Разбирателство за бизнеса

Едно от нещата, които изчезнаха през дългите 50 години на социалистическото безвремие, и едно от нещата, които не се случиха през последвалите ги 20-годишни юнашки напъни да градим нова икономика, това е разбирателството за ролята на бизнеса.

Разбирателство – в смисъл не на 99% гласували за нещо си. Разбирателство за това какво е икономика и кой е важен в нея. Разбирателство между отделните групи в обществото, които по някакъв начин имат отношение към правенето на бизнес.

Какво имам предвид? Бизнесът е въпрос на екосистема, на среда. Ако няма всички необходими външни и вътрешни условия, тогава бизнес се прави трудно. Или ако фирмата е ваша собствена – рано или късно ще се принудите да я затворите.

Ние в България, обичаме да наричаме нещата по сложен начин. Благоприятна среда. Подходящи условия. Електронно правителство. Електронна община. Бизнес университети… Колкото с повече думи, толкова по-добре.

Истината е, че е нужно разбирателство между участниците в икономиката. За да няма разминаване между това, което всеки от тях върши. В дългосрочен план.

Ако едно правителство нехае за последствията от действията си върху бизнеса, това може да се окаже фатално. Не може държавата да не изплаща навреме задълженията си към него, да няма механизъм, по който тя да бъде виновна и неполучилите навреме дължимото – да бъдат обезщетени за вредите, и същевременно да им се търси теле под вола, за да бъдат намалени плащанията по договорите им, или когато бизнесът закъснее с плащането на данъците, той да подлежи на строги санкции. Кой е по-важният субект за една икономика – държавната институция или частната фирма?

Ако наричаме гръмко електронно правителство няколкото услуги, които бизнесът може да ползва онлайн, и то за да си плати данъците навреме, и същевременно по създаването на тези електронни услуги няколко правителства бодро и гордо са работили почти двадесет години, и много народни пари са похарчени, тогава ние нямаме разбирателство. Защото частникът, частният бизнес е този, от който зависи дали една държава ще има достатъчно приходи не само за да заплаща на чиновниците, но и за да поддържа образователна система и прилично здравеопазване. Той е институцията, пред която трябва да се дава отчет, а не само страна, която е длъжна да се отчита.

Не може да се роят все нови и нови бизнес специалности в университетите, и университетите да искат държавни пари за отопление, осветление, заплати за техните кадри, научни изследвания и всичко, което струва пари, а да не искат да има диалог с бизнеса. Да не искат да чуят какво бизнесът очаква от кадрите, които се обучават в университетите ни. Не може хората, които излизат оттам и са горди бакалаври или магистри по бизнес науки, да не са виждали фактура, да не са писали оферта, да нямат понятие как се прави договор за продажба, да не знаят какво е организационна структура и фирмена дисциплина… Ако имаме бизнес университети, които държат на качеството на образованието, би трябвало тези неща да ги вълнуват. Никъде в закона обаче не се изисква да се следи качеството на образованието съвместно с бизнеса. В процеса на атестация на бизнес университетите и специалностите бизнесът няма думата! Интересно, нали?

Ако служителите в една фирма само искат от собственика – все по-големи заплати, поемане на транспортни разходи, възможност за гъвкаво работно време… а пестеливо изразходват усилията си и през цялото време мислят как да откъснат парче от бизнеса на работодателя за самите тях, тогава трудно може да се върви напред. Защото трябва да има уважение към собственика, към предприемача, към този, който е рискувал и е инвестирал, за да създаде фирмата и да я развие. Всички искаме работни места и добри заплати, но не искаме да си представяме, че заради това някой години не е спал спокойно. Все още нашият Кодекс на труда е такъв, че ако има проблем между работник и работодател, някак все работодателят го отнася…

Този непукизъм, това неуважение към усилията на предприемача, към енергията и инвестициите, направени в частния бизнес, пречат да има нормална, съвременна икономика.

Управлението и развитието на бизнеса трябва да се оставят на самия бизнес. Законодателството и нормативната уредба да осигуряват максимална свобода на предприемачеството, на българското предприемачество. Все по-малко време мениджърите трябва да отделят за да обслужват държавата, и все повече – за да обслужват клиентите. Колкото по-качествени кадри навлизат от университетите в бизнеса, толкова по-качествени продукти ще може бизнесът да произвежда…

Ако говорим за икономика, основана на частната собственост, ако искаме модерна икономика, базирана на знания и нови технологии, трябва да признаем, че именно фирмите са генераторът, именно фирмите са създателят. Бизнесът е този, който дърпа една икономика нагоре. Трябва да му дадем свобода и права.

В противен случай ще продължаваме да се вайкаме, че производството намалява, че ни заливат вносни некачествени продукти, че заплатите ни са ниски, че стандартът ни на живот не мърда, че нашите млади хора гледат към чужди страни и компании. И националният ни продукт ще намалява. Не от кризата, а от липса на разбирателство в обществото за ролята и значението на частния бизнес.



Коментари

  1. Пламен септември 13th

    Comment Arrow

    Онзи ден интервю за работа на студентка 4-ти курс в офиса ни. В CV-то е написала, че има опит с работа в офис в две фирми и че е средно напреднала Word, Excel и Outlook.

    Питам я:

    – С коя версия на офис пакета сте работили и по-специално с аутлука?

    – Ааа, ммм, това не беше ли пощата?

    Е, наистина не знам какво учат в тези университети?!!?!??


  2. Поли Козарова септември 13th

    Comment Arrow

    Дааа, каквото и да ги учат, явно не са успели много да прихванат… Аз изцяло съм на страната на бизнеса в тази борба. Думата трябва да е на бизнеса, а не на представите на академици и теоретици кое как „трябва“ да се прави… С много „трябва“ не се върви напред.


  3. Светльо септември 19th

    Comment Arrow

    Действията на правителствата по така нареченото електронно правителство не са липса на разбирателство. Те са просто престъпление и кражба на огромни средства.


  4. Поли Козарова септември 19th

    Comment Arrow

    Това според мен е следствие от липса на стойности. Или не е?


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com