Сигурно усещате, че от известно време имам затруднения с вдъхновението. Предполагам,че ви липсва. И на мен – също, повярвайте ми! Ето че днес ви предлагам един вдъхновен пост за компенсация. Разказ за човек, който винаги ме е възхищавал… И така, на въпроса – знаете ли проектите на кой българин се изучават в Harvard Business School?
Лидерите се скриха някъде. Лидерите обичат да са такива, когато животът е прекрасен, а бизнесът – успешен. Когато има много работа или нещата не вървят така, както трябва, лидерите отиват някъде далече… В търсене на един свестен лидер, аз бих работила с удоволствие със и за лидер, който:
Днес се размислих, че преди време май ви излъгах – казах, че не си представям с какво друго бих могла да се занимавам, освен с маркетинг. Всъщност, не е точно така – моята втора професионална страст е управлението на проекти.
Кризата обръща представите ни за света, за позволеното и непозволеното, за смисъла на бизнеса, за глобализацията, финансирането на бизнеса и печалбите… Някои хора смятат, че старият маркетинг умря и сега идва новият, по-модерен, по-ефективен, по-по-най маркетинг…Искам да ви кажа, че аз не промених представите си за маркетинга по време на кризата.
Българските мениджъри смятат, че за да могат да развият една успешна фирма, най-важното условие са парите. Дали това е така? Спомням си, че преди време, когато за първи път се докоснах до Сет Годин чрез книгата му „Маркетингът на позволението“, споделих с един свой познат за вълнуващия и революционен начин, по който Сет общува с [...]
Притеснявам се, че напоследък представям професията на маркетьора все от позитивната й страна. От много хора получих оценка, че разказвам толкова увлекателно, та ги мотивирам да мислят за реализация в тази област и предизвиквам интереса им към маркетинга. Днес искам да ви разкажа за една от трудните и отговорни задачи в работата на маркетьорите.
Световният Икономически Форум публикува новия си годишен доклад със световна класация на страните по конкурентноспособност. Това е най-мащабното подобно проучване в света, което изследва 130 страни. Какво показват резултатите и какви изводи могат да си направят българските политици и мениджъри от това? Какви изводи можем да си направим всички ние?
Много пъти съм размишлявала над усилията, които влагам ежедневно в работата си на маркетьор, и резултатите, които се получават след това. Често ми се случва да не съм доволна – работя много, давам много от себе си, а резултатите идват трудно и понякога са доста различни от очакваните. Защо ли?
Както често се случва в блогосферата, един пост поражда множество размисли, които на свой ред причиняват нови посте по темата в други блогове – мозъчна атака за установяване на истината. Може би това е едно от хубавите неща на блогването
Учудвам се на това, че много глобални фирми и фирми, които работят на международния пазар, имат Интернет страници на различни езици, но на практика с едно и също съдържание и едни и същи послания. Същото се отнася и за рекламите, както и за договорите им и отношенията с партньорите им.
