Предприемачите в България? Дали са само мошеници и склонни към риск авантюристи? Дали са част от предишни схеми и опияняващи се от парите егоисти? Ако смятаме така, тогава ясно е защо самите ние никога няма да постигнем успех в бизнеса…

Истината е, че има много неща, с които предприемачите са по-добри от нас. Че имат много качества, които ние самите не притежаваме. Че са поели рискове, които ние не се осмеляваме да поемем. И носят на плещите си отговорности, които ние често считаме за привилегии… Ако сте живели с бизнесмен или бизнесдама, ако сте били свидетели на техните натоварвания и колебания, на безсънните им нощи и изпълнените им с напрежение и емоции (не винаги приятни) дни, значи ще ме разберете.

От над петнадесет години работя в частния бизнес и почти винаги съм била на тяхна страна. Не само защото съпругът ми се занимава с частен бизнес. Но и защото съдбата наистина ме срещна с доста работливи, смели и предприемчиви българи, или както още  се казва – предприемачи.

Тук правя уточнението, че изключвам всички такива „бизнесмени“, които тръгнаха с нашите пари и с готовите схеми. Голяма част от тях всъщност вече ги няма. Такива фирми стават все по-малко. Българският бизнес все повече се доближава до европейското и западното понятие за съвременен бизнес. В частност, и заради качествата на българските предприемачи.

Но… с какво са по-добри от нас предприемачите?

1. Предприемачът вижда в проблема решението

Повечето от нас се страхуват от проблемите, притеснява ги бедността, липсата, затруднението. Предприемачът вижда в проблема възможността той да бъде преодолян. Той вижда не просто възможните решения – той успява да види най-доброто за ситуацията решение. Още преди другите да са го видели.

Затова и в България продължава да се произвежда една от най-евтината и качествена козметика в Европа. Затова у нас се произвеждат сирена по рецептата на западни компании, които по качество не отстъпват на произведените там. Затова сме сред страните с най-бърз интернет в света. Затова у нас напук на силната руска, индийска, китайска и виетнамска конкуренция, се разработват решения на големи софтуерни компании – SAP, Software AG, VMWare…

Тези неща се случват, защото в България има хора и защото по света има българи, които виждат не проблема, а решението. Които мислят смело и предприемчиво.

2. Предприемачът не се страхува да бъде различен

Повечето хора предпочитат в своите действия да приличат на другите. От векове ние сме свикнали, че най-хубавата ябълка свинята я изяжда. Затова си траем и се стремим да се скрием сред другите ябълки.

Истинският български предприемач има нетипичен за българина мироглед. За разлика от нас, той не се страхува да бъде различен, да бъде пръв, да изпъкне в множеството еднакви.

Спомням си един мой добър познат, предприемач от софтуерната индустрия, който сам и със средства на фирмата си участваше в най-различни бизнес срещи, симпозиуми и конференции на Запад и още преди 15 години твърдеше, че България има страхотни програмисти и че имаме потенциал да работим за най-големите световни ИТ компании. Никога няма да забравя как го иронизираха в бранша. Бяха го кръстили дори „външен ИТ министър“. Самата държава пък нехаеше за подобни гласове в пустиня. И доста време мина, преди държавата да започне да подпомага българския софтуерен бизнес и сама да разпространява тези твърдения на реномирани ИТ изложби. Мечтата на този българин в момента е факт, който не може да бъде отречен от никой.

3. Предприемачът умее да общува с различни хора

Повечето от нас си имат любим тип хора. Ако сме спокойни и уравновесени, хората, които са експанзивни и емоционални, някак ни дразнят и инстинктивно ги отбягваме. Ако пък сме бързомислещи и бързореки, флегматиците ни отблъскват и едва издържаме тяхната компания.

Предприемачите са екстраверти, те нямат спирачка в общуването. Не се притесняват да се присъединят към интересна компания дори ако не са подходящо облечени или подготвени. Не се чудят как ще бъдат възприети. Умеят да говорят, умеят да увличат, имат собствена харизма.

Друг мой познат предприемач никога не заспиваше в самолета. През цялото време, дори и на път, дори ако поводът не е свързан с бизнес, той сканираше обстановката за подходящи клиенти и бизнес партньори и ентусиазирано им говореше за фирмата и бизнеса си. И няма да повярвате, но наистина намираше клиенти и бизнес партньори по този случаен и необичаен начин.

4. Предприемачът не се страхува от риска

Да рискуваме, е противопоказно на нашата човешка природа. Ние сме осигурени почти с всичко – имаме топли жилища, подходящо облекло, удобни офиси, повече автомобили, отколкото членове на семейството… Затова някак си на съвременния човек не му е удобно и не му е присъщо да рискува. Я по-добре да си траем и нищо да не предприемаме – тогава и нищо няма да загубим. Даааа, така е, но тогава и нищо няма да спечелим.

И знаете ли какво – рисковете в живота на предприемачите са много. От първия риск, когато са се решили да правят бизнес в България, през всеки един ден, изпълнен с различни рискове, които трябва да прегърнеш като свои приятели. Дори и личният риск – да си толкова зает, толкова изпълнен с мисли за бизнеса, толкова натоварен и емоционално ангажиран, че да нямаш време за собственото си семейство. И дори да нямаш семейство…

 5. Предприемачът умее да губи

Спомняте ли си като дете как се включвахте в най-различни игри заради играта, а не заради това кой ще стане победител? Накрая, когато вечерта идваше, беше чудесно, че играта е продължила цял ден, а беше вече все едно кой е бил победител. И загубите не ни плашеха, всеки нов следващ ден ние продължавахме да играем, дори ако не бяхме победили вчера.

Е, предприемачите са като едни големи деца. Те умеят да губят. Те не губят вяра в себе си – самото участие в играта за тях е успех.

Както винаги, ще се радвам и вие да споделите своето мнение. С какво са по-добри от нас предприемачите?

www.marketingburkan.com © 2010

С радост преживях тримесечните вълнения от обявяването на конкурса до приключването му. И с нетърпение бързам да споделя моите впечатления с вас.

Бизнес мениджърите са вече много информирани

За първи път от три години насам (откогато работя в тази сфера) се срещнах с толкова много информирани, взискателни и модерни бизнес мениджъри. Срещнах както хора на над средна вързаст, които бяха вложили 20 години неуморен, наистина денонощен труд и усилия в това да изградят фирмите си, така и млади мениджъри, които вече като второ поколение бизнес собственици прекрасно знаеха какво ще им донесе управленската информационна система!

Почувствах, от една страна, страхотна гордост – че най-после това нещо се случва и у нас, в България. Че не сме вече затънтената провинция на Европа, заспала в Ориент Експрес в очакване на Годо, че вече се вижда как българският бизнес като че ли излиза от тийнейджърските си години. Е, време му беше!

И съвсем егоистично – стана ми някак по-леко, че апостолската работа на всички, които работят в ERP бизнеса, понамалява. Че вече от нас се очаква не предимно да образоваме мениджърите що е то управленска информационна система и има ли то почва у нас, а съвсем делово и професионално да си вършим работата!

Добре, че държавата подкрепи такива инвестиции!

Въпреки това, и може би съвсем по балкански, бизнес собствениците и мениджърите все още страхливо и неуверено подхождат към личната си ангажираност в това грандиозно дело – въвеждането на ERP система в тяхната компания. Тук-там все още ми се налагаше да обяснявам какво ще се случи, ако… защо струва толкова, а не по-малко? и не може ли някак… по-кратко, по-лесно, по-евтино, по-без-да-боли…

Ами… не може. Без болка и бебе не може да се роди. Всяка бизнес промяна си има своята цена. Защо човекът не се замисли толкова дали са му необходими два джипа или три? Дали му е необходим собствен офис със статут на резервен апартамент? Дали ще му бъде приятно, ако собствените му продукти се посрещат с такива коментари от потенциалните му клиенти?

В този смисъл, аз наистина смятам, че държавата направи една голяма, геройска крачка напред в сътрудничеството си с бизнеса. Тя не само ще му помогне финансово, но и ще мотивира българския бизнес да се организира и да работи по европейски, да се управлява както милиони фирми по белия свят. Мисля, че ефектът от тази стъпка тепърва ще го усещаме всички!

Бизнесът протяга ръка към консултантите

И същевременно, макар и малко противоречиво – усетих едно доверие към себе си като към представител на консултантския бизнес. За първи път от много години. Голяма част от фирмите наистина искаха да разберат всички подробности около внедряването, внимателно преценяваха всеки аспект на проекта, внимателно планираха бъдещото внедряване.

И се вслушваха в съветите, които сами искаха. Да чукнем на дърво. Може би прекрачваме една голяма крачка. Но лично на мен ми се стори, че вече ни минава онази детска болест, която ни караше да си правим всичко сами, да се преструваме на всичколози и да пренебрегваме ролята на консултанта в бизнеса.

И така, да си помечтаем за повече…

И в стила на Маркетинг Буркан, както е показано на картинката – нека продължим да мечтаем… За повече яснота и повече прозрачност в бизнеса. Затова са и ERP системите, всъщност

www.marketingburkan.com © 2010

Ето че днес ви предлагам един вдъхновен пост за компенсация. Разказ за човек, който винаги ме е възхищавал… И така, на въпроса – знаете ли проектите на кой българин се изучават в Harvard Business School?

Сигурна съм, че нe сте и предполагали, но вече се досещате – това е Христо Явашев или както всички го наричат, Кристо.

Някои факти или как да помогнем на съдбата

Един беден студент от Художествената академия се задушава в каноните на един стил, наречен изкуствено „социалистически реализъм“, име, изкуствено също като стила. На двадесет и няколко години, без име, без пари, без да знае чужди езици, той решава, че трябва да напусне България и да поеме по пътя на неговото, а не измисленото изкуство.

След много перипетии попада в семейството на видни френски аристократи, в чиято дъщеря се влюбва и която отговаря на чувствата му. Почти като в приказка, ако изключим реакцията на семейството й – естествено, те са разтревожени и съвсем набързо, практично като французи, успяват да я омъжат. Тя напуска съпруга си заради Кристо. И двамата биват отречени от рода й.

След още много перипетии, един син и няколко успешни проекта, френското семейство най-сетне се убеждава, че тяхната дъщеря е намерила верния си спътник в живота.

Оказва се, че консервативна Европа трудно приема свободната мисъл на младото нестандартно семейство. За разлика от Ню Йорк. И те отиват да живеят и работят в Америка. Където, близо до 5то авеню, все още живее Кристо. Вече без неговата  дива и муза – смелата и вдъхновяваща Жан-Клод, която е покосена от рака.

Проектите на Кристо и Жан-Клод – на границата между изкуството и бизнеса

Двамата налагат един нов поглед към изкуството – създаване на творби в естествената среда, в която живеем, градът и природата, творби, които са монументални и мимолетни едновременно… Средството – нещо много просто и делнично, нещо, което правим всички непрекъснато, но със съвсем други цели – опаковане.

Опаковането на Райхстага, Берлин

Всеки проект е уникален. От моста Понт Ньоф в Париж, през Берлинския Сенат и островите в океана, само за получаване на разрешително са необходими години преговори, убеждаване, срещи с най-различни институции и хора.

Острови във Флорида. Не е ли много тъжно и актуално това днес, когато океанът край Флорида продължава да се пълни с нефт?

За да се реализират големите им проекти, са необходими огромни средства – говорим за десетки милиони долари. Кристо и Жан-Клод намират средствата сами.

Сами организират цялата работа по набавянето на материала, ангажирането на работниците, опаковането на обекта, представянето… като в една съвременна проектно-ориентирана фирма!

Дървета в Швейцария

Представяте ли са каква енергия, какво въображение, каква организация и воля за работа? Какви комуникационни умения? Eдин беден, никому неизвестен българин и една разглезена френска аристократка.

Чадърите – Япония

Кристо – най-успелият български бизнесмен

Ако си говорим за известни и успели български бизнесмени, за мен той е най-известният. Най-успелият. Защото успехът и стойността в бизнеса се измерват не с приходите от фирми, които преливат пари насам-натам, нито с луксозните коли, нито с броя на жените около теб… А със стойността, която си сътворил и която остава за другите. И с успешната реализация на твойте идеи, с реализацията ти като предприемач!

Стойността на бизнесмена се измерва не само с големината на неговото самочуствие, а с признанието на другите за неговите качества и … продукти!

В този смисъл, знаете ли какво друго ме впечатли от интервюто с него, което гледах през уикенда – невероятната му естественост. Не искам да наричам поведението му скромно, защото той е велик и богат, и отлично съзнава това. Но в думите му нямаше капка престореност, надменност, демонстрация на надмощие.

А, да – това, заради което попаднаха в Маркетинг Буркан. Работите им се считат за бизнес проекти, достойни за изучаване от студентите в Харвардското бизнес училище.

Дано да имаме скоро и други достойни български бизнесмени, които да са подобен пример!

Във всяко едно отношение…

www.marketingburkan.com © 2010

Аз наистина смятам, че кризата е удачно време за стартирането на нов бизнес – разбира се, при известни обстоятелства и от специални хора. Защо?

1. Кризата е време за смяна на технологии и поколения продукти

Всъщност, въпреки че днес кризата е финансова, тя е предизвикана донякъде и от това, че старите продукти и технологии са изчерпали своите възможности:

• Пазарът на автомобили с бензинови двигатели е пренаситен. Вместо да се обърнат към нови технологии и горива, по-икономични и щадящи природата, автомобилните компании започнаха да се състезават колко нови модела годишно да пуснат и се съюзиха с лизинговите къщи за пласирането им.
• Вместо да се насочат към инвестиционно банкиране, банките продължиха да ни заливат с предложения за ипотечни кредити. Независимо от тенденцията за увеличаване на рисковите ипотеки, независимо от огромния брой нови жилища в сравнение с реалните нужди, независимо от лошото качество на строежите и нескопосаната инфраструктура.
• Продължават да излизат все нови и нови печатни медии. Никой не обръща внимание на факта, че предпочитаната масова медиа вече не е пресата, не е радиото, нито дори телевизията, а интернет. Че продажбите и тиражите на вестниците и списанията от години драстично намаляват.
• Продължаваме да получаваме все нови и нови предложения за печатна или билборд реклама. Въпреки неоспоримия факт, че отдавна никой не ги взема насериозно…

Само оттук излизат хиляди възможности за бизнес. Нови видове транспорт, нови поколения транспортни средства. Нови банкови и финансови продукти, които са съобразени с нуждите на различни видове бизнес клиенти или други групи индивидуални клиенти – например възрастни, студенти, самотни родители… Online медии. Интернет реклами и нови подходи в  маркетирането, които са насочени към конкретни целеви групи и имат по-голяма интерактивност.

Трябва да си луд, за да не виждаш необходимостта от промяна. Кризата е ясен признак за това, че старите технологии и продукти ще си отидат! Това се е случвало неведнъж в световната икономика. Неминуемо ще се случи и сега.

2. Кризата е време за смяна на пазари и целеви групи

Неравномерно е развито човешкото общество.

Докато едни пазари са пренаситени, другаде хората мечтаят за нещата, които ние се чудим колко често да сменяме и къде да изхвърлим…

Ако всяко почти всяко дете в България вече има компютър, има стотици хиляди възрастни и достатъчно грамотни българи, които се чудят как да общуват с внуците си в чужбина. Същото важи и за мобилните телефони. И за автомобилите. В западните университети отдавна се записват да следват хора на преклонна възраст, а нашите родители в пенсия гледат сериали по телевизора или си разменят клюки и книги.

Всички тези продукти търсят нови групи от притежатели. Който открие начините да ги продава на нови пазари и ниши с достатъчно висока печалба, ще направи успешен бизнес.

3. Кризата е време за смяна на маркетинг подходите и отношението към клиентите

Омръзна ли ви от детски градини, в които е пълно с болни деца, немарливи лелки и незаинтересовани учителки? Време е за малки частни детски градини, с млади интелигентни преподаватели, които обичат децата и с удоволствие се грижат за тях и имат желание да общуват и с родителите.

Омръзна ли ви да се блъскате през уикенда в огромните хранителни магазини, да пълните количките си с некачествени зеленчуци и да чакате по 20 минути докато ви дойде реда на касата? Значи е време старите квартални магазинчета, където всеки клиент е добър познат и добре дошъл, да се върнат отново. Значи е време големите магазини да предложат възможността да направите седмичните си покупки на храна през интернет  и докато си пиете сутрешното кафе, да ви позвънят на вратата с пълни торби

Кризата не е задънена улица, а нужда да смените посоката. Кризата е възможност. Кризата е време за промяна. Който поеме риска да я осъществи, ще печели през следващите години.

А вие какво мислите за стартирането на бизнес по време на криза? А спомняте ли си от кой наш литературен класик е въпросният цитат?

www.marketingburkan.com © 2010