и изпил с приятели.
    Ключови думи: свобода, работа, доверие, клиенти, пари, премия, имоти, мълчание…
    Стотици хиляди българи, „работници на Форд“, пътуват всяка година до Турция или Гърция. Колко от тях се учат на нещо ?
    Колко баничарки / повечето са българки – мюсюлмани / отиват в Турция и молят турски майстори да ги научи нещо ? Това е убийствено тежък труд и затова повечето са жени.
    Колко български служители на банково гише при пътуванията си в чужбина влизат в банка и гледат как работят колегите им. Колко от тях са изпратили запитване до колеги от същата банкова група с молба да се видят и да ги научат нещо ?
    Когато продавах сандвичите на Кристал, 1990-1994, ходех няколко пъти в Истанбул да се уча, веднъж във Виена, веднъж в Париж, 2 пъти в Будапеща.
    Всеки път имах срещи с хора, които ме учеха БЕЗПЛАТНО .
    Две фурни ми произвеждаха питките и две фурни хляба, защото се оказа, че за 1000 сандвича и 400 пици ДНЕВНО, без почивен ден, / на площ – 12 кв.м. / не мога да се доверя на един производител. За пиците наех балерина / да, балерина, защото има само три крачки пространство, която получаваше много добри пари за няколко часа работа /
    Г-жо Козарова, на българите днес е по-лесно. Има хора като Вас от които могат да се учат и да платят за съвет или помощ.
    Аз съм по-стар от Вас. Преди години беше много трудно да се учи, защото най-добрите нямаха време и ако не те изпраща някой големец трябва да им станеш чирак за определено време – за да може да учиш.
    Много преди 1989-та избрах да работя с шоколад, защото само шоколада позволява сладкаря да работи САМ. Сам, означава да учи и да бъде свободен работник.
    / Нямам нито един ден трудов стаж при КПСС + БКП / .
    14 години съм бил на високо платен работник „ на гастрол”.
    Дали съм живял по-лошо от работниците на Форд – Димитров ?
    Така през 1987-1989 станах специалист – шоколад и правех най-вкусната торта Гараш в София. Когато дойде Лукановата зима продавах по един автобус торти на ден с една жена – помощник. Сам произвеждах шоколада. Научих се да „бухвам масло” за да стане леко като сметана, която нямаше в България.
    В Народната библиотека прочетох оригинални рецепти на Гараш и как са я правили по време на Войната. Вкусът е страхотен !
    После дойдоха бухалките и аз спрях да работя за няколко години. Почивка.
    Ако 200 000 българи бяха направили като мен нямаше да има Рекет и България щеше да е по-добро място за живот.
    Бойкотът е най-силното оръжие на хората !
    Почивах си, учех, пътувах, четях, учех, следях развитието на нещата в България,
    спрях да мисля за шоколад и сандвичи и се преместих в имотите,
    където човек може да специализира.
    Арнълд Тойнби оказа голямо влияние при определяне посоката ми за развитие като свободен работник.
    Докато съм жив няма да работя в адвокатска кантора.
    Така изказвам благодарността си към Кантората, която прие да ме учи цели 3 години как успешно да давам под наем имоти на заможни хора.
    Свободните работници са или хора с късмет, или хора, които не спират да учат и стават все по-добри. Работниците на Форд / от ранния му период / нямат нито време, нито психически сили да учат.
    Повечето хора по света харесват лесният, стадният начин. Те са възпитани и образовани да се пуснат по течението и каквото стане. Ако успеят да потопят околните – се издигат.
    Ако са добри християни се учат да плуват и така не се налага да давят хората около себе си.

    Малка част от хората на земята са възпитани и образовани да се справят сами или в общност на себеподобни. Тези хора винаги, ПРИ ВСЕКИ РЕЖИМ, ще намират разумни хора, за които да работят и да живеят добре.
    Тук идват тези хора.

    Поздрави,


  8. Поли Козарова август 30th

    Comment Arrow

    @ В.Йосифов – Вие разглеждате според мен много важни аспекти на новия бизнес модел, благодаря!

    Доверието – това, което е крепяло частния бизнес винаги. Способността да създаваш доверие към себе си и… /това, което ние в България обикновено забравяме/ – отговорността после да го оправдаеш с действията си. Затова бизнес се прави дори ако хората просто си стиснат ръцете, а не подписват сложни договори. Същото е и между служител и работодател. Новият модел на работа може да работи само ако служителят, бивайки извън офиса или завода, всъщност наистина си върши работата. Иначе няма шанс.

    Способността и желанието да се учиш – пак много често не се разбира, че ученето е за цял живот, то не свършва с някаква диплома в джоба, ученето е всеки ден, всеки час. И друго – ученето трябва да е подкрепено от практическо можене. Това е, което е ценно и за бизнеса, и за всеки един отделен човек в него.

    Общност на себеподобни – дистанционната работа и мобилната работа в една компания ще имат успех тогава, когато е изградена фирмена култура, която обединява хората около ценности. Защото бизнесът е действие, насочено към създаване на продукти или предоставяне на услуги за други хора, а не само към спечелване на пари за някой. Ако има ценности, ако собствениците имат ценности и култура, професионална и човешка, тогава и персоналът ще я наследи. И ще се раздава на 100% без да има нужда от първобитен контрол и следене…

    Благодаря за отделеното време и за споделеното с нас!


  9. Стойне Василев август 31st

    Comment Arrow

    г-н Йосифов,

    Респект към това, което сте направили и през което сте минали по нелекия път на свободен човек. Напълно съм съгласен с вашите разсъждения. Аз все още вярвам, че 45-те години не са притъпили предприемаческото чувство у българите и сега се опитвам да го съживя по някакъв начин. За съжаление, е много трудно. Срещам неразбиране дори от най-близките ми хора. Но ги оправдавам по някакъв начин. На тях им е било насаждано (а те на техните деца), че Държавата ще се погрижи за тях и те не трябва да правят нищо.

    Дори когато си говорим за бизнес, те искат да си създадат просто друго работно място, на което да не работят, а само да прибират дневния оборот. Тъжно, но е така.

    Пожелавам ви успех и смелост да отстоявате принципите си.

    Стойне


  10. Пламен септември 1st

    Comment Arrow

    Туй да имаш бизнес не е лесна работа … и много хора предпочитат да не се бъхтят, а да работят за някой.

    В което няма лошо, все пак освен предприемачи трябва да има и изпълнители. Но в България сме толкова закостеняли и задръстеняли, че и на много работодатели и на много служители не им минава през акъла нещо да се промени. Към по гъвкаво и по-ефективно.

    Да не коментирам държавната администрация – там ако има как 300 години нищо няма да се промени.


  11. Поли Козарова септември 1st

    Comment Arrow

    Освен ако ние не искаме от администрацията да има промени 🙂 Да, иначе като мислене сме малко изоставащи, трудно рискуваме и предпочитаме леснинката…


  12. Христо Христов октомври 19th

    Comment Arrow

    Хмммм това което се описва в публикацията е вярно, но не и масово приложимо. Един земеделски производител, не може да жъне дистанционно нивата си в индустрията е по-същия начин. Аграрния сектор и индустрията представляват 38.2% от БВП на страната по последни данни за q2. В сектора на услугите също голяма част не могат да бъдат извършвани дистанционно. Учителят не може да провежда занятия за 3-ти клас дистанционни, поради простата причина, че децата не разбират все още полезността на знанията и няма изградени навици. Продавачите в магазините също няма как да обслужват физически клиенти от разстояние. Простото и логично обяснение на ритъма 260 х 5 х 8 е, че преобладаващите икономически процеси не могат да бъдат извършвани от разстояние, а тези които могат са малко на брой (заетите при тях са също малко), за да могат да окажат влияние в наложения ритъм. Ако не ми вярвате вижте разпределението на зетите по икономически дейности в НСИ


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com