Нека винаги да имаме път и посока, които да следваме уверено и топъл дом с любими хора, при които да се връщаме!

И както Христос се роди в тази тъмна и студена нощ, нека помним и вярваме, че винаги когато ни е трудно и сме добри, се ражда нещо велико и светло!

Весела Коледа на всички

www.marketingburkan.com © 2010

От тогава насам за мен не минава ден без блога. И когато пътувам, и когато съм много заета, и когато съм болна или много тъжна, дори просто да надникна тук предизвиква моята усмивка. И е сред най-хубавите моменти от деня ми или от нощта ми.

Преди три години за мен беше мечта да имам професионална среда, с която да мога да споделям своите маркетинг мисли и идеи.Работех много и много четях, а нито имах време, нито имах с кого да обсъждам нещата, които се случваха с мен в професионален план, и нещата, които можеха да се случат. И тогава малко приличах на този Мечо Пух, прегърнал гърнето си с мед, който се взира в небето в очакване на приятели.

Маркетинг Буркан прилича на гърнето с мед на Мечо Пух. Той е тук затова – за да бъде споделен с вас. В хубави минути, когато да си похапваш с приятели е развлечение. И в трудни моменти, когато да споделиш болката си с приятели носи успокоение.

И другото нещо, което много ме радва е, че без да сме имали това за цел, ние неусетно вдъхновихме и други колеги да започнат да споделят своите маркетинг мисли с вас. Така се зародиха нови блогове за маркетинг. Неусетно изникна и расте едно непослушно и интересно маркетинг общество в интернет, от което можете много да научите. Общество, в което хората се уважават и си подават ръка, и обсъждат професионално смелите си идеи в областта на маркетинга. От което можете да се вдъхновите. С което можете винаги да се посъветвате. Маркетинг общество, което преди три години не съществуваше…

Приятели, благодаря ви, че ви има. Маркетинг Буркан крие още много медени изненади. Бъдете с нас

www.marketingburkan.com © 2010

Прави ми впечатление напоследък колко много хора не се чувстват щастливи на мястото, където работят. Колегите им са гадняри, работата им е скучна или нископлатена, а шефовете – прекалено взискателни, стиснати, деспотични… Какви ли не обяснения съм чувала за оправдание на това как камъкът не си тежи на мястото, защото… другите камъни са му виновни

Все си мисля, че това е типично за българина. Ние обичаме по време на работа да мислим за почивка и още от петък да празнуваме деня на майстора. Защото за нас майсторлъка е в това да не се прецака човек да работи много. А когато другите народи почиват и се забавляват, често сме сериозни, церемониални или изпадаме в депресия…

В народопсихологията ни е залегнало нещо много опасно, което ни пречи да се развиваме. Ден да мине, друг да дойде. Никой не може да ми плаща толкова малко, колкото мога да не работя. Зловещо. И обяснява защо поляците за 20 години отидоха толкова по-напред от нас. А ние още плачем за прекрасните стари времена…

В мрежата пък чета как удоволствието на работното място зависело от сектора, в който работиш. Това направо ме уби. Ако изключим погребалните агенти и патолозите, които единствено според мен трудно могат да намерят удовлетворение в работата си, аз не виждам как може бизнесът, в който работиш, да те прави по-щастлив или по-нещастен. Ако правех хляб, щях да се чувствам добре от аромата на току-що опечена питка. Ако учех децата да четат, щеше да ми прави огромно удоволствие да съм сред тях. Ако произвеждах метли, щях да се радвам, че домовете са чисти заради мен.

Защо не обичаме да работим? Имаме комплекси ли? Смятаме, че ключът към успеха не се крие в работата? Очакваме някой специално да ни развесели на работното ни място?

Моята майка, която вече е на 66 години, не спира да се труди. Толкова многа неща върши всеки божи ден, че аз не мога да се сравнявам с нейната активност. Нито с удоволствието, което изпитва от труда си. Тя говори умилително и с нежност за всичко, което прави. Радва се, че полива цветята, че помага на братовчедка ми да отглежда малката си дъщеря, че колегите й все още я викат за помощ в натоварени моменти, макар че от години е пенсионерка.

Баща ми става в пет часа всяка сутрин. И до седем часа вечер не се спира. Когато седне, той не знае какво да прави с ръцете си. Защото е свикнал непрекъснато да работи. И само шава с пръсти. За него е мъчение да седи половин час на едно място. Ако има един ден без движение, започва да се оплаква и всичко започва да го боли.

Единият ми дядо непрекъснато си подсвирваше, когато правеше нещо. И макар че физически беше доста слаб и болнав човек, вършеше много физически тежка работа, защото беше майстор-дърводелец. През живота си аз не го чух да се оплаче или ожали от работата си. Беше горд с всяка измайсторена от него врата (които бяха като произведение на изкуството), с всеки направен прозорец, с всяка поправена стара дървена вещ. И когато беше уморен, просто почиваше, без да смята, че работата му е нещо виновна, без да се чувства ощетен от нея…

Имам много млади познати, които непрекъснато се оплакват. Често ги чувам да казват „ох, остави ме, не съм добре, затънал съм в работа до гуша…“ Много от тях сменят често фирмата, в която работят, защото „много ги зорят“, за да открият, че в новата фирма също им е тежко да работят…

Другото нещо, което не мога да приема и да разбера, е имитирането на дейност. Да местим нещо, да преливаме от пусто в празно, колкото да изглежда, че сме заети. Когато шефът е наоколо. Тогава говорим по-силно по телефона, за да разбере какви сме професионалисти. Изобщо не излизаме да пушим, за да изглеждаме много заети. Обаче… елате ни на гости, когато го няма шефа Офисът направо се успива. Всички фейсбукват, скайпват или браузват. А работата – поврага. Тя тежи. Тя уморява. От работа се остарява.

Аз пък обичам да работя. Харесвам професията си, работното си ежедневие. Не отивам с напрежение в офиса. Обичам да правя оферти. Всяка оферта е като едно послание към хората, които имат нужда от тебе, от твоите продукти или услуги. Като превод на една нужна книга. Като протегната ръка. Обичам да разговарям с клиентите. И те обичат да ми се обаждат. Удоволствието от общуването с различни хора е страхотна привилегия на професията на маркетьора. Обичам и дните, в които се налага да се понапънеш и да помислиш. Как да позиционираш нов продукт, дали правиш верните неща по верния начин. Какво още може да се направи, за да има повече продажби.

Не смятам, че работният ми ден има край. Просто работата ми е част от самата мен. Без нея просто не мога.

Дали не съм старомодна, си мисля? Дали вече не е модерно да изпитваш удоволствие от работата си?

www.marketingburkan.com © 2010

Появила съм се на този свят точно преди 45 години като подарък за татко си Димитър (тогава Димитровден се празнуваше на 8 ноември). И оттогава той е един от най-скъпите хора за мен на този свят.

През всичките тези години (които не знам дали са малко или много, или просто както казва една моя добра позната „Ситуацията е такава, каквато е“), аз съм горда и щастлива с няколко неща, които са ми се случили и които се случват всеки ден в живота ми:

Със семейството си, което не е голямо, но е най-ценното нещо за мен. То седи винаги като съдник и приятел зад гърба ми, винаги ми казва в очите, когато сгреша, но и винаги ми подава ръка, когато залитна да падам…

С приятелите си, които не са много, но са ценни, защото са невероятни, умни и интелигентни, различни, с чувство за хумор и чувство за справедливост. Които ме обичат такава, каквато съм и не ме забравят дори когато аз дълго не намирам време за тях поради обичайната си свръх-заетост…

С професията си, която не аз избрах, а тя избра мен и която ме предизвиква всеки ден. С някой взискателен шеф, с още по-взискателен клиент, с труден проект или с труден пазар. Но без която аз просто не мога. Работохолик съм и това е неизлечимо. Имам много приятелки, които мечтаят да не работят. А аз… срам ме е, но мечтая да мога винаги, до последния си час да работя така, както обичам. Дано да имам сили за тази мечта.

С блога си, който ми беше подарък от моя съавтор и любим колега Димитър Николов и без който не съм прекарала нито един ден през последните три години.

Наздраве, за мен и за всички вас!

www.marketingburkan.com © 2010

Аз наистина не искам:

• Когато давам всичко от себе си за да се сбъдне нещо, да ми се обяснява какво още не съм направила
• Когато подавам ръка на някого, без да искам отплата и благодарност, той да се държи така сякаш никой не му е подал ръка
• Когато се раздавам и мисля повече за другите и за това, което правя, а не какво получавам за себе си, хората да ме смятат за глупачка
• Когато се опитвам да кажа истината, да ми обясняват как това е само моята истина, а тя няма значение
• Когато работя прекалено много, другите да се отдръпват от работа, защото явно и без тях ще бъде свършена
• Когато се опитвам да бъда човек, някой просто да се възползва от това.

А може би това се нарича с простата дума „умора“…

www.marketingburkan.com © 2010

1. Четете вдъхновяващи чужди блогове

Лично аз много се вдъхновявам от колеги-блогъри, които напипват пулса и винаги имат нещо оригинално, свежо и нетрадиционно, което да споделят с читателите. Харесват ми както чисто професионалните блогове за бизнес и маркетинг (за съжаление, качествените и редовно списвани блогове на тази тема у нас никак не са много), така и лични блогове – за пътешествия, за книги и хапване, за психология, на здравословни теми…

Така че винаги намирам мотивация и вдъхновение в любимите си блогове. А още повече се радвам когато открия нови блог-приятели.

2. Коментирайте в блогове на колеги

Коментирането в чужди блогове е много успокояващо, човек често се отпуска да каже даже това, което спестява на читателите си в своя блог. Какво да се прави – не е лесно да си пророк в собствения си блог

Освен че ме зарежда с много енергия, коментирането ми помага да разбера как да се поддържа верния тон в комуникацията с читателите и коментаторите в Маркетинг Буркан. Когато си представиш каква е позицията на другия, когато си дадеш сметка как стоят нещата от другата страна, това винаги помага да разбереш как по-добре да пишеш в блога си. Поне на мен

3. Прочетете някоя свежа книга, за която сте чули или чели наскоро

Добрите писатели винаги са били и добри читатели. Винаги е добре да се учиш от майсторите. Аз лично обожавам да чета автори-добри разказвачи. Кои ли? Ами… Стефан Цвайг, Ъруин Шоу, Хорхе Букай, Монтен… Много са.

Харесвам ги, защото не просто спазват някакви канони в писането, а самите те създават стил, те са толкова оригинални, че понякога е трудно да предвидиш какво ще се случи на следващата страница.  За разлика от някои класици, на които понякога обърквам книгите (което за мой срам ми се е случвало с Балзак) или заспивам над пространните им природни описания (което за мой срам ми се е случвало с Толстой)…

4. Срещайте се с вдъхновяващи нови хора

Излезте за малко от стандартния кръг на своите познати. Колкото и да са си взаимно-симпатични, хората някак се уморяват един от друг, темите им се изчерпват, желанието им да споделят намалява. Освен това, те познават реакциите на събеседниците си и понякога спестяват съвсем съзнателно мислите си, за да не се поставят в неловка или в конфликтна ситуация.

Това не може да се случи с новите хора, които срещате. Страшно ме зарежда разговора с непознати (леле, звуча като енергиен вампир)! Реакциите им ви се струват необичайни, темите-табу са малко… Е, има и някои деликатни моменти – може да не знаете как да реагирате на моменти, но новите ситуации са за това – да открием нещо ново в себе си, нали?

5. Посещавайте нови места

Ходите ли всеки уикенд в едни и същи ресторант или бар? Дали пиете бирата си все на пет минути път от в къщи? Всеки ден по един и същ маршрут ли отивате на работа? А не се ли усещате, че прекарвате празниците си винаги по много еднакъв начин? Или пък отивате все на едно любимо място във ваканция?

Това изчерпва. Липсата на нови гледки, на нови впечатления и емоции няма как да ви вдъхнови за блогване, за живот.

Променете тактиката. Направете промяна. Бъдете различни.

И трудно ще загубите блог-ентусиазма си

www.marketingburkan.com © 2010

С пожелание за всичко най-хубаво на този свят, все така пълен с енергия, креативни идеи и великолепно чувство за хумор!

И благодаря за чудесното ни сътрудничество в този блог!

www.marketingburkan.com © 2010

Моите? Щяха ли да са мои, ако не бяха споделени с любимите ми същества?

Прекрасни? Щяха ли да са прекрасни, ако в тях нямаше щипка тъга?

Уловени? Дали успях да ги уловя завинаги?

Мигове? Дали миговете не са най-ценното нещо в нашия живот?

Ако можехме още в момента, който преживяваме мига, да усещаме какво от него ще запазим…

Колко важно е какво разказваме на децата си. Разходка на една детска градина из Лувъра.

Ботичели винаги може да ме разплаче. Във всяка от неговите жени разпознавам себе си.

Дали не съм била лодкар в предишния си живот? Мечтая си да живея на лодка.

Никога не знам какво от един град ще остане най-дълго в мене… Дърво с няколко кръжащи лампи над него в един парижки двор.

Няма нищо по-велико от небето дори когато е зад Нептун!

А на първата снимка горе гледам света през прозореца на един крал и се чудя за какво ли си е мислил…

Споменът се върна благодарение на http://fotoprint.bg  С тях можете да уловите миговете си като пеперуди в албум и да ги споделяте дълго с близките си…

В стила на Маркетинг Буркан този пост е направен безвъзмездно, в името на маркетинг идеята и нейния успех!

www.marketingburkan.com © 2010

Усмихват се широко пред екрана на компютрите си млади и не чак толкова млади хора в бизнес униформи и в бизнес пози. Искат да стана една от тях   Днес получих и персонална покана на личния си мейл да се регистрирам в one.bg. Няколко дни, след като за първи път получих подобна покана да се присъединя към Google+.

Много внимателно си създадох профил в Google+, но не съм решила дали и за какво ще го ползвам

Намерението ми е да видя колко хора ще ме включат в кръговете си. Един вид експеримент със скоростта, с която се развива тази нова услуга от типа „социални мрежи“. Все още обаче не използвам активно профила си там, за което моля да ме извините.

Още не мога да преценя и дали ще го използвам:

• имам доста работа,
• нямам много свободно време,
• не харесвам начина, по който се общува във Fаcebook и не мога да преценя дали това няма да се повтори и с Google+,
• комуникирам достатъчно през деня и нощта,
• общувам и с достатъчно много хора.

Нуждите ми от комуникация са удовлетворени вече.

А в one.bg няма да се регистрирам. Ето още защо:

• Начинът, по който ме поканиха, не ми допада. Понеже някога съм ползвала услугите на jobs.bg, оказва се, че създателите на всички производни услуги, очевидно създадени с обща платформа (в което само по себе си няма нищо лошо), ми имат координатите или както сега му казват, имат ми високо доверие, та затова ме канят да използвам и one.bg. За координатите вече се притеснявам, а за доверието – благодаря. Но за да използвам one.bg, посоката обаче, трябва да е обратна – създателите му трябва да ми внушат доверие. Както е с всеки нов продукт.
• В персоналната покана няма нищо специално за мен. „Персонализираният“ линк за регистрация в „новата среда“, ме отвежда на началната страница. Гледах, гледах и не успях да се сетя какво персонализирано имаше за мен там? Влязох и не през линка, а като директно си въведох уеб адреса в браузъра – същото. Еее, моля ви се – ако имате да ми кажете нещо специално, кажете ми го. Ако не, по-добре нищо не казвайте.
• Не мога да разбера какво точно представлява тази нова услуга? Може и да ми е критичен за интелекта ден, но дали е социална мрежа, сайт, среда, блог? Ясно ми е, че целите й са да събере една чудесна база данни от професионалисти или поне хора, които искат да бъдат такива или да бъдат смятани за такива.  Не знам за какво възнамеряват да използват тази база данни. Също така не знам и какво аз ще получа лично, ако стана част от новата професионална среда,  това изобщо не е обяснено!
• Каква нова възможност ще ми даде тя да общувам с хора с моите професионални интереси? Е, да, но аз дори нямам профил в Linkedin, защото общуването там ми се струва прекалено суховато и стандартизирано. За професионално общуване в интернет и други начини са възможни и доказано работят. Ние с колегата Димитър Николов например си направихме блог за маркетинг. Пишем и споделяме това, което ни вълнува в професионалния ни живот на български маркетьори. Направихме блога точно, за да общуваме с колеги. И само след две години и половина нашето намерение вече е факт!
• Защо да си търся работа там? Ако си търся работа, мога да го направя по друг начин – България и София са все пак малки и лесни за директна професионална комуникация пространства… Директни контакти или пък сайтовете за търсене и предлагане на работа със сигурност помагат.
• Мога ли да си създам така име на професионалист? За да си създам име на професионалист, не върви само да си обменяме професионални лафове с други хора, които искат същото. Има един много лесен начин – като работя години наред това, което ми харесва и се доказвам ежедневно.
• Достъп до какви професионални новини ще получа? One.bg ми обещават професионални новини и възможност да следя събитията в областта на маркетинга. Същото обещават на още … 50 или колко професии има в България? Архитекти, лекари, учители, строители, данъчни инспектори, счетоводители… А как ще го направят? Преди да им дам от времето си, преди да споделя там своите лични и професионални данни, дали не е редно да ми кажат защо техните новини ще бъдат по-различни от всичко, което сама си намирам или е достъпно off-line и on-line? С какво една новина, споделена от Петя от Ново Село или Поли от София, ще бъде по-интересна от други? Как ще се провери нейната достоверност и нейната тежест? Или трябва да гласувам и за новините, и за събитията, и за споделените мисли от колегите ми… И така взаимно да си губим времето, да си създаваме известност и да имитираме полезност…
• Информационен ресурс? Май се ограничава до съдържание, което не съществува. От изброените източници половината ги няма.

Хайде да не прекаляваме със социалните мрежи. Особено с професионалните.

Ако искаме да създадем ценно виртуално професионално общество, трябва да се потрудим повече! Не просто да разполагаме с технологична платформа, с която бързо можем да изтипосаме още един сайт или среда. Не просто да ни хрумне една идея, която ни допада и да разтръбим на целия свят за нея. Професионалистите имат високи изисквания. Те очакват достоверност, истина, богат информационен ресурс… За да ви се доверят, трябва да им предложите или нещо конкретно веднага, или много на брой неща, но постоянно!

Новите продукти трябва да бъдат създавани и предлагани много по-внимателно, по-обмислено. Не от всяка добра идея става добър продукт. От продукта трябва да има нужда! Хората трябва да знаят какво ще получат, ако му гласуват своето доверие, време и пари.

Благодаря за поканата и наистина съжалявам, но няма да се възползвам от нея! А вие?

www.marketingburkan.com © 2010

Кой е Робин Шарма?

Според публикациите в българските блогове и сайтове, които са комерсиално свързани с неговите продукти – велик мотиватор на тема „новото лидерство“, консултант на едни от най-големите световни компании като IBM, General Electric, Fedex, Microsoft, Nike… Какво се появява в нашите блогове за него? 100 ценни съвета как всеки от нас да е … лидер, щастлив и без титла, много успешен във всичко. Колегите много писаха… Честно казано, понякога някак ме е срам, че съм блогърка.

Според споделеното от него в сайта му (всъщност, това е единственият достоверен източник на информация за него, който открих, всички други просто го копират или реферират), на въпроса „Кои сме НИЕ“, самият Робин отговоря, че е сред най-добрите 5 гурута по лидерство в света заедно с Джак Уелч, че книгата му „Монахът, който продаде своето Ферари“ е сред 10-те най-продавани книги в Индия за последните две години (като се има предвид, че Индия има една четвърт от световното население и самият автор е от индийски произход, това не е учудващо) и че е бил гост на над 1000 телевизионни предавания.

Сниман сред арабски шейхове, в луксозни ресторанти и начело на огромни аудитории, пълни с млади хора, жадни за бърз успех, облечен в неизменната черна риза и с микрофон в ръка, с бръсната глава като източен монах, той ни учи, той ни вдъхновява, той обяснява на жадните души как да станат лидери, как да станат богати, как да бъдат щастливи.

Чели ли сте неговите книги?

Аз – да. Купих си „Монахът, който продаде своето Ферари“ и я прочетох. Веднага, защото много отдавна венцехвалеха тази книга. Трудно, защото в нея не открих нищо за себе си. Сюжетът е прост, изказът – беден, внушенията и изводите са крайно елементарни.

За какво се разказва в книгата? За преуспяващ адвокат, който работи, работи и работи… Живее в лъскав свят, но не се грижи за здравето си и е заслепен от материалната страна на живота. На 50 години изглежда на 80 (не съм виждала такъв случай, въпреки че познавам страшно много работохолици и то работещи при доста по-трудни условия!). Получава инфаркт в съдебната зала и още в болницата решава, че ще напусне своя свят и ще отиде в Индия да търси истината. Връща се след няколко години,  вече с вид на 35 годишен (елементарното внушение че, който не работи,  се подмладява, е съкрушаващо), свеж и излъчващ „духовна и емоционална“ светлина, каквото и да значи това, и започва да превъзпитава поуморения си млад колега…

Ще ви цитирам само малки късчета просветление, за да ме разберете:

•  Духовна притча за това как да осъществите мечтите си и да постигнете съдбата си – мнение на Робин за собствената му книга
• Бяхме се превърнали в двама роби на часовника, които се потяха на 64-ия етаж на небостъргача от стомана и стъкло и си мислехме, че сме покорили света, заслепени от измамната си представа за успех – става въпрос за двата колеги-адвокати, които просто си вършат работата
• Не 53 Джулиан изглеждаше като човек на осемдесет, лицето му беше покрито с бръчки, печален резултат от неговите житейски принципи – колко жалко за всеки, който работи много!
•  Появи се Джулиан – усмихнат мъж на около 35 години, висок, строен и мускулест. Излъчваше жизненост и енергия. Напомни ми онези перфектни младежи, с които бях следвал в Харвард 0т перфектни семейства, с перфектни къщи, перфектни коли и перфектен тен… – кой свят е перфектен, всъщност?

Каква перфектна духовност! Най-перфектното в нея е перфектната възможност за перфектни приходи!

Истината е по-важна от монасите и фераритата

Не искам да ме учат как да живея по този начин. Не искам подобни хора да ме учат как да живея.

Не вярвам в подобен тип прераждане, при което захвърляш целия си богат живот, отиваш да метеш азиатските храмове и там се обогатяваш духовно дотолкова, че да се върнеш обратно и да започнеш да обогатяваш духовно другите и да продължиш да обогатяваш себе си. Ако си се чувствал толкова добре и щастлив на новото място, защо просто не си останал да живееш там и да служиш на другите тихо и незабележимо. Или сред толкова много щастливци не си имал възможност да се отличиш?

Тази елементарна книга ми напомня на един също толкова елементарен филм с Джулия Робъртс в главната роля. Напомня ми за периода на Бийтълс, когато захвърлиха всичко и отидоха да пушат марихуана някъде на Изток, а през това време нито една нова песен не се появи. Напомни ми за едни мои български познати, които се посветиха на източна религия и докато посвещаваха непосветените, изградиха добър бизнес с финансиране от източни фондации…

Къде е истината, според мен?

• Не знам кое е основното, заради което сме се появили на този свят. Вероятно причината е чисто биологична, все пак трябва да продължим живота. Ние си търсим и други основателни причини да живеем, но първопричината е една.
• Животът е шарен – в него има всичко. Има моменти на радост и моменти на тъга, има цели етапи в него, които са много трудни. Има периоди на промени. Не можем да искаме и не бива да очакваме през целия живот да ни бъде лекичко, хубавичко, усмихнатичко… Ние трябва да имаме сила да приемаме всичко, което се случва с нас. Да мислим, да работим, да се борим. И да имаме сили да продължим. Просто нямаме тази възможност, когато се изправим пред сериозно препятствие, да се отдръпнем от живота и после, когато си поискаме или се почувстваме готови, да се върнем отново.
• Лидерство без титла? Признавам много лидери – и в политиката, и в бизнеса, и в изкуството. Възхищавам се от някои  – в политиката Чърчил, Рейгън, Ангела Меркер… В бизнеса – Джак Уелч, Ричард Брансън, Лий Якока. В изкуството – Леонардо, Ван Гог, Стефан Цвайг, Достоевски, Гогол, Ботев… Неизброими са примерите… Различни са за всеки – има страшно много вдъхновяващи личности по света! Но няма лидерство без титла! Защото титлата не е само слава, не е само богатство – тя е знак за отговорностите, с които си се натоварил. Президент не значи някой, който ходи на гости на другите президенти. Министър на финансите не значи някой, който бърка с лява ръка от хазната и слага в десния си джоб. Шеф на фирма не значи някой, който кара черен джип… Няма лидерство без труд! Моля, не ни обърквайте повече стойностите! Те и без това в България са доста поразбъркани. А и не само у нас…

На какво ще ме научи този дълго, дълго рекламиран семинар?

• Аз съм виждала много подобни масовки – в огромни зали и на огромни стадиони, с вдъхновени лектори с блясък в очите… На Изток и на Запад. Но това не ми харесва! Защото това не е истината!
• Не може с няколко небрежни фрази за всичко, което се сетиш, да се опитваш да печелиш като подлъгваш много хора – и млади, и не чак толкова, хора, на които се втълпява, че ако не са много богати и широко усмихнати, значи не са успешни. Че ако работят много, значи са нещастни и или бързо ще остареят, или скоро ще умрат. Че истината е на една ръка разстояние и че можеш да я разбереш като платиш 380 лева днес.
• Не може да пропагандираш, че всеки може да стане лидер – с титла или без! Не, истината е, че не всеки може да стане лидер. Лидер може да стане само много работливият, много смелият, много умният, много челият!

Самата Европа е достатъчно вдъхновение и духовен източник

Не се заблуждавайте, младежи. И ако имате 380 лв – съберете още 380 и отидете за 3-4 дни в Рим, в Прага, в Будапеща. Влезте в техните музеи, разходете се из техните улици, погледайте всичко, което хората с титли и без титли са направили… И се опитайте да правите същото, всеки ден – а титлата и парите ще си дойдат! Алтернативно можете да посетите Перперикон, Националния ни исторически музей, Велико Търново и Плиска, да видите трайкийските златни съкровища… Да влезете в Националната художествена галерия. Или да си пуснете Вивалди, Бетховен, Моцарт…

Защото, ако за индийският емигрант в Америка източникът на духовна култура е в майка Индия, за нас, европейците – културата и духовността са навсякъде около нас, те са вътре в нас. Казвам го откровено и с пълната отговорност като човек, който е запознат с източните култури и религии, и дори им е фен! На тях, но не и на гурутата, които претендират да са техни носители и единствена възможност  за нашето просветление.

Ние, европейците, можем да черпим с пълни шепи и очи от световната култура ежедневно, сами и без посредничеството на вдъхновяващи гурута с черни ризи и блеснали темета. Стига да имаме енергия и сили, и желание да четем, да се учим и да работим. И да не смятаме, че успехът идва лесно и бързо.

Пожелавам ви успех!

www.marketingburkan.com © 2010