Аз самата я прочетох за първи път преди … 18 години. Още тогава ми направи страхотно впечатление с искреността си и с невероятните човешки и бизнес качества на своя автор. Признавам си, че съм я препрочитала няколко пъти. Преди 2-3 години книгата изчезна някъде в една от нашите семейни библиотеки и се чувствах много зле без нея. Благодарна съм на съпруга си, че успя да я открие

Лий Якока – всяко начало е трудно

Лий Якока е дете на италианско емигрантско семейство. Баща му е почти без образование, но с типичната италианска енергия и изобретателност опитва и то много успешно, различни бизнес начинания – от семейна закусвалня, през компания за наем на коли, до градското кино. Само за да имате представа за изобретателността му – обявявал е конкурс за най-мръсно дете и го е пускал в киното безплатно. Нали си представяте колко много децата са обичали да посещават този киносалон?

Самият Лий не отива войник по време на Втората световна война, защото като малък е боледувал от ревматизъм. През това време следва инженерство и разминавайки се с Айнщайн в парковете на Принстънския университет, успява да направи докторантура. По-бързо, отколкото е по план, защото е бил нетърпелив да започне работа.

Още от малък мечтае да работи за „Форд“. Мечтата му се сбъдва, защото е бил сред 50-те отлични американски студенти, които компанията наема като стажанти всяка година. Минава през всички основни звена във „Форд“ – от добива на желязо (по това време те са имали завършен цикъл на производство), до склада и логистиката. И… неочаквано за всички обявява, че не иска да работи като инженер, а като търговец. Резултатът? Компанията му казва „окей, момче, но тогава ще трябва да си намериш работа сам“.

Той се отказва от инженерна позиция във „Форд“ и тръгва да си търси късмета като обикновен дилър на коли на северо-изток.

Ето някои мааалки парченца мъдрост от Лий Якока:

„Депресията ме направи материалист. Години по-късно, когато завърших университета, моето кредо беше – на двадесет и пет години да печеля по десет хиляди долара годишно , а след това да стана милионер. Дори сега като член на гилдията на работещите богаташи аз спестявам парите си, като ги влагам в много добре премислени инвестиции. Независимо от финансовите ми успехи депресията не е изчезнала от съзнанието ми. До ден-днешен аз мразя да харча излишно“

„Както много други семейства, силната вяра в Бога ни подкрепяше. В юношеството си започнах да посещавам молитвените домове на йезуитите, където изповедите на четири очи ме караха да погледна сериозно как протича животът ми. Необходимостта редовно да отделяш доброто от лошото е най-доброто лечение, което някога съм получавал“

„Исках да остана във Форд, но не като конструктор. Имах силно желание да бъда там, където е според мен истинската работа – в маркетинга или продажбите. Предпочитах да работя с хора, а не с машини“

 “Някои смятат, че добрият търговец се ражда, а не се създава. Но аз не притежавах вроден талант за това. През първите една-две години се държах твърде официално, дори сковано. С течение на времето придобих известен опит и започнах да се чувствам по-уверено. Придобиването на търговски умения изисква време и усилия. Необходимо е да ги повтаряш отново и отново, докато се превърнат във втора природа. Днес не всички млади хора разбират това“

Грабнах ли ви вече? Ако искате да разберете как се става преуспял бизнесмен, прочетете моята любима настолна книга.

Дано я намерите

www.marketingburkan.com © 2010

Другите две гледни точки са на двама български читатели на книгата, и двамата – маркетьори:

• Втората гледна точка е на младия ни гост-автор Димитър Миланов, който вече направи една страхотна публикация на тема „спорт и маркетинг“. Митко споделя тук своите впечатления от книгата „Изключителните“. Между другото, тъй като самата аз зная какви изключителни усилия и настойчивост влага този млад човек в своя професионален път в маркетинга, аз съм убедена, че няма да е далече времето, когато неговото име ще бъде известно!
• И третото мнение е мое. Тук му е мястото да отбележа, че Митко ми каза за книгата и даже я сподели с мен. Заедно решихме да направим един по-нестандартен пост за нея и да ви споделим мненията си. С надежда, че ще ви запалим да се присъедините към читателството на този изключителен съвременен мислител, и че ще останете доволни!

Малкълм Гладуел

Успехът и здравето на всеки от нас зависят не само от нашите дадености и усилия, а от състоянието на средата ни и на обществото, в което сме!

Няма обяснение за нечие здравословно състояние, ако се съсредоточим само върху личния избор на отделния човек и върху неговите действия. Нужно е да погледнем отвъд индивида, да вникнем в културата, на която отделният човек принадлежи, да опознаем неговите приятели и семейство, да разберем откъде произхожда… Да осъзнаем, че ценностите на света, който обитаваме, и на хората, с които се обграждаме, оказват огромно влияние върху това кои сме ние!

Успехът не идва случайно, постиженията не са дар от съдбата. Съдбата помага на подготвените.

Всеки, който става преди изгрев слънце триста и шестдесет дни в годината, ще направи семейството си богато.

Буквално всяка история на успеха, разказана в тази книга досега, е свързана с един или няколко души, които работят по-усърдно от останалите. Бил Гейтс е пристрастèн към компютъра си от дете, „Бийтълс“ прекарват хиляди часове в свирене; Джо Флом се блъска години наред и усъвършенства изкуството на придобиванията преди да получи своя шанс. Успелите хора работят наистина здравата!

 Димитър Миланов

Колко време ти трябва, за да опишеш една книга. Малко, предполагам – ако книгата те е впечатлила толкова, колкото мен ме впечатли Outliers на Малкълм Гладуел. Същият автор, за който Поли наскоро ви разказа. Да видим, слагам старт на експеримента в 15:24.

Outliers е необикновена книга от необикновен автор – една от онези, които те карат да се замислиш дали гледаш правилно на живота и да осъзнаеш колко още имаш да учиш. С две думи, тя разказва за това колко усилия и късмет стоят зад успеха на нашите кумири – Бил Гейтс, Стив Джобс, Бийтълс, великите спортисти. Някак успява да преведе на човешки език тайната на извънземните им постижения.

Outliers не е от книгите, които ти дават готови решения в живота. Направи това и ще успееш, дръж се така и богатството ти е в кърпа вързано. Колко такива книги сме прочели и още не сме видяли много полза от тях, камо ли пари. Друго е обаче да те накарат сам да стигнеш до прозрението какво ти е нужно, за да успееш в живота. Оставя у теб едно страхотно чувство, че май-май вече разбираш какво става около теб. Подрежда събития и обяснява неща, които цял живот си приемал за случайност.

Какво е нужно за да стигнеш нивото на Бийтълс например? Само талант ли? Не съвсем – трябват ти късмет, условия и възможност да проявиш този талант. Историята  пази място на онези, които са имали и трите и са знаели как да се възползват от тях.

Outliers ти показва, че хората на върха не просто работят повече от останалите. Те работят много, много повече. Бийтълс свирили из баровете на Хамбург, по 8-10 часа на вечер, седем дни в седмицата, в продължение на 3 години. В момента, в който започнали да набират слава, вече имали зад гърба си над 1200 концерта и около 10 000 часа заедно на сцената. Много известни банди не могат да съберат 1000 изпълнения на живо през цялата си кариера. Само този опит позволил на Бийтълс да се възползват от възможностите, които се отворили пред тях.

Малкълм Гладуел ни разказва още защо азиатците са по-добри в математиката и защо американските евреи са толкова успешни предприемачи. Невероятно е как успява да съчетае науката, историята и добрия разказ на едно място, като не ти позволява да оставиш книгата настрана, докато не видиш вътрешната страна на задната корица.

Препоръчвам я на всеки, който не страхува да преобърне много от нагласите си към света и успеха. 36 минути по-късно (вкл. един редакционен преглед) съм готов да споделя с вас емоциите си от сблъсъка с идеите на един голям писател.

Поли Козарова

Иска ми се в България да има повече хора като Малкълм Гладуел. Хора съвсем обикновени, без претенции за изключителност, но с изключителни идеи и постижения.

Мисля, че ние се страхуваме да бъдем различни. Опитваме се през целия си живот да сме като някого. Да не изразяваме мнението си, за да не се изложим, да не обидим някого, да не си навлечем неприятности…

Мисля, че ние искаме да постигнем много, а да вложим малко. Да работим по два-три часа на ден или въобще, ако може, а да сме богати. Да имаме уреден и спокоен живот, но да не се тормозим много…

Мисля, че повечето от нас някак си забравят, че ежедневните усилия правят резултатите. И че е важно всеки ден да правиш по едно малко усилие, но да не преставаш!

Мисля, че за да искаме от децата си да постигнат много, трябва да им дадем много. Да вложим от себе си всичко – най-интересните играчки и развиващи въображението игри, най-хубавите училища, най-добрите градинки и приятни детски компании. Да им обръщаме много внимание, да говорим с тях, да играем с тях, да забравим за себе си… И да го правим всеки ден, без прекъсване, ненатрапчиво и постоянно… Както таткото на Моцарт е посветил себе си на израстването на този музикален гений. Както Юлия Берберян направи сестрите Малееви изключителни тенисистки. Както бащата на унгарките Полгар ги направи най-известните жени в световния шахмат…

Мисля, че трябва да сме малко повече любопитни. Да не се доверяваме на очевидното, да не се подвеждаме от лесни обяснения. Или както би попитал Малкълм след като излага няколко страници факти с очевидни на пръв поглед изводи – „Така изглежда, но… дали е така?“ Не се страхувайте да питате – вижте как малките деца непрекъснато задават въпроси.

И да не забряваме ефекта на евангелиста Матей – който има, ще му се даде, който няма, ще му се отнеме! За да имаме, трябва да даваме всеки ден, все повече… Да искаме да имаме и да го правим!

Знаете ли какво още искам? Да можем да разказваме за повече хора около нас, за българи, които са наши съвременници, така, както Малкълм разказва за свои сънародници и съграждани. Да можем да виждаме и срещаме изключителни хора около себе си. И самите ние да се чувстваме така!

Успех на всички – нека не се страхуваме да бъдем изключителни!

www.marketingburkan.com © 2010

Но, да си дойдем на думата. Открих Малкълм Гладуел от … магазина за подаръци на онлайн изданието на „Капитал“. Там май ме грабват предимно книгите. И оттогава ми е верен приятел.

„Повратната точка“ беше първата негова книга, която изчетох. За какво става въпрос? За естествените натрупвания във всяка една човешка дейност, които постепенно, но неотклонно водят до промяна. За това как капка по капка водата може да измени структурата на камъка, стига да не се отчае и да продължи бавно да си капе. За това как големите промени не са случайни, а са плод на ежедневни усилия, които никак не изглеждат героични и в чиито ефект понякога много хора се съмняват. И точно тези, които изпитват съмнения, не правят големите промени. Защо? Защото престават да правят малките, скучни усилия.

От „Повратната точка“ страшно много ме впечатлиха няколко неща.

Как един началник на Транспортната полиция в Ню Йорк се преборва с вандалите в метрото. Той не преследва и не глобява. Той вярва в силата на контекста – просто всяка нощ всички вагони, които са нашарени през деня с графити, се пребоядисват. Всички счупени пейки в метрото се оправят. Всички повреди се отстраняват. Бавно, нощ след нощ. Докато не настъпва повратната точка, в която контекстът проработва и зловредниците рязко престават да чупят и да мажат. Мисля си за силата на нестандартните идеи. И на стандартната работа. Как понякога един смел човек може да предприеме едно най-обикновено действие и да го повтаря дотогава, докато то не даде ефект!

И колкото и странно да ви е, аз вече съм много горда, че и в България имаме подобен социален инженер, и то жена - това е софийската кметица Йорданка Фандъкова. Не знам дали е чела „Повратната точка“, но тази пролет и това лято София е неузнаваема. Изглежда свежа, чиста и красива въпреки… всичко, което си знаем и виждаме. Заради едно много просто нещо – зелените площи се косят вече втори път. И София заприличва на всяка друга европейска столица! Значи, не трябвали толкова много пари, нито някакви специални апели към гражданите да излизат навън и да чистят сами. Нито заплахи, че ще бъдем глобявани, ако не… Повратната точка е близо, защото една смела жена предприема нещо съвсем стандартно, нещо, което доста кметове с големи претенции преди нея не предприеха…

Впечатлих се още и от типичната роля, която всеки от нас играе в процеса на ежедневното общуване. Знаещ, свързващ или продаващ. Знаещите са хората, които събират информация и умеят да я анализират. Свързващите са хората, които умеят да обединяват и да разпространяват идеи, да запалват и да пропагандират. Можещите са хората, които спасяват, които не се колебаят да действат и в най-трудни ситуации, които умеят да поставят точката в края на изречението. Колко просто и колко велико откритие. Ако в един търговски екип съберете няколко знаещи, можете да разпъдите клиентите си и  спокойно да затворите фирмата. Ако пък съберете няколко свързващи, те ще генерират огромно количество работа, която може да не доведат до завършек… Но ако направите баланс от знаещи, свързващи и можещи, със сигурност имате големи шансове да се превърнете в пазарен лидер!

Спомняте ли си предаването „Улица Сезам“? От моето тийнейджърство през детството на сина ми, чак до безгрижните детски години на племенничката ми, това предаване се превърна в постоянен гост и в българските домове. Не съм се питала защо, но се оказва, че в създаването му, и то в създаването на всяка една серия, а не просто в планирането му, са участвали екип психолози, които непрекъснато са изследвали детските реакции и са съобразявали всяка една серия от предаването с тях. Ако се замислим, умението да наблюдаваме клиентите е част от причината за пазарния успех на всеки един продукт. Ако се вслушваме в реакциите на клиентите си, ако се отнасяме към тях като към добри приятели, с които взаимно трябва да се уважаваме, а не се опитваме да им налагаме, диктуваме, манипулираме… и всички други типични прояви на агресивност, ще ги запазим за дълго време. И обратното…

Завършвам позитивно. В България имаме писатели, които нямат претенции да са такива, но които също изиграха и играят своята роля на социални инженери. Спомняте ли си естествения и непретенциозен Марко Семов, който още по времето на социализма диагностицира особеностите на народопсихологията ни, съпоставяйки ни с японците? Друга такава много интересна и съвременна персона е Иво Инджев, който има смелост простичко, но категорично да каже истината. Почерпена от собствен опит и от опита на много като него, като нас. Също и Харалан Александров, който има нарича себе си социален антрополог и който има много смели и оригинални изказвания за българското общество, над които си заслужава да се замислим. Евгений Дайнов е друг такъв светъл пример… Мисля си, че също и сред бизнес и маркетинг блогърите у нас има много такива социални инженери, все още непризнати, но които ежедневно и безкористно играят ролята на капката вода, която променя камъка…

Прочетете „Повратната точка“ – няма да съжалявате!

www.marketingburkan.com © 2010

Тук ще прочетете избрани мои любими откъси от е-книгата, надявам се да ви допаднат и да са полезни със зрънцето обич и многото зрънца опит, събрани в тях!

Моите лични дефиниции за маркетинга

За маркетинга има бизнес дефиниции, затова аз предпочитам да споделя какво е маркетингът за мен.Маркетингът е като отворена врата, която кани гости в осветен, топъл и приятелски дом. Той е средството за общуване между бизнеса и клиентите, което трябва да помогне на клиента да намери своя продукт и своя доставчик, а на фирмата – да открие и задържи верните клиенти.

Маркетингът е като удобна и ефектна дреха по поръчка. Няма конфекция в маркетинга! Можеш да си сложиш една маркова дреха, но ако тя не подхожда на фигурата, времето и повода, ти ще изглеждаш най-малкото нелепо.

За професията на маркетьора

Маркетингът е едно от най-комплексните полета за професионална изява днес. Малко са професиите, изискващи толкова различни знания и умения, както тази на маркетьора – бил той стратег, ръководител, консултант, практик или аналитик…

Маркетингът е чудесна професия. За мен. Защото е интересна, можеш да правиш много неща и трябва да ги правиш по оригинален начин. В него има едновременно аналитичност и креативност, стратегия и умение… Среща те с много интересни хора. Преживяваш много интересни ситуации.

За маркетинг екипа

Добър маркетинг екип се създава много трудно! Изискват се време и инвестиции, изисква се мениджърско разбиране и подкрепа. Без добър маркетинг лидер (или шеф на маркетинговия отдел) е невъзможно да се създаде добър маркетингов екип. Екипът се създава с търпение, много труд и обич – както се отглежда дете.

За интернет и маркетинга

Интернет промени в много отношения маркетинга. Той предоставя огромни възможности за контакт с неограничен брой хора, винаги и навсякъде. В това му е и силата, и предизвикателството.

Да си признаем, все още са малко фирмите в България, които ползват успешно интернет за целите на маркетинга си. Погледнете скучните фирмени сайтове, заспали като Снежанка в очакване на принца. Колко са фирмите, които ползват социални мрежи, за да общуват с клиентите си? А за да привличат нови клиенти?

Колко фирми имат актуални и интересни блогове? Колко фирми ползват online реклама? И грамотно ли се прави всичко това? А какви резултати се постигат?

Интернет маркетингът е област, в която българският бизнес все още прави началните си крачки! В този смисъл, още имате възможност да се включите в първото онлайн обучение на български език „Летящ старт в интернет маркетинга“. Ако използвате промокода на банера горе вдясно, ще получите и специална цена!

Е-книгата „Специалистите за младия маркетинг“ можете да свалите абсолютно безплатно ОТТУК. Благодаря ти за поканата, Тишо – за мен беше истинско удоволствие!

www.marketingburkan.com © 2010

Двама братя пишат за това колко учудващо нерационални можем да бъдем хората. Ori Brafman и Rolf Brafman са психолози и бизнес лектори с интереси в областта на междуличностната динамика и персоналната мотивация. Книгата им предизвиква голям интерес, защото поставя отново въпроса как човек взима своите решения и кои са факторите, които влияят върху предвидимостта на нашето поведение.

SWAY. Или отклонение. Още заглавието подсказва, че не винаги хората сме толкова рационални, колкото сме свикнали да мислим, че сме.

Ако не вяврате, ето само някои примери, всички взети от живия живот:

• Един от най-известните холандски пилоти на пътнически самолети, сам преподавател по безрисково и безопасно поведение в небето, прави невероятна катастрофа. 584 човека губят живота си заради нелогичното му поведение. Причината – намирайки се в стресова ситуация и от страх за да не изгуби репутацията си на добър пилот, той реагира като аматьор и взима поредица от грешни решения. Какво го кара да поставя себе си над всичко? И дали това е могло да не се случи?
• Само за десет години в Америка драстично се увеличава броят на децата, диагностицирани с биполярно разстройство. Това е състояние, в което настроението се сменя рязко от еуфорично-позитивно до подтиснато-депресивно. Кой ли от нас не е преживявал подобна смяна? Но каква е причината за това рязко увеличение? Производителите на лекарства за подтискане на подобни състояния предприемат масова рекламна кампания в медиите и пред лекарската общност. И изведнъж броят на диагнозите се покачва многократно. Дори едногодишни деца са лекувани от това състояние! Такова страшно ли е положението наистина или лекарите следват един лесен и неизискващи мислене и усилия пре-дефиниран модел. Въпрос, над който си заслужава да се замисли всеки от нас…
• През 1850 година неизвестен холандски лекар, едва на 29 години, взема младата си съпруга и новородената си дъщеря и заминава за Източна Индия,воден от страстта си към антропологията. Там съдбата не го глези – младото семейство загубва детето си и разполага с изключително оскъдни средства. Въпреки всичко след множество разкопки и упорит труд открива липсващото звено в човешката еволюция – т.н. Homo Erectus. Връщайки се в Европа, той с радост запознава научната общност със своето откритие. Но с ужас открива, че научната общност не е благосклонна към това, което й съобщава. Просто никой не му вярва и никой не обръща внимание на писанията на един никому неизвестен холандец… След време британски антрополог, член на Лондонското общество по геология и доста известен, учудващо намира подобни останки в един строеж в града. И въпреки, че очевидно остатъците от череп не са достатъчни, за да се твърди категорично, че те запълват липсващото еволюционно звено, британецът смело започва да твърди точно това. И какво си мислите, че става? Научната общност вярва на безспорния авторитет и въпреки подозренията за манипулации, неговото име остава в историята. Кое е по-важно за нас хората – реалните факти или лицето, което ги огласява? Още един въпрос, който със сигурност си е задавал всеки от нас.
• Един от най-известните цигулари в света прави интересен експеримент. Облича тениска и протрити дънки, взема своята застрахована за милиони долари цигулка и слиза в подлеза на метрото да свири. Никой не му обръща внимание. Никой не спира да го слуша. Не успява да събере пари дори за една вечеря. Защо? Дали наистина възприемаме изкуството само на определено място и при определени условия. Дали това не е вярно и за други неща в живота ни? Способни ли сме да отличим бисера от обикновените камъни, ако някой не ни е предупредил, че сред камъните се намира бисер?

За мен като човек, който се занимава с маркетинг, тези примери са удивителни. Те подсказват колко голямо е значението на човешките емоции и психика в нашето поведение и колко непредвидими могат да бъдат нашите резултати. Това поставя нови изисквания към начина, по който маркетираме и начина, по който рекламираме продуктите. А дали начина, по който възприемаме резултатите в маркетинга, също не е изкривен от някакъв странен контекст?

За мен като обикновен човек, който винаги се е интересувал от психология, тази книга е много интересна. И аз самата отдавна си задавам подобни въпроси. Това обяснява много странни ситуации:

• Непризнаването на гениите. Дори Леонардо не е огласявал част от откритията си (очевидно се е притеснявал от нещо). Моцарт е погребан от няколко души само. Хърватинът Никола Тесла е засенчен от името Едисон. Единици са великите, които са свидетели на своя триумф приживе…
• Неприемането на иновациите и новите продукти – Има продукти, които са очевидно по-добри, по-икономични, по-евтини, но те не се възприемат. Защо?
• Неглижирането на хора, които се държат по начин, който не е удобен за средата  – Още древните гърци са гонили от своите градове философи и учени. За да не ги безспокоят с различието си. За да не ги карат да се замислят. За да не трябва да се променят?
• Неприемането на постиженията на жените – ако едно откритие се направи от учен-мъж, то бива възприето без никакви възражения. Но ако откривателката е жена?

Горещо ви препоръчвам тази книга. Особено ако ви е гадно и ви се мисли…

Можете да си я купите от www.knigomania.bg само за 17,90 лв! В други online книжарници я видях за 54!

www.marketingburkan.com © 2010

Защо толкова дълго не бяхме публикували нищо?  Отговорът е елементарен – за съжаление, нямахме ищах. Аз специално не се чувствах обвързана с Елемента си от началото на годината… Но вече съм фит. За какво намеквам?

За книгата „Елементът“, разбира се!

Да кажа в началото още за какво става въпрос – за това, че човек се чувства най-добре, работи най-добре и постига успех, тогава, когато намери Елемента си. Или, както авторът на книгата Кен Робинсън уточнява „всичко се променя, когато откриете страстта си“. Не става въпрос за секс, макар че и там страстта не е излишна, а за житейска реализация.

Когато ежедневно се занимава с това, което обича и харесва, човек дава всичко от себе си, върши всичко с удоволствие и лекота, преодолява и най-сложните ситуации… И в крайна сметка, това определя Успеха. Изразен в полза за самия теб, но също и в полза за останалите…

Елемент-но, Уотсън? Да, ама не…

Можете ли на прима виста да посочите 5 човека, които се намират в Елемента си? Аз – да, и то веднага:

• Джон Ленън,
• Ричард Брансън,
• Гай Ричи,
• Ангела Меркел,
• майка Тереза.

Съжалявам, че някои от тях ги няма сред нас, но… никой не ни е обещал, че намирайки Елемента си, ще постигнем безсмъртие…

А сега … опитайте да се сетите за петима българи, наши съвременници, които са намерили Елемента си. Как се чувствате сега? Имате ли отговор? Защо нямате? Ето затова не е е толкова елемент-ен отговорът, нито намирането на решение за всеки един от нас.

А вие самите как се чувствате? Намерихте ли вече Елемента си?

От книгата разбираме колко много неща е необходимо да се случат, при това едновременно или поне поотделно, за да може едно малко (и не чак толкова малко) момиченце или момченце да открие своя Елемент. Ето някои от тях:

• Да е имало страхотно семейство и близки, които го окуражават, които го мотивират за успех въпреки всички проблеми и мнението на останалите. Да насърчаваме различието, уникалността, не е някак характерна черта на повечето български семейства. Още от времената, когато сабята не сечеше преклонената главичка, през времената, когато трябваше да се наведем, за да отмине бурята от изток, то до ден днешен, когато стигаме до вица, че и Крокодилът хвърчи, ако шефът твърди така…
• Да ни е повярвал поне един-единствен Преподавател, Съмишленик, Професионалист, Учител, Колега, Шеф… Да е видял ценното в нас, въпреки всичките ни слабости или издънки. И не само това – да ни е дал възможност да бъдем Себе си, да намерим Елемента си, да ни е протегнал ръка в труден момент, да ни е помогнем да превъзмогнем нещо или някого, себе си дори и да открием страстта си. Имате ли вие такъв Човек? Имали ли сте край себе си?
• Да имате страхотна вяра в себе си, да се уповавате на възможностите си, да знаете, че каквото и да се случва с вас в момента, вие сте ценен, уникален, невероятен и заслужавате да бъдете такъв! Чувствате ли се вие така поне 60% от времето си?

Ако поне едно от тези неща се сбъдне във вашия живот, вие имате шанс да откриете Елемента си!

За да съм в крак с тенденциите да се критикува, имаше някои неща около книгата (по-точно, българският вариант), от които се подразних:

• Цената! – 28 лева ми беше трудничко да отделя хей така, въпреки, че (както знаете), съм отчаян книгофил и библиоман… Два месеца се решавах. Добре, че дойде Коледа, та купих книгата като подарък за сина си и се вредих да я изчета преди него.
• Липсата на информация за автора – да споменеш, че някой е „Сър“, може да е достатъчно за много хора, но за мен не беше. А също и да кажеш, че е известен оратор и експерт по въпросите на образованието. Всеки втори българин е такъв. Е, и какво от това?
• Дребният шрифт – Книгата е с прекрасен дизайн на корицата, но буквите са дребнички (поне за хора на 44, а ние все още се интересуваме дали сме в Елемента си и какви са ни шансовете). Та се наложи да използвам семейната лупа за книги на дядото на съпруга ми…

Ами това e… Можете да си поръчате книгата в интернет тук и тук… А и на други места.

Ако вече сте го направили и дори сте я прочели, ще се радвам да споделите как се чувствате след това А също и да посочите петима съвременници – българи, които са открили Елемента си. На останалите – приятно четене!

P.S. Благодаря за идеята за заглавие на поста на Димитър Николов, моя съ-автор в блога!

www.marketingburkan.com © 2010

Затова пък, когато избрани неща от блога му попаднат в книга, този кусур го няма (ние, скорпионите, сме велики в откриването на недостатъци…)

И така – защо малкото е новото голямо? И защо ще загубите, ако не прочетете тази книга?

Няма да представяме Сет Годин – вече почти всички бизнесмени и маркетьори у нас сигурно са чували нещо за него или пък чели нещо, написано от него. Според мен той олицетворява бизнеса и маркетинга на 21 век и макар че вече почти десет години от него са изминали, това все още е маркетингът на бъдещето.

Но с какво, за бога, е забележителен маркетингът, който проповяда Сет?

• Маркетинг по необичаен и забележителен начин, който грабва потребителите.
• Маркетинг, който помага на малките фирми да станат по-известни и успешни от големите им събратя (други експерти може би биха го нарекли „партизански“).
• Маркетинг на компетентните и знаещите срещу мързеливите и мамещите.
• Маркетинг, който уважава клиента и се съобразява с него във всеки един момент.
• Маркетинг, провеждан основно със средствата на новите технологии – интернет, социални мрежи
• Маркетинг, за който старите правила са важни, но още по-важно е да имаш хъс и смелост…

Това е накратко. Ако тези идеи ви харесват, това е вашата книга.

А ето какво особено много ми допадна (цитирам Сет, разбира се):

• Някои хора (малко на брой, но ценни) осъзнават, че тази временна рецесия е най-добрият шанс, който някога ще имат. Те работят по-здраво от всякога – умствено – и поемат всякакви емоционални и лични рискове, които могат да доведат до отплата.
• С превръщането на човешките същества в компетентни елементи на гигантската система, наречена „бизнес“, ние сме издигнали огромни бариери на промяната. Компетентните хора се опълчват на промяната. Защото тя заплашва да ги направи по-малко компетентни. А компетентните хора обичат да бъдат компетентни. Това е тяхната самоличност, и понякога това е всичко, което имат.
• Бъдещето не е това, което беше! Привикнали сме към по-малките мечти – наздраве за непостижимите цели! Нашите мечти бяха оставени в ръцете на магистрите по бизнес администрация. Ако  сте инвеститор, сега е времето да разберете накъде са се отправили тези МВА – и после да продадете акциите си в тази индустрия. Все по-ограниченият хоризонт, който бизнесмените използват, скоро ще причини проблеми на всички вас.
• Стремете се да бъдете три крачки напред. Да бъдеш крачка напред е лесно, но не е достатъчно. Ако сте само с една крачка напред, ще ви стъпчат преди да се изстреляте напред. Да бъдеш две крачки напред означава, че всеки разбира с какво се занимавате, когато го представите и сте способни да намерите бързо финансиране. Но истински умните са с три крачки напред. Те са пионерите и откривателите. Те са онези, които изобретяват следващото поколение. По-трудно е да го създадеш, по-трудно е да го продадеш и още по-трудно е да накараш родителите си да го проумеят, но това е нещото, което наистина си заслужава да изградиш.
• Малкото е новото голямо. Престането да купувате желанието да паснете, манталитета „по-голямото е по-добро“. Вече не става въпрос за достъп до пари. Сега е важно да изберете правилния модел и да бъдете забележителни!

Всичко, което ще прочетете, е предизвикателно и мотивиращо. Заслужава да бъде прочетено много пъти и най-вече – да бъде изпитано! Опитайте и вие:)

www.marketingburkan.com © 2010

Толкова много бизнес емоции и амбиции напоследък, толкова много жажда за слава, за пари и за печалби, толкова демонстрация на лично надмощие, подплатено с пари, спечелени с общи усилия в миналото. От всичко това съм част, няма как, за добро или за зло…

И същевременно – толкова чисто човешки емоции. Баба, която получи инсулт навръх Коледа. Приятелка, която си счупи крака по най-нелепия начин, в най-неподходящото време… Родителите ми, които се вглеждат непрекъснато в екрана на мобилния си телефон с надеждата, че ще намеря време да им звънна днес… Съпругът ми, който идва да ме прибере след физиотерапия (най-после да се взема в ръце и аз, след толкова много години неглижиране на здравето си в името на бизнеса…)

В тези дни на равносметка и преосмисляне на началата и на краищата, аз четох новоиздадената книга на Ричард Брансън „Бизнес отвъд ограниченията“ и съм възхитена! От мъдростта на един бизнесмен и предприемач, който не се е опиянил от властта на парите и за когото бизнесът все още има социална и човешка измеримост. Горещо ви я препоръчвам – ако имате време или сте изпаднали в странни мисли, като мен, прочетете я и вие.

Ето защо:

„Мениджърите често приемат, че всичко е въпрос на заплащане, но това е мързелив начин на мислене. Да, парите са важни… Но хората напускат, защото самите те не се чувстват добре. Чувстват се отхвърлени и пренебрегнати. Смятат, че способностите им не се използват пълноценно… Следователно – трябва ли мениджърите да слушат повече служителите си? Със сигурност няма да им навреди!“

„Живеем веднъж, а по-голямата част от времето си прекарваме в работа, затова е жизненоважно да имаме правото да я харесваме. Едно от най-големите удоволствия на живота е да се занимавате с нещо, което обичате, но някои от водещите фигури в бизнеса като че ли са решени да не допуснат това в никакъв случай.“

„Нововъведениято могат да се родят, когато си задавате най-елементарни въпроси и когато на служителите се предоставят ресурсите и възможностите, за да открият отговорите.“

„Предприемачите имат енергията да поставят началото на нови начинания и гледат на света по начин, различен от останалите хора. Създават възможности, които другите не винаги забелязват, и имат смелостта да се заемат с осъществяването им. И въпреки това един предприемач не винаги e добър в тънкостите, необходими да ръководи бизнеса. Признавам си, че това не е моята стихия… Историята на бизнеса е пълна със случаи, в които движещата сила на компанията се опитва да я ръководи във всекидневните й дейности, но се проваля напълно!“

„В цялата група сме изградила нагласата да насърчаваме служителите. Хората ни рядко са критикувани. Ако някой направи голяма грешка, няма нужда да му я посочваме, той сам я осъзнава.“

„Мисля, че съществуват хора, родени за водачи. Иска се известно великодушие, за да се доверите на хората и да прецените справедливо способностите им и ограниченията им. „

„Според мен капитализмът трябва да обръща много повече внимание на хората и ресурсите на планетата. Предприемачите на целия свят трябва да се превърнат в положителна сила, работеща за благото на човечеството. Да споделятe ползите от работата си с щастливи и доволни хора и да живеете на планета, която ще се запази в цялата си красота и за нашите деца и внуци, не противоречи на бизнес принципите.“

Когато един мъдрец, напуснал на 16 години училище заради дислексията си, спечелил милиарди, и въпреки това запазил човека в себе си… какво друго ни остава, освен да помълчим?

www.marketingburkan.com © 2010

Бързам да споделя с вас удоволствието, което изпитах от книгата!

Няколко важни причини да прочетете тази книга:

1. Прекрасна за четене в двете посоки

Бързам да ви успокоя, че ако нямате време като мен, можете да четете тази супер полезна книга на парче, тоест отпред назад и отзад напред, според мястото, където се намирате и настроението си в момента.

Знам, че не е много умно, че започвам с това, но съм сигурна, че ако имате моя проблем с препускащото време, което ви притиска, ще го оцените

2. Невероятен иновативен маркетинг

Ако сте зажаднели за истински, човешки и професионален маркетинг, това е вашата книга. Четете и се утешавайте – има и такъв начин на правене на бизнес. Щом го има по света, няма как да не дойде и у нас. Ние трябва да го направим!

За целта просто трябва да променим себе си и нашето виждане за маркетинга (много просто, нали?).

Маркетингът не е само помощна функция на продажбите, а основна бизнес функция, може би дори най-важната.

Клиентът не е нещо за прелъгване, не е торба с пари за изтупване, а смисълът за един бизнес да съществува. Ако бизнесът не слуша клиента, той си отива.  Споделям изцяло тази следната мисъл:

„Нашите клиенти са поканени на парти гости, където ние сме домакините. Нашата задача е всеки ден да правим малко по-добър всеки важен аспект на преживяването на клиента… и ако им се дава чудесно преживяване, клиентите си казват за него един на друг“.

Кратко и ясно. Толкова  истинско, силно, различно. Това е, в което вярвам и се опитвам да правя, откакто се занимавам с маркетинг! Колко прекрасно, че не съм единствената наивница на този свят, както се чувствам понякога в България…

Търговските марки не са повод за пръскане на пари за реклама. Нито смисълът им е в това да властваш и да богатееш. Търговските марки съществуват, защото олицетворяват една идея, защото въплъщават една необходимост. Ако фирмите, които ги притежават, забравят това, марките умират. Една марка е силна, когато е:

• свързана със завладяваща идея,
• отразява желанията на клиента,
• ангажира клиентите за постигането на голямата идея,
• дава възможност на клиентите да правят нещо повече, да постигнат нещо повече,
• развива се с развитието на пазарите и клиентите,
• непрекъснато добавя нова стойност в себе си и изненадва клиентите.

Български бизнесмени, четете Питър Фиск, моля ви – така ще разберете как можете да бъдете успешни в дългосрочен план и не само на тесния, деформиран и беден български пазар!

Надявам се вече да съм ви запалила и да ме последвате в света на този удивителен маркетьор от бъдещето! Ако не съм, ето още една причина – в нея ще откриете

3. Маркетинг идеи и практики от над 100 успешни фирми

Ще получите вдъхновение от Майкрософт, Тойота (въпреки голямата излагация с качеството напоследък), Кока Кола,  Амазон, Дел, Епъл, Икеа, Стела Артоа, Зара, Дисни, Гугъл… Ще разберете с какво са по-добри техните идеи от идеите на конкурентите и защо всеки от нас разпознава поне няколко свои любимци сред тях…

Желая ви приятно четене и дано в България да ставаме все повече последователите на иновативния и човешки маркетинг! Ще се радвам да споделите впечатленията си!

www.marketingburkan.com © 2010

Днес ще поговорим за малката, но много ценна според мен  на д-р Марджъри Кормън Арън „Успешните преговори“. Книгата е на Harvard Business School Press и е издадена на български от списание „Мениджър“.

Марджъри Арън е доктор по право и директор на Центъра за практически преговори и решаване на проблеми към Юридическия факултет на Университета в Синсинати, САЩ. Усещате ли още от сега какво липсва на нашето академично и продължаващо обучение в България – именно практичността, допира между теорията и практиката, между науката, бизнеса и живота (а нашите академици в БАН продължават да не разбират защо ги наричаме динозаври)…

Защо тази книга привлече вниманието ми?

Първо, защото на мен не ми достигат умения да преговарям и аз преговарям много трудно. Аз съм едно дете, израснало в обичливо и задружно семейство, което 18 години се трудеше усърдно над моето добро възпитание. Затова аз в един момент се оказах (както се изразяваше една моя колежка) с нисък праг на чувствителност, склонна да се съобразявам много с другите, прекалено отстъпчива… Което никак, ама никак не ми помагаше в живота, в следването, в работата ми. Оттогава насетне, да ме прощават наивните ми родители, аз ежедневно и с променлив успех се боря със себе си и се опитвам да се науча да се боря, да защитавам позиции, да преговарям и да постигам цели.

Второ, защото никъде в нашите образователни институции не се преподават риторика, комуникации, преговаряне. На мен поне не ми е известно такова учебно заведение, нито такъв курс. Ето защо делото по спасяване на давещите се, както винаги в България, е в ръцете на самите тях.

Ако и вие срещате подобни трудности, можете да си закупите тази малка и евтина, но изключителна ценна книжка!

Какво ще научите от нея?

Предупреждавам ви, че въпреки обема й, няма да можете да я изчетете наведнъж. Аз лично я чета от няколко месеца, непрекъснато откривам по нещо ново и непрекъснато се опитвам да практикувам това, което ни препоръчва д-р Марджъри Арън.

Първо, съществуват два основни вида преговори – дистрибутивни и интегративни. При дистрибутивните двете страни се борят за една определена сума и в крайна сметка едната печели много повече за сметка на другата.  При интегративните преговарящите страни си сътрудничат, за да постигнат максимални взаимни ползи. Трябва да се отбележи, че докато в миналото повече от търговските преговори са били дистрибутивни, все повече се забелязва тенденцията търговията да не е опит за прецакване на едната страна за сметка на другата. Което е особено видимо по време на криза.

Второ, за да бъде още по-сложно и трудно, преговорите обикновено са многостранни и многоетапни. Също както и в живота, често в бизнеса се случват трудни и продължителни преговори, в които участват не само две, а много заинтересовани страни, и които могат да продължат понякога месеци, че дори и повече. Тук си спомням изнервения Хенри Кисинджър, който е главен преговарящ при затоплянето на отношенията между САЩ и Китай. Той поставя условия, които според него китайците трябва да приемат, за да се продължи напред и недоумява защо се говори в продължение на много срещи не по темата, още повече, че условията са очевидно изгодни за китайската страна. Един възрастен китаец го потупал по рамото и го успокоил с думиге „Закъде толкова бързаме? Китай има 5000 години зад гърба си и може би още толкова пред себе си!“

Трето, ако следвате определени ключови концепции в процеса на преговори, вие имате много голям шанс да преговаряте успешно! Ще ви издам само една – най-добра алтернатива за постигане на съгласие. На всеки един етап от преговора е хубаво да имате повече от един вариант пред себе си, но винаги имайте един предпочитан вариант, който е оптимално изгоден за вас. Така няма да се изгубите, докато преговаряте!

Четвърто, в търговските и партньорските преговори могат да се разделят на девет основни стъпки, на всяка една от които можем да прилагаме определени тактики, за да напреднем.

Пето, в книгата научаваме какво ни пречи да постигнем съгласие в преговорите. Не сте ли се замисляли колко много затруднява преговорите наличието на един непоклатим преговарящ, който има само един вариант за изход пред себе си и не е склонен на компромиси? А за това, че страни, които нямат доверие една на друга, не могат да преговарят и понякога отиват години, преди да започнат дори да общуват без затруднение, да не говорим за постигане на съгласие?

Шесто и седмо… ще ви разкаже д-р Марджъри Арон в книгата си „Успешните преговори“.

Все още я има в книжарниците – побързайте!

www.marketingburkan.com © 2010