Макар че това не беше планирано и не стана нарочно, но като се замисля – всяка минута в него беше перфектна.

Има ме, тук съм. Събуждам се и има на кого да се усмихна и кого да прегърна.

Музиката, която той ми пуска, ме зарежда с енергия.

Както и сутрешната ми китайска гимнастика, без която денят ми не е перфектен.

Пътувам дълго към работата си и имам време за мислене и разглеждане – така, както винаги съм обичала. Изчислила съм, че досега съм обиколила с пътуванията си към 100 пъти земния екватор.

Работя това, което обичам – маркетинг в ИТ компания. Едно чудесно съчетание на знанията, които съм събирала като мравка цял живот и моята емоционална креативност, която все ме тласка към пътуване, общуване, новости…

Харесвам клиентите, с които разговарям. Те ми приличат на самата мен и на вас – малко уморени хора, които правят бизнес в България въпреки всичко. И оцеляват като хора. И продължава да им харесва да го правят.

Обаждам се на сина си и неговият младежки, пълен с енергия глас продължава да звучи още дълго в мене. Е, би било още по-перфектно, ако той ми се беше обадил, но въпреки това, петте минути, които прекарахме в мобилен разговор, бяха наистина перфектни.

Кроя планове за нови маркетингови инициативи. Те са много интересни, необичайни, нестандартни и леко безумни, както всичко, което Поли измисля. Но в момента на сътворяването ми изглеждат перфектни и това страшно ме радва.

Обажда се майка ми и говоря с нея бързо, делово и перфектно. Подозирам, че изпитва подобно на мен желанието аз да се бях обадила първа.

Намирам пет минути да погледна в Буркана и да видя какво сте ми написали. Има коментари, вие откликвате на мислите и въпросите ми, споделяте, учудвате се, подкрепяте ме, иронизирате ме… И общуването с вас е перфектно – с някои от вас се познаваме лично, с други имаме огромно желание да се запознаем, а с трети е перфектно никога да не се срещнем. Но Бурканът е сред перфектните неща, които ми се случват всеки ден.

На връщане усещам как в София идва есента, въздухът е бистър и син, листата почват да капят и градинките са пълни отново с деца. Есента е перфектният ми сезон, времето, през което се чувствам най-добре. Може би защото съм родена през есента.

В къщи майсторя поредните перфектно-пържени картофи за мъжа ми на перфектно опръсканата печка от наследника, който е невероятен готвач. Решавам да не я избърша и това ме кара да се чувствам още по-перфектно.

Продължавам да чета от няколкото едновременно започнати книги, натрупани на шкафа до леглото ми. Перфектно е да имаш толкова интересни четива наоколо си и автори, с които да разговаряш като с приятели. Всеки ден.

Обичам всеки ден да наглеждам блоговете на приятелите си и когато ме предизвикат приятно или не, да коментирам в тях. Представям си как това ги кара да се чувстват също толкова перфектно, както и моето общуване с читателството на Буркана.

Е, това е. Всеки ден е перфектен, по своему. Бих искала да мога да му се насладя докрай и да го прибера като едно мааалко цветенце в хербарий, което да си поглеждам и на което да се усмихвам при спомена за всяка негова перфектна минута.

www.marketingburkan.com © 2010

Честит рожден ден, Митко!

Да си жив и здрав, пълен с неукротима лъвска енергия и страхотни маркетинг идеи, заобиколен от много приятели и близки, много щастлив и успешен във всичите ти начинания

www.marketingburkan.com © 2010

Но понякога (по-рядко), ставам особено зла, тъжна и раздразнителна в петък, 13-ти…

Кой каза, че съм звучала нереално оптимистично? Нека да прочете надолу

Понякога в петък 13-ти просто не знам:

1. Защо съм на този свят и имаме ли нужда двамата един от друг?
2. Дали съм поела по моя път и ако не – кога най-после моят път ще ме поеме?
3. Какво очаквам и искам от себе си, че продължавам да очаквам и искам все повече?
4. Каква представа създавам за себе си, че и другите продължават да очакват и искат все повече от мен?
5. Защо не обичам да изглеждам умна, можеща и знаеща, а останалите си мислят, че обичам точно това?
6. Защо продължавам да се вбесявам от простотия, наглост и несъбразяване с другите?
7. Защо продължавам да се разплаквам от собствената си простотия и наглост?
8. Защо хората, на които най-много си дал, най-много са ти отнели?
9. И защо продължаваш да отнемаш от хората, които най-много заслужават да им даваш?
10. Ако се страхуваш да продължиш напред, това означава ли, че си страхливец?
11. Ако обичаш без да изискваш да бъдеш обичан, това означава ли, че си глупак?
12. Защо хората вярват, че нещата са ценни за теб само ако говориш за тях?
13. Защо въпросите ме застигат непрекъснато (като куршуми) и докога ще имам сили да оцелявам?

В такива моменти ми се иска животът да е като един небостъргач без 13-и етаж и асансорът просто кротко да ме отнесе нагоре …

www.marketingburkan.com © 2010

Е, имали сме един-два взаимноразочароващи момента, но аз не съм я изоставяла никога досега. Всеки месец, в продължение на осем години, което прави около сто срещи.

Постепенно се сближихме и знаем много неща една за друга – какво образование имаме, как се е развил животът ни, какви книги четем… Оказа се, че и децата ни са на една и съща възраст, та темите станаха достатъчно, за да не млъкваме в продължение на половин час всеки месец.

Скоро обаче моята фризьорка определено ме учуди. Когато отидох при нея в уговорения час (ранен, в събота, за да имам време и за много други неща…), тя ме посрещна с думите „Ей сега ще боядисам дамата, а ти, за да не ти е скучно, ако не си пила кафенце, можеш да донесеш по едно“.

Разбира се, че донесох. Изпихме го заедно и я изчаках да си изпуши цигарата, за да почине малко.

Но определено не мога да разбера не е ли по-лесно и по-нормално фризьорският салон да купи една кафе-машина (определено няма да се изхарчи много) и да предлага по чаша кафе на дамите, които изчакват реда си? Някак си е по-клиентски ориентирано, още повече, че наоколо, в радиус три квадратни километра, има точно четири фризьорски салона. Дори ако се наложи да вдигне цената на услугите по този повод.

Никак не мога да проумея това небрежно и обратно отношение на българите към клиентите… Защо ли не им хрумва нещо подобно?

www.marketingburkan.com © 2010

Както казаха в заученото й съвсем стандартно надгробно слово, тя беше една съвсем обикновена жена (кога ли и ние, българите, ще добием смелост да казваме по няколко добри думи над гробовете на най-близките си?).

И да, и не. Тя не помисли и не стори зло никому през своя живот. Обичаше страшно дядо ми, заради когото беше избягала от богатото си семейство само на шестнадесет години. Като малка е била страхотна на кон. Обичаше цветята, слънцето, малките деца. Обичаше ме, без да иска нищо от мен в замяна. Когато чаках детето си, пътуваше по 75 километра на ден, за да не се разхождам сама в парка.

Отиде си на 86 години. Казаха, че си е поживяла достатъчно – дай боже, всекиму. Може и да е вярно, но това не ме утешава.

Съседите ни, които са привърженици на нестандартна религия, дойдоха на погребението й, облечени в бяло. Според тях тя отива в по-добрия си живот, при ангелите. Може и да е вярно, но това не ме утешава.

Тридесет човека я изпратиха. Ние, най-близките, съседи и роднини. Тридесет човека, които си спомнят и мислят за нас на края. Казаха, че това са много хора за нейната възраст. Може и да е вярно, но това не ме утешава.

Отиде си моята адашка и отнесе със себе си една чудесна част от мен.

www.marketingburkan.com © 2010

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

A: Понякога – да, понякога – не. Честно казано, ако книгата е много увлекателна, не се сещам да похапвам. Но ако не е, се утешавам с нещо вкусно. Най-често ядки или парче шоколад.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

A: Определено гарнирам четенето си с кафе, хубаво и ароматно, с малко кафява захар и мляко.

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

A: Не се отнасям към книгата като към ценна вещ, която трябва да стои зад витрина, а като към интересен събеседник, с когото можеш да поговориш няколко пъти. Обичам да си отбелязвам интересните моменти и пасажите, които са ме впечатлили, за да ги намирам следващият път, когато чета книгата. Използвам стандартни книжни разделители, които обикновено си набавям с купчини, когато ходя на панаира на книгата в НДК.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

A: И двете. Чета по много книги едновременно, на шкафа да леглото ми има най-малко десет започнати. Сменям темата взависимост от настроението си, от това дали съм уморена или не, колко текст мога да погълна… заедно с кафето и шоколада

„Художествената“ литература обичам да препрочитам в различни периоди от живота си и откривам неща, които не са ме впечатлили предишния път. Обикновено това се случва през няколко години. Любими автори – Шекспир, Стайнбек, Селинджър (уточнявам, че става въпрос за разказите му), Достоевски, Стефан Цвайг. Обичам да чета разказвачи, автори, които имат усет за това как да развият повествованието, да не прекаляват с природни детайли, ахкане и охкане, обичам книги, в които има психология и характерни герои, които ме вдъхновяват.

От „нехудожествената“ литература чета много за бизнес и маркетинг, но намирам, че в България някак си се въртим все покрай едни и същи теми и превеждаме едни и същи автори. Напоследък книгите, на които попадам, ми се струват непрактични и леко манипулаторски, в смисъл, че  авторите им прекаляват с оптимизма и май не са я играли маркетинг играта достатъчно, а бързо са решили да започнат да учат другите как да играят… Може и аз да звуча така на моменти

Харесвам и книги за личностно развитие и здравословен начин на живот. Както и книги на психолози като Фройд и Юнг.

Интересни са ми и биографиите, и автобиографиите. Винаги ме успокояват, че не съм аз първата, която прави някаква грешка или пък ме мотивират за действие.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

А: Дочитам.

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

А: Рядко ми се случва с книги, които съм закупила сама, защото предпочитам да пазарувам от книжарница (еххх, май съм малко старомодна) и непременно се зачитам, преди да си купя нещо ново. Така си спестявам разочарованието.

В online книжарниците в България точно това ми липсва – възможността да тествам автор или книга. Ако имаше възможност да изчета една глава, щях да пазарувам повече през интернет (или се заблуждавам? аз обичам атмосферата в книжарниците и не считам времето, прекарано там, за загубено…)

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

А: Не, аз съм малко нетърпелива. Ориентирам се в контекста.

Q: Какво четеш в момента?

А: „Даоистка йога и цигун“ на Ерик Юдлав и „Личностно усъвършенстване за интелигентни хора“ на Стив Павлина.

Q: Коя е последната книга, която си купи?

А: Срам, не срам, ще си призная – „Бизнес астрология“ на Джон Александър. Но още не съм я прочела цялата.

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

А: Винаги съм чела по няколко книги накуп. Как ли може да се изтълкува това?

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

А: Обичам да чета докато пътувам, понеже се установи, че не ставам за шофьор. И се възползвам от предимството да съм пътник. Чета докато отивам към офиса и се връщам обратно, а общо това отнема около два часа и половина. Чета докато пътувам в командировка или отивам на ваканция…

В къщи имам един фотьол (о, боже, как се пише тази дума?), в който се паркирам и си чета. Моите домашни хора гледат много телевизия и мнооого работят на компютър и аз обикновено си общувам с книгата… Да си призная, че другото място, където чета много, е … онова тоалетно място. Там според мен много хора четат, но дали някой си е казал?

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

А: Рядко следя поредици. По-скоро предпочитам да чета последователно няколко книги на един и същи автор.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

А: Да, това са Цвайг и Селинджър. А също и Сет Годин. Но хората толкова рядко си говорят за книги вече… че почти не препоръчвам. Подарявам книги обаче, тъпо и упорито!

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

А: Първичен индекс по жанр, вторичен – по автор

Моля Радослав Кондаков, Стефан Русев, Величка и Григор от Бизнес насока, да поемат щафетата.

www.marketingburkan.com © 2010

Как порастват малките? Какво правят, за да станат големи?

Тайна 1: Експериментират без страх

Забелязвали ли сте как малчуганите не се страхуват да опитват нови неща? Не се притесняват дали няма да се опарят, паднат, обелят коляното… Нямат съмнение дали имат достатъчно сили за да опитат нещо ново.

Така по един естествен път те се научават да правят нещата, които могат големите – да ходят, пият вода, карат колело, плуват, четат…

Малките фирми трябва да са също като малките деца. В повечето случаи в началото многото мислене пречи на развитието. Съжалявам, че го казвам, но съм била свидетел как не една малка фирма с потенциал не се развива поради много планиране и препланиране…

Малките фирми, които опитват нови неща непрекъснато, обикновено откриват своята вярна ниша, верен продукт, клиент, персонал.

Тайна 2: Креативни са

Големите хора обикновено загубват голяма част от креативността, която са имали в детството. Малките хора рисуват, пеят, измислят думи и истории, демонстрират невероятни дарби.

90% от тях порастват и дарбите им изчезват. Останалите 10% не просто порастват, а стават надарени, известни и богати хора. Оставят следа след себе си, оставят името си в историята.

Тайна 3: Вярват си

Да сте виждали малко дете, което много да се страхува, че няма да се справи с нещо? Ако има такова, то е вече повлияно от грижливите родители и баби.

Малките фирми имат едно страхотно предимство – те са напористи, смели, изпълнени с надежда. Когато застанат пред клиента, техните продавачи са изпълнени с ентусиазъм и блясък в очите!

Ако вие сте клиент, от кого ще предпочетете да купите – от един търговец, който дежурно мънка нещо и се опитва по-скоро да приключи разговора с вас или от ентусиазиран продавач, който познава всички тънкости на продукта си и ви отдели достатъчно време, за да убеди и вас в тях?

Изпитвайте и демонстрирайте увереност във вашите възможности!

Тайна 4: Общуват без прегради

Не преставам да се учудвам как малките деца общуват без прегради, без притеснения. Повечето от тях веднага започват да си играят и да правят заедно неща дори без да са се срещали до вчера, без да са се запознали, без да си говорят по име.

Отворената и бърза комуникация е сред най-силните оръжия на малките фирми. Те обикновено не се притесняват да изпробват и използват нови методи на комуникация, реклама, PR… такива, които големите още не са забелязали или считат за несериозни.

Примери – използването на социални мрежи и блогването. Не сте ли забелязали как вече много малки фирми успешно ги използват и привличат не само внимание и клиенти към себе си? Докато за разлика от тях големите фирми се придържат към старите методи, въпреки че те не са достатъчно ефективни. Наскоро едни познати в голяма фирма ми споделиха, че не знаят дали ще имат време и ресурси да поддържат фирмен профил в социална мрежа и не знаят какво да правят с недоволните коментари в блога си!

Изобщо, в поведението на хората и фирмите имат толкова много прилики, че не знам дали не съществува фирмена психология като един отделен клон от психологията?

А вие забелязвали ли сте подобни прилики?

www.marketingburkan.com © 2010

Е, да се оправдая, че този път виновен е Радо Кондаков. Така че… вижте и неговите обяснения по темата.

Аз не използвам много активно социални медии, трябва да си призная. Всъщност, едва напоследък започнах по-интензивно да се увличам. Харесва ми възможността да браузвам в тях и да чета това, което ние, обикновените хора, мислим за нещата. Нережисирано, неподредено, живо – като самия живот.

Социалните медии в този смисъл са ми по-интересни от самите медии.

Официалните онлайн медии (особено българските) са ужасно скучни:

Ако погледнеш бизнес медиите, от тях впечатление правят само изданията на Економедия, но промяната на Капитал в нета нещо не ме кефи. А и искането за регистриране на профил, за да можеш да коментираш в Дневник също ме изнерви и… престанах да коментирам, въпреки, че никога не съм си позволявала крайни или нецензурни коментари.

Ако се замисля за новинарските медии, те пък са съвсем отчайващи. Става въпрос за онлайн медиите, разбира се. Ако новината е интересна, тя обезателно е публикувана поне 10 часа след западните събратя и то по такъв осакатен начин, че изобщо не е новина. Ако пък е нещо беизнтересно, не-важно и не-новина, то се преекспонира, повтаря и потретя във всички онлайн издания. Забележете – с едни и същи думи и с едни и същи снимки.

А защо харесвам социалните мрежи, и все повече се пристрастявам към тях?

Социалните медии отразяват живота, такъв, какъвто е, това, което се случва и това, което обикновените хора забелязват или ги вълнува.

Харесвам възможността да видя видео материал за китайската гимнастика, която трябва да практикувам, но която повече наблюдавам, в YouTube.

Харесвам, че мога да вляза в Свежо и да открия винаги нещо ново и свежо по въпросите, които ме интересуват. Преди харесвах и трафика, който пристигаше към Маркетинг Буркана оттам, но от известно време не качвам там анонси за новите ни постове. За сметка на това страшно много се радвам, когато някой от вас го направи.

Харесвам страшно общуването с facebook групата на блога. Не мога да не ви пожелая успешна седмица, да не се похваля с нов пост, да не се ожалвам, когато имам проблем. Благодаря на всички ви за търпението, активността и … за това, че ставате все повече. Всъщност само за 6 месеца ние имаме вече над 400 фена в групата. Според мен е добре.

Какво още не съм направила в социалните медии?

Все още нямам личен профил в тях. Занимавам се с толкова много неща и се вълнувам от толкова много въпроси, че имам чувството, че някак си ще изглеждам размита и разводнена. Въпреки че … сигурно съм си такава.

Все още не поддържам фирмен профил в социалните мрежи. Но… трябва да се похваля, че имаме вече блог и че скоро предстои да се престраша и в това отношение. Стискайте палци. Е, Радо, изплюх камъчето – ние сме конкуренти. Сега… дали ще ме включваш пак в блог игри?

Специални благодарности на Ива и Стефан за това, че успяха да ме мотивират да използвам социални мрежи!

Е, ваш ред е – а вие защо ги използвате?

www.marketingburkan.com © 2010

Реших да ви разкажа някои неща за себе си, заради които съм станала това, което съм и което виждате… Неща и хора, без които, не бих могла да си представя какъв човек бих била…

Тайна 1 – Имам убийствена зодиакална комбинация

Тези, които ме познават добре, знаят, че съм изгълтала цялата налична литература на български език за Китай – история, философия, гимнастики и бойни изкуства…. и всичко, до което съм се добрала в нета…

Едно от нещата, в които твърдо вярвам, е китайската астрология. Та така – аз съм родена под знака на Огнения Кон. В стария Китай са смятали, че жените, родени под този знак, са динамични и непредвидливи, и родителите им често са ги записвали в регистрите чак на следващата година. Защото семействата в древен Китай са се случвали при определени сполучливи зодии и комбинации от тях. Моите родители явно не са знаели това, затова и вие сега разбирате истината.

А според традиционната астрология моя зодиякален знак е Скорпион. Комбинацията Огнен Кон – Скорпион не е лесна. Трудно се живее с нея – както за мен, така и за моите близки. Но… това не може да се промени

Тайна 2 – Най-много неща на света съм взела от … дядо си

Дядо ми Стефан, по майчина линия, е човекът, който ме е научил на най-много неща в живота. Аз съм първото му внуче и освен това нося името на баба си, затова той много ме обичаше, за мой срам и без моя вина, повече от останалите внучета в рода. Обичаше да общува с мен, да разговаря с мен за живота и да ми обяснява неговите тайни… Винаги, още от двегодишна, а оттогава са съзнателните ми спомени, се е отнасял с мен като с възрастен човек, който може да разбере всичко.

С него ме обединяват страшно много неща -

• фактът, че беше Скорпион,
• дясната му политическа ориентация,
• неговото фино чувство за хората,
• предаността му към семейството,
• неговият стремеж да постигне винаги повече от това, което животът му предлага,
• обичахме да ловим риба заедно, се еднакви шапки и въдици,
• тънкото му чувство за хумор…

Когато почина, бях на 18 години и се почувствах изоставена. Все още страшно много ми липсва. Не мога да му простя, че се предаде и си отиде от света толкова млад, само на 62 години… Единственото нещо, което ме спасява, е това, че аз още, до ден днешен, имам навика да разговарям наум с него… и да му искам съвети, когато нещата ми не вървят както трябва. Защото неговите представи за живота и това как да постъпваме, се покриваха напълно с моите.  Почивай спокойно, дядо! Ще съм дала нещо на света, ако поне един човек ме помни така, както аз – тебе.

Тайна 3 – Родена съм и съм израснала в Перник

Моят роден град е Перник. Родителите ми живеят там и винаги, когато имам малко време, се опитвам да съм с тях. Но това е единственото, което ме свързва с този град. Не можах да си намеря своя среда там, бях различна от останалите.

Харесвам в него … реката, крепостта на Кракра Пернишки, цъфналите люляци на хълма, прекрасните кленови дървета в парка, черквичката и как бие часовника в центъра…  И своя дом, и своите родители. Това е.

Останалите – винаги са ми се стрували прекалено практични, прекалено заети с ежедневието, прекалено наясно с проблемите на другите и прекалено… без крила. Всичко, което аз не съм.

Тайна 4 – Винаги съм искала да се занимавам с математика

Е, това повечето хора го знаят – че от тринадесет годишна се занимавам с математика. Отначало в Пернишката математическа гимназия, после в Националната природо-математическа, после – във Факултета по математика и информатика на Софийския университет.

Дори стартирах професионалната си кариера си с научна работа. Научната ми ръководителка Таня Златева в момента е водещ преподавател в Масачузетския технологичен институт.

Не знам как така се получи и от къде дойде тази страст. Сигурно защото ми е било трудно, а комбинацията Огнен Кон – Скорпион обича трудните неща… И досега, когато ми се налага да помагам на някой за училищна или висша математика, не ми се налага да опреснявам знанията си. Тази наука има пленителна сила за мен – неповторима комбинация от правила и фантазия, в основата на всичко най-практично на света от пътищата до компютъра и все пак – най-абстрактното и обобщено познание, до което човечеството се е добрало. Една страхотна тайна!

Болно ми е, че в българското училище математиката не се преподава както трябва и децата израстват тотално неграмотни за този прекрасен свят на числата и логиката… Каквито са и техните учители.

Тайна 5 – Кой не е писал стихове

Не мисля, че се различавам по нещо с тази малка тайна. Стиховете изглежда са присъщи на определена възраст, идват някак естествено и леко, помагат ни да разгадаем света и да свикнем с мястото си в него и… ни изоставят. Така беше и с мен.

Тайна 6 – С маркетинг започнах да се занимавам случайно

Да, истината е, че не възнамерявах. Но мениджърите на софтуерната фирма, в която кандидаствах за … програмистка, разбраха някак, че имам по-други дадености и ми предложиха да се занимавам с маркетинга на фирмата. От което аз много и дълго време страдах, разбира се.

И се отървах от това страдание благодарение на съпруга си, който като икономист, ми обясни колко по-перспективно и интересно начинание е маркетьорството…

Всичко останало за мене и маркетинга май че вече знаете?

Тайна 7 – Обичам неистово да чета и чета неистово

Това е другата ми страст. Аз съм страхотен читател и събирач на книги. Не особено големият ни апартамент се задъхва в прегръдката на хилядите ни книги. Непрекъснато купуваме нови и пренасяме по-старите в къщите на предците ни… През втората половина на живота си мога да отворя библиотека

Чета от 5 годишна възраст. Наскоро изчислих, че съм прочела около 2 000 книги и малко се разочаровах от себе си. Ако продължавам така, ще мога да изгълтам към 7 000 книги през живота си. А останалите?

Някои любими автори – великият Селинджър, Калин Донков, Шекспир, Жак Превер, Яворов в „онзи“ период.

Тайна 8 – Аз съм много дясна

Аз съм наследила политическите пристрастия на дядо си. Предпочитам да пътувам на запад от София и изобщо не се прехласвам по времената от преди двадесет години. Мечтая си да се събудя и да видя България нова и българите – по-щастливи, по-работливи, по-уверени в себе си. Дано да ми се сбъдне някога мечтата.

Толкова за политики…

Тайна 9 – Един ден ще напиша книга

От петнадесет години съм свидетел и участник в развитието на новия български бизнес. Чакам някой да напише за това, за да проверя и своите впечатления и преживявания, чакам… и това не се случва. Ето защо един ден ще напиша книга за новия български бизнес.

Началото на новия бизнес у нас, първите му двадесет години са много интересни. Те са пълни с много амбиция, мечти и труд за някои. За други – възможност за бързо забогатяване за сметка на останалите. Има много интересни човешки съдби, които остават в сянка. Тези хора заслужават да станат известни.

Дано да ми стигнат силите и за това.

Тайна 10

Е, май няма повече тайни.

Не мога да поема отговорността да предам щафетата. От една страна, вече се понасити блогосферата с писания за тайните, а от друга – за мен беше трудно да споделя всичко това и да го откъсна от себе си. Предполагам, че ще е така и за вас. Затова смятам да ви го спестя

Желая ви весели празници!

www.marketingburkan.com © 2010

Радвам се да споделя, че сме преполовили пътя. Тоест, написахме книгата! Сега чета, чета и не мога да се начудя какви сме умници

Много, много съм щастлива, че ни стигна ентусиазмът, а това е много крехко нещо в екип от толкова много умни и заети хора, повярвайте ми…

Жалко, че някои от първоначално заявилите интерес така и не успяха да тръгнат, а други се отказаха без време…

Но, въпреки всички трудни моменти, ние сме готови с текста и сега ни предстои следващото предизвикателство – самото издаване.

Имаме си вече и уеб страница www.blogopedia.bg, където можете да прочетете избрани откъси от нашите честно споделени умнотии, блог-патила и полезни съвети. След ден-два ще можете да си свалите и wallpaper-и, специално подготвени за любителите на блогването и бъдещите читатели на „Блогопедия“. Публикувам една малка частичка от любимия ми wallpaper, за да видите колко е готин!!!

И съвсем в стила на скорпиона, ето някои мисли, които ми хрумваха по пътя:

• Господи, защо се захванах и с това???
• Как могат толкова много умни хора да работят добре заедно?
• Ако всички в екипа  се познавахме лично, по-добре или по-зле щеше да бъде?
• Възможно ли е едно начинание без явно изразен лидер да бъде успешно?
• Какво поражда мотивацията на умните хора – пари? власт? слава?
• Това е само книга все пак, а ако бяхме тръгнали да покоряваме Хималаите?
• Уррааа, май ще успеем

Поздрави на всички от екипа и на вас, търпеливо очакващи „Блогопедия“!

www.marketingburkan.com © 2010