Предприемачи 55+?

С  Жюстин си говорихме скоро за предизвикателството да започнеш нов бизнес в сребърната възраст и защо другите го правят, а ние в България – не. И какво трябва да се промени извън нас и в самите нас, за да може да се осъществи това.

Наскоро четох една любопитна публикация за ситуацията във Великобритания. И там, както и у нас, хората над 55 години имат по-малки финансови ресурси. Все по-трудно намират работа, срещат ограничения пред професионалното си развитие. А се чувстват достатъчно здрави, знаещи и опитни, за да дадат още много от себе си на обществото.

Там обаче хората не се изолират. Не се оплакват и не се депресират. Обединяват се в клубове и осъществяват съвместни инициативи. Правят обучения на професионални теми, предприемат бизнес проекти, подпомагат се в започването на бизнес…

Знам, че много българи имат готов отговор защо това не се случва у нас?

  • Другите страни имат векове традиции в бизнеса
  • Хората са по-заможни
  • Пазарите са по-добри
  • Държавата отпуска фондове за насърчаване на предприемачеството…

Сигурно имате право. Всичко това е, разбира се, вярно. И все пак…

Тези дни съм отново у родителите си, които се грижат за мен след сложната операция на крака, която претърпях. И съм очарована /пу,пу, да не им е уроки/ от тяхната енергичност и желание за действие. А и двамата са над 65 години! Толкова много неща вършат за един ден и всичко правят с удоволствие. Знаят кой е най-бързият и верният начин да направят всяко едно нещо. Помагат на съседите когато се налага. Майка ми беше страхотен счетоводител. Баща ми е наследил дърводелските умения и работилница на дядо ми. И въпреки това те остават извън обществото. То сякаш няма нужда от хора като тях.

Това е крайно несправедливо за хората над 55 години. И същевременно, това е крайно неразумно. Обществото ни остарява. Все по-малко деца. Все по-късно навлизане в работна среда. Огромен брой млади емигранти. Не можем да си позволяваме подобно неразумно поведение и подобно разпиляване на обществен ресурс.

Нещо трябва да се промени. Но откъде да започнем?

 



Коментари

  1. Стефан Русев ноември 2nd

    Comment Arrow

    От нас.
    Само това можем да направим.
    Само нас си можем да променим.
    Само така можем да вдъхновим другите.
    Само така може да променим света.

    По-лесно е да се каже отколкото да се направи. Но е правилно отколкото да тръгнем да гоним вятърни мелници и да се оплакваме.


  2. Поли Козарова ноември 2nd

    Comment Arrow

    Може би и ние, бизнес блогърите, трябва повече да пишем и да говорим по тези въпроси?


  3. Стефан ноември 2nd

    Comment Arrow

    Поли, дали е несправедливо описаното отношение към хората на 55+ е трудно да се каже заради относителността на понятието „справедливост“, но си права, че най-малкото е неразумно да не им обръщаме внимание. Много от тези хора имат полезни умения в безценна комбинация с жизнен опит, но сами няма да прогресират като предприемачи по разни причини…

    Аз си мисля, че този казус, а и много други (безработни младежи с висше образование, изоставени от родителите си невръстни деца, липса на превенция и профилактика в здравеопазването, за да няма нужда от скъпо лечение и т.н.) търсят своите ентусиасти-доброволци, които знаят как да организират дадена дейност, така че тя (поне) да се самоиздържа, а защо не и да носи приходи на замесените.

    Дори и държавата (в лицето на своята администрация) да реши да направи нещо и то да е разумно, обезпечено със средства и експертиза, а и да се изпълни качествено и в срок резултатите ще дойдат след години. За много хора вече ще е късно…
    Нека намерим ентусиасти и да опитаме нещо заедно.

    А адашът е абсолютно прав, че ако не друго, то поне самите нас можем да променяме…


  4. Стефан Русев ноември 2nd

    Comment Arrow

    Добра идея е да им се дава трибуна чрез блоговете. Стига да успеем да открием подходящи примери.


  5. Поли Козарова ноември 2nd

    Comment Arrow

    @ Стефан – Благодаря за включването! Животът в едно цивилизовано общество трябва да е комбинация между здрав смисъл и хуманност. В България и двете неща все още са кът… Окей съм да сформираме екип от хора-ентусиасти с бизнес опит, които да работим по въпроса.


  6. Свилен Николов ноември 3rd

    Comment Arrow

    Аз не искам да се включвам в дебата негативно, но ще кажа и нещо позитивно.

    По-възрастните хора са се формирали в един строй, който не ги е научил на много неща. Едно от нещата е постоянно самоусъвършенстване и отвореност към новото. Докато английските баби пишат блогове и комуникират, нашите усилено решават кръстословици.

    Относно конкретния пример за баба ти – тя ако няма компютърна грамотност едва ли би била конкурентоспособен счетоводител. Случая с дядо ти е по-различен защото според мен занаятите ще преживеят ренесанс и ще са единствените конкурентно-способни малки бизнеси, но само и единствено с помоща на технологиите и продавайки на световния пазар.

    Като цяло мнението за по-старите колеги е, че по-скоро имат вредни навици, поне според както аз ги виждам нещата. Нещо поскатават от работа, болничния е ползвано оръжие от арсенала им ( със съмнения да злоупотреби ), винаги мрънкат и имат оплаквания, нямат уважение и не разбират фирмената йерархия ( както казва бат’ Тони всеки от тях е туз или най-малко играч ), мерят с двоен аршин – на тях трябва да им се молиш да свършат нещо, но те нямат елементарно поведение към колегите…и.т.н.

    Та според мен нашето поколение ако доживеем тяхната възраст ще сме по-като западните пенсионери.


  7. Поли Козарова ноември 3rd

    Comment Arrow

    Привет Свилене!

    Не бива да обобщаваме – не можем цяло едно поколение да сложим под общ знаменател. Става въпрос за родителите ми, всъщност. Между другото, над 90% от счетоводителите от това поколение работят със счетоводен софтуер, сами подават ДДС декларации през интернет и ползват електронен подпис. Наясно са и с интернет.

    Но съм съгласна с теб и затова, че има много хора, обременени от соц-а, които са свикнали някой друг да се грижи за тях и да носи отговорност вместо тях. От тези хора предприемачи не става, ясно е.

    Ние ще доживеем до тази възраст, непременно.

    Пред твоето и моето поколение обаче продължава да стои задачата да променим и себе си, и България. Как, това е въпросът. Дано да ни стигне енергията.


  8. Свилен Николов ноември 3rd

    Comment Arrow

    Оппа извинявам се, че обърках родители с баба и дядо! Относно това кой работи със софтуер ясно че винаги има изключения, но ако говорим за хората над 65 малко ме съмнява твърдението ти за 90%? Не знам откъде изкара този процент. Поред мен е по-скоро 5-10%. Имало е фрапантни и доста чести случаи при които по възрастни хора не знаят разликата между сайт и мейл – не го казвам за да се подигравам, а за да подчертая един от проблемите пред тези хора за да станат предприемачи. Според мен основна пречка е остарели умения и знания и липса на технически умения. Ако тази празнина се запълни с курсове примерно за хората на 60+ от бюрото по труда може и да се получи нещо добре защото опита си е опит и не бива да се подценява, а да се ползва.


  9. Пламен ноември 3rd

    Comment Arrow

    Каквото и да си говорим, само една много малка част от това поколение могат, имат желание (ентусиазъм) и знания да започнат бизнес.

    И най-вероятно през последните 20 години са имали някакъв опит в частния бизнес.

    Вярно е, че много от тези хора имат много знания и са специалисти в нещо. Но да ръководят бизнес и да са специалисти в нещо са две различни неща. А дали имат желание да се учат в тази насока?!?!


  10. Поли Козарова ноември 5th

    Comment Arrow

    @ Свилен – ех, приличаме си с теб в едно, малко нетърпеливи сме. Става въпрос за 90% от счетоводителите на тази възраст 🙂

    @ Пламен – няма да ги насилваме, естествено! То и при младите процентът на тези, които имат желание и сили за частен бизнес не е голям. Там пък и знания и опит малко… Ще изпращаме посланията си само към тези, които имат нужда от тях 🙂


  11. Свилен Николов ноември 5th

    Comment Arrow

    Това последното не го разбрах, аз ли обърках нещо, ти ли :)…


  12. Поли Козарова ноември 6th

    Comment Arrow

    Важното е да е интересно 🙂


  13. Анес ноември 8th

    Comment Arrow

    Напълно съгласна съм с Стефан Русев. От нас трябва да започнем. Ние сме част от това общество, все пак.

    Между другото, дори само говоренето по темата пак е някаква дейност, инициатива, раздвижване на сивото вещество, водещо до страхотни идеи и тяхната по нататъшна (дано!) реализация, ако щете.

    И може би трябва да вмъкнем именно тези хора – нашите родители, в разговорите ни, да им споделим какво мислим по темата. Дори 3 изречения, с които да ги нахъсаме, да им кажем, че все пак могат да направят нещо със себе си, биха дали някакъв резултат… Предполагам.

    Аз ще пробвам с родителите си и ще разказвам реакции.

    @Поли, на теб пожелавам скорошно оздравяване с крака 🙂


Твоето мнение

  • Аватар

    ТИ


Comment Arrow




За автора

Pavlina D. Kozarova

Pavlina has worked for 20+ years as marketing specialist and business development manager in several Bulgarian and international IT and consulting firms. Her expertise is in the fields of project planning and management, business development, marketing & sales, innovation development and commercialization. Pavlina runs consultancy business with www.primavera88.com