Елзи, както я наричат повечето й клиенти, а е една от най-позитивните и усмихнати личности, които познавам. С неизчерпаема енергия и страхотна харизма. Като професионалист и като човек.

Гостува ни в Маркетинг Буркан не само заради това, че се знаем от сто и пет години. Не само защото е чудесен човек. А и защото успява по един много съвременен и смел начин да прави бизнес. Като консултант-психотерапевт, тя намира верния път към своите клиенти като използва интернет,  има голяма фен-група във фейсбук, поддържа собствен блог и често гостува на малкия екран. Изградила е много силен и запомнящ се персонален бранд.

Тя има много интересен жизнен път. От балерина, при това отново силна и запомняща се (още е пред очите ми на сцената), през инженер-конструктор и икономист до един много оригинален, креативен и себераздаващ се помощник на човешката душа. Български Хорхе Букай в женски род Не се учудвам, че клиентите й я обожават!

Всеки начинаещ в бизнеса със смели мечти може да научи много от Елзи. Но… да й дам думата най-сетне:

1. Добре дошла в Маркетинг Буркан. Ще ни разкажеш ли за твоя професионален път – от балерина, през машинен инженер до познавач на човешката душа. Как извървя тази транформация?

Пропусна и икономист . Извървях я с лекота и като че ли някакси неусетно. Струва ми се основните причини са от една страна любопитството и любознателността ми, от друга факта, че никой не ме е спирал в начинанията и промените ми, а и… не съм имала тежестта родителите ми да искат да ставам еди-каква-си.

За мен е важно това, че съм обичала всичко, което съм правила през годините. Работата като психотерапевт – индивидуални и групови терапии е настоящата ми любов. Всичко, което съм учила и работила ми е от полза в настоящата ми дейност.

Аз съм телесноориентиран психотерапевт, което включва дишане, работа с тяло и упражнения. Нещата са далеч от представите на хората за диванче и разказване, камо ли „оплакване” на терапевта. При мен идват и всъщност остават да работим заедно хора, които реално искат да променят неща в живота си. Та балета и йогата ми помагат първо в познанието за собственото ми тяло и после в работата с клиентите. Полезността от 5-годишната ми работа като инженер – технолог и конструктор ми помага да правя точно същото и с клиентите си сега – какво да се направи и как да стане. А опита ми в бизнеса – на търговски и управленски позиции изключва голата теоретичност в работата ми по отношение на комуникацията, с каквито и трудности да се сблъскват настоящите ми клиентите – било то мениджър да общува с подчинените си, било то някой да е безработен и как да си намери нова работа.

Друго, което правя в момента са бизнес тренинги и обучения на фирми, изхождайки от опита ми в корпоративния свят. И тук, както и в терапиите ми е важна реалната промяна, „случването” на нещата. Всеки може да прочете няколко книги или да намери материали в Инернет и да направи дизайн на един двудневен тренинг, но има ли личният опит в това, има ли спокойствието и най-вече честността и смелостта да каже на клиента си „добре, аз имам опит, знам много, но точно този случай е уникален и на базата на знанията и моженетата си ще намерим заедно точно най-доброто за теб решение”.

А на базата на това колко много знам, хич не ме притеснява факта, Поли, че толкова много не знам

Разговорих се много за себе си, изненадващо и за мен самата. Нито на сайта си, нито в стотиците си участия в предавания по телевизии и интервюта съм споменавала за инженерството, икономиката, опита си в различни браншове и полезността му за сегашната ми работа. Всъщност споделям с теб как съм се развивала през тези над 35 години, през които не сме се виждали и не се притеснявам да стигне това и до твоите читатели.

2. Какво мислиш за маркетинга, от гледна точка на психотерапевт, който има успешен персонален бранд и … прекрасно маркетирира своя бизнес?

При споменаването на това интервю първата ми реакция, ако си спомняш беше „ама аз нищо не разбирам от маркетинг!”. Е, на втори поглед не го казвам. Благодаря ти за мнението за успешност. А от теб да чуя, че прекрасно маркетирам това, което правя е особено приятно. Със себе си и услугите, които предлагам направих това, което не препоръчвам на никого в никоя сфера на дейност – да се осланя единствено на усета си. Всеки бизнес има своите специфики и със сигурност това се отразява и в различия в маркетинга, но при моите услуги е изключително важна личността на човека. Ако в една огромна компания хората в мениджмънта и ценностите на цялата компания дават своето значение за крайния резултат, по-възможно е, особено при изключителен продукт или услуга те да нямат фатално значение за успешността, то при нас е съществено какъв е човека, личностните му качества. За маркетинга в моята работа зная, че ми е важна честността и споделянето на себе си и собствените ми ценности, за да се намерим с подходящите клиенти.

В бранша съм приела, че няма такова нещо като конкуренция. По ми е важно всички да сме по-добре и да сме щастливи. Това, че някой не ме е избрал мен не означава да се отказва да работи върху себе си. Някои хора, с които се срещам искат от мен методи, които аз съм избрала да не практикувам, тогава просто им давам телефона на мои колеги, от другата школа. Или искат терапевтът им да е мъж. Ок, и терапевти мъже имаме на разположение

3. Според теб, практикуват ли маркетинг обикновените предприемачи у нас, бизнесмените без академично бизнес образование?

Те така или иначе практикуват. За да стигат продуктите и услугите им до съответните потребители. Според мен важното е правят ли го професионално, възползват ли се от знанията и уменията на специалисти в областта на маркетинга. А в това се съмнявам. Май все още битува и в тази област останалия от социализма почин „направи си сам”. По отношение на моите услуги се превръща в „оправи се сам”. Но пък все повече хората се обръщат към съответните за дейността специалисти, не се имат за всезнаещи и всеможещи. Смятам че това е свързано с умението ни да се доверяваме, с приемането на факта, че някой знае повече от нас в определена област и от нас се изисква да го чуем и следваме, за да бъдем успешни, а не да доказваме, че знаем и можем повече.

4. Какво е общото между маркетинга и психологията? Помага ли познаването и уважаването на човека да правим успешен маркетинг и да намираме повече клиенти?

Общото са хората.

Ако опростенчески кажем, че маркетингът е сбор от начини това, което предлагаме да стигне до хората, а психологията е дисциплина, която изучава умствените процеси и поведението на хората (по определение), то знанията за човека предполагат и са в основата на маркетинга и успешността му.

Уважаването на хората според мен минава през уважаване на себе си. А то пък е определящо за произвеждания продукт или услуга. Въпросите как те да стигнат до клиентите и как да намираме повече клиенти са резултат от самоуважението, отношението към хората и цял букет от личностни качества и ценностна система. Без значение дали е на определен човек или на цяла компания.

5. А може ли да сме по-успешни бизнесмени, ако общуваме с професионален психолог? Защо и как?

В това съм твърдо убедена. Защо?

Първо, защото това би помогнало на всеки да познава себе си по-добре. Перфектни хора няма, така че е добре човек да знае своите силни и не толкова силни страни. Дори и да не иска в последствие да доразвива силните или промени другите, поне да ги знае. Познаването на себе си е основата на успешността в работата.

На второ място е познаване на другите. Да „извадиш” най-доброто от другите, ако са твои подчинени, да провокираш творчеството и креативността в екипа си, да създадеш атмосфера на работа, в която хората идват с кеф да работят си изисква знаене и  можения, които рядко са даденост и далеч не са „първичен инстинкт”, така че е необходимо да бъдат научавани и развивани.

На трето място това помага и в общуването, било то директно или не с клиентите и потребителите на предлаганите стоки или услуги.

Как – с лични срещи, трупане на теоретични знания в областта на човешките отношения и най-важното развиване на практически умения и овладяване на нови и различни модели за справяне в отделни ситуации.

Като практически пример мога да ти дам една заявка на мои клиенти – собственици на голяма компания с няколко стотин човека персонал. На един от бизнес курсовете, които водя -  управление на времето, те си поискаха да организирам работата им така, че вместо един, да почиват 3 месеца в годината. Все повече хора се обръщат за помощ към специалисти като мен по отношение на качественото почиване и балансиране на работата и личния живот.

www.marketingburkan.com © 2010

Аз самата я прочетох за първи път преди … 18 години. Още тогава ми направи страхотно впечатление с искреността си и с невероятните човешки и бизнес качества на своя автор. Признавам си, че съм я препрочитала няколко пъти. Преди 2-3 години книгата изчезна някъде в една от нашите семейни библиотеки и се чувствах много зле без нея. Благодарна съм на съпруга си, че успя да я открие

Лий Якока – всяко начало е трудно

Лий Якока е дете на италианско емигрантско семейство. Баща му е почти без образование, но с типичната италианска енергия и изобретателност опитва и то много успешно, различни бизнес начинания – от семейна закусвалня, през компания за наем на коли, до градското кино. Само за да имате представа за изобретателността му – обявявал е конкурс за най-мръсно дете и го е пускал в киното безплатно. Нали си представяте колко много децата са обичали да посещават този киносалон?

Самият Лий не отива войник по време на Втората световна война, защото като малък е боледувал от ревматизъм. През това време следва инженерство и разминавайки се с Айнщайн в парковете на Принстънския университет, успява да направи докторантура. По-бързо, отколкото е по план, защото е бил нетърпелив да започне работа.

Още от малък мечтае да работи за „Форд“. Мечтата му се сбъдва, защото е бил сред 50-те отлични американски студенти, които компанията наема като стажанти всяка година. Минава през всички основни звена във „Форд“ – от добива на желязо (по това време те са имали завършен цикъл на производство), до склада и логистиката. И… неочаквано за всички обявява, че не иска да работи като инженер, а като търговец. Резултатът? Компанията му казва „окей, момче, но тогава ще трябва да си намериш работа сам“.

Той се отказва от инженерна позиция във „Форд“ и тръгва да си търси късмета като обикновен дилър на коли на северо-изток.

Ето някои мааалки парченца мъдрост от Лий Якока:

„Депресията ме направи материалист. Години по-късно, когато завърших университета, моето кредо беше – на двадесет и пет години да печеля по десет хиляди долара годишно , а след това да стана милионер. Дори сега като член на гилдията на работещите богаташи аз спестявам парите си, като ги влагам в много добре премислени инвестиции. Независимо от финансовите ми успехи депресията не е изчезнала от съзнанието ми. До ден-днешен аз мразя да харча излишно“

„Както много други семейства, силната вяра в Бога ни подкрепяше. В юношеството си започнах да посещавам молитвените домове на йезуитите, където изповедите на четири очи ме караха да погледна сериозно как протича животът ми. Необходимостта редовно да отделяш доброто от лошото е най-доброто лечение, което някога съм получавал“

„Исках да остана във Форд, но не като конструктор. Имах силно желание да бъда там, където е според мен истинската работа – в маркетинга или продажбите. Предпочитах да работя с хора, а не с машини“

 “Някои смятат, че добрият търговец се ражда, а не се създава. Но аз не притежавах вроден талант за това. През първите една-две години се държах твърде официално, дори сковано. С течение на времето придобих известен опит и започнах да се чувствам по-уверено. Придобиването на търговски умения изисква време и усилия. Необходимо е да ги повтаряш отново и отново, докато се превърнат във втора природа. Днес не всички млади хора разбират това“

Грабнах ли ви вече? Ако искате да разберете как се става преуспял бизнесмен, прочетете моята любима настолна книга.

Дано я намерите

www.marketingburkan.com © 2010

Как може един кораб да навигира без компас? Как може един бизнес да се движи без план? Това е български патент, нашият малък принос в бизнес теорията.

Eто нашите постижения, нашите чисто български заблуди по отношение на маркетинг планирането:

1. В кризата няма как да планираме, нищо не може да се предвиди

Парадоксалното е, че точно тогава, когато най-много се изисква мислене и прецизни действия – по време на криза – българинът както в личния си живот, така и в бизнес ежедневието го удря през просото. И или започва да харчи за това, което не трябва и не трябва, или изобщо свива перки. И двете неща ги прави съвсем спонтанно, според както дойде – тоест, без план

Другите народи спестяват все повече, ние пък не мислим как да похарчим парите си. Компаниите в други страни се фокусират, ние говорим за разширение на бизнеса. Собствениците насвиват управителите, а управителите – мениджърите по продажбите, и им държат сметка за свитите приходи. Защото пак сме планирали година на растеж, без да отчетем всички рискове, произтичащи от кризата…

2. Големите фирми да планират, за малките това е непостижимо

Планират големите, планират корпорациите. Това да не ви е социализъм, да го планираме? Нека огромните фирми с големи маркетинг отдели, които могат да си позволят времето и парите им да отиват в планиране, да се планират на воля.

Ние сме малки, ние нямаме време за планиране, ние нямаме кой да прави планове. Ние ще си работим – така, както играехме на сляпа баба като малки…

Колкото е по-малка фирмата, толкова повече тя има нужда от визия, от план, от компас. Ако иска да порасне

3. За планирането трябва да имаш много компетентен специалист или консултант

Не се заблуждавайте – не е толкова трудно да се планира. В интернет има толкова много информация на тази тема. Свалете, прочетете, помислете с вашите съдружници или с най-близките си сътрудници.

Планирането е сравнително прост процес от няколко стъпки:

• Поставете си изпълними цели. Вижте къде искате да бъдете след една година.
• Проверете в какво състояние са продуктите ви – всички ли ви трябват, няма ли някой остарял или носещ толкова малки приходи или печалба, че…
• Вижте какво искат клиентите ви, има ли нещо, което вие досега не сте предоставили, нещо, което можете бързо да направите за тях.
• Вижте какво правят конкурентите ви и в какво сте по-добри от тях.
• Представете си как ще стигнете до всички тези потенциални клиенти, които още не са чули за вас.
• Помислете какво трябва да направите, за да останат сегашните ви клиенти с вас?
• Отделете си достатъчно средства.
• Разпределете задачите във времето.
• Обучете търговците си и ги запознайте с целите.

И запрятайте ръкави!

4. Планът е нещо като паметник

Когато започнете да изпълнявате плана, не го възприемайте като статуя, която трябва да стърчи цяла година в офиса и дори да не ви допада, да загрозява гледката. Планът е жив, планът може да се променя в зависимост от обстоятелства.

Отнасяйте се гъвкаво към него, ако нещо в него не ви допада или не е изпълнимо, променяйте смело. Планът не е паметник!

Отнасяйте се към плана като към добър приятел, който ви помага да се движите по-уверено напред. Като към компас в бурните води.

А вие направихте ли вече своя маркетинг план за 2012 година?

www.marketingburkan.com © 2010

Време e за промяна в  начина, по който правим бизнес и в начина, по който комуникираме с клиентите – настоящите и бъдещите.

В този смисъл аз искам да споделя с вас някои примери, които видях напоследък и които ме убедиха, че и в България дойде времето на добрата реклама.

Добра, но не само чисто технически. Като креативност, символика, заиграване с емоции или подсъзнание, със секса или страха. А реклама, добра сама по себе си. Реклама, която подбужда добри емоции, преживявания и отношения между хората.

Милка – нека не се страхуваме да бъдем … добри

Това е рекламната кампания, която най-много ме впечатли с посланието си през 2011 година. Осмели се да покажеш нежност! Осмели се да бъдеш човек! Да прегърнеш другия, да го обичаш както обичаш себе си.

Отдавна в България не бяхме виждали по-добра реклама. Съзнавам всичките й технически несъвършенства. Но шапка свалям за човешкото послание.

В някои страни с кутия шоколадови бонбони все още се ходи на гости. С хубав шоколад се ухажват любимите. Утешават се децата. Приключва се спокойна семейна вечеря.

Време е истинските стойности да се върнат в българските домове. Браво на Милка, че успяха да ни накарат да се осмелим да помислим за това. С рекламната си кампания.

Уника – деца от детските домове сядат зад волана

Застрахователна компания Уника отдавна ми прави добро впечатление с ненатрапчивото си и професионално присъствие на пазара.

С липсата си на изхвърляне и на грубо навлизане в личното слухово и зрително пространство се отличаваше и рекламната им кампания на авто-застраховки. Много точно намерен фокус – с вашата авто-застраховка вие помагате на едно дете от детски дом да стане шофьор.

Много човечност, много точност, много конкретност. Блестящ пример за доброта и социална кауза.

Ако и вие сте срещнали своята добра реклама през 2011 година, ще се радвам да я споделите с нас.

www.marketingburkan.com © 2010

Нека винаги да имаме път и посока, които да следваме уверено и топъл дом с любими хора, при които да се връщаме!

И както Христос се роди в тази тъмна и студена нощ, нека помним и вярваме, че винаги когато ни е трудно и сме добри, се ражда нещо велико и светло!

Весела Коледа на всички

www.marketingburkan.com © 2010

Знам, че не ми вярвате съвсем. Сигурно си мислите, че се шегувам или преувеличавам. Ето и моите аргументи, а на вас ще оставя да прецените тежестта им…

Аргументи под формата на въпроси…

Има ли нужда клиентът от вашия продукт?

В България си мислим, че всички сме достатъчно добри да си бъдем сами господари и да правим частен бизнес. Което пък означава автоматично, че имаме какво да продаваме. Че предлагаме добър продукт.

Да, но добрият продукт не значи автоматично, че клиентът има нужда от него. Често клиентът прави компромис в полза на „добрата“ цена. Особено българският клиент. Той не вярва съвсем в максимата, че евтините неща излизат по-скъпи. Затова често пазарува „на сметка“, като взима евтин и не особено качествен продукт. Дори когато купува храна, лекарство или играчка за детето си.

Парадокс? За съжаление, парадоксален факт. Така че, преди да излезете на пазара и да започнете да продавате новия си супер-продукт, внимателно подушете въздуха. Ако клиентът е българин, може изобщо да не успеете да направите сделка!

Има ли клиентът пари?

Предизвикателство е да се работи в B2B сектора в България. Интересно ми е да чета ръководства за продавачи в този сектор. Едно от първите напътствия е да разберете има ли клиентът пари и какъв бюджет точно има заделен за покупката.

Още по-интересно е, че в България се правят сериозни усилия от страна на потенциалните купувачи дори ако те нямат заделен бюджет! Това можеш да разбереш често чак тогава, когато изпратиш проекто-договор и според теб вече е дошло времето да го получиш подписан.

Много хора от страна на клиента могат съзнателно или не да имитират, че са упълномощени да преговарят месеци наред, дори когато организацията им изобщо не възнамерява да купува. Това, за съжаление, никак не е лесно да се провери. Не може просто да звъннеш един телефон на собственика и да попиташ дали пратеникът му има нотариално заверено пълномощно или не. А много пратеници вече съм видяла, които просто се опияняват от възможността да изглеждат влиятелни в очите на доставчиците. Затова може да се случи да важничат и капризничат месеци наред… докато не се разкрие, че са без пълномощно.

Как точно се вземат решенията в организацията-клиент?

Това в България често пъти е една малка тайна… Клиентът ти дава да разбереш, че вече е готов да купи.

А когато му изпратиш проекто-договор, нещата се усложняват. Оказва се, че бащата на управителя е против. Или брат му, който също е собственик. Или финансовата мениджърка, която по случайност му е съпруга или сестра…

Българинът пренесе несъществуващият вече патриархален модел от семейната си среда в бизнеса си. Докато не го надмогне, трудно в България ще се правят нормални сделки… Сделки, които зависят не от неясни емоции и конекции, а от пазарни нужди и качество на продуктите.

Така че все още домораслата ни бизнес култура и липсата на правила води до 50% вероятност за случване дори при сделките, които изглеждат почти „затворени“.

Ще ми бъде интересно да чуя и вашето мнение, ако още сте на бизнес вълна

www.marketingburkan.com © 2010

От тогава насам за мен не минава ден без блога. И когато пътувам, и когато съм много заета, и когато съм болна или много тъжна, дори просто да надникна тук предизвиква моята усмивка. И е сред най-хубавите моменти от деня ми или от нощта ми.

Преди три години за мен беше мечта да имам професионална среда, с която да мога да споделям своите маркетинг мисли и идеи.Работех много и много четях, а нито имах време, нито имах с кого да обсъждам нещата, които се случваха с мен в професионален план, и нещата, които можеха да се случат. И тогава малко приличах на този Мечо Пух, прегърнал гърнето си с мед, който се взира в небето в очакване на приятели.

Маркетинг Буркан прилича на гърнето с мед на Мечо Пух. Той е тук затова – за да бъде споделен с вас. В хубави минути, когато да си похапваш с приятели е развлечение. И в трудни моменти, когато да споделиш болката си с приятели носи успокоение.

И другото нещо, което много ме радва е, че без да сме имали това за цел, ние неусетно вдъхновихме и други колеги да започнат да споделят своите маркетинг мисли с вас. Така се зародиха нови блогове за маркетинг. Неусетно изникна и расте едно непослушно и интересно маркетинг общество в интернет, от което можете много да научите. Общество, в което хората се уважават и си подават ръка, и обсъждат професионално смелите си идеи в областта на маркетинга. От което можете да се вдъхновите. С което можете винаги да се посъветвате. Маркетинг общество, което преди три години не съществуваше…

Приятели, благодаря ви, че ви има. Маркетинг Буркан крие още много медени изненади. Бъдете с нас

www.marketingburkan.com © 2010

1. Инес, разкажи ни за това как се зароди интереса ти към маркетинга? Къде изучаваш маркетинг и доволна ли си от обучението си?

Баща ми винаги е бил модел на подражание за мен. Още, когато бях малка исках да бъда, като него. Той има три висши образования, едно от които е Маркетинг. Още, когато реших да кандидатствам, знаех, че искам да уча Маркетинг. В момента съм четвърти курс, в УНСС. Ще излъжа, ако кажа, че съм впечатлена от обучението, но на фона на всички разочарования има доста стойности преподаватели, на които съм много благодарна. Никога не са ми допадали методите на преподаване ,да се „зубри”, а не да се разбира материала; да се стимулира „папагалстването”, а не творческото мислене. Но както една приятелка казва, в университета отиваме не, за да учим, а за да откраднем от който каквото можем, като знания и да разберем от къде да четем, за да сами да се учим.

2. Блогът ти е страхотен, радвам се, че все повече млади хора не само живеят здравословно, но и пропагандират този начин на мислене. Какви са наблюденията ти за младото поколение в България, не се ли изкушава мнозинството от един уседнал начин на живот, съчетан с ресторантьорски отдих, и как може това да се промени според теб?

За голямо съжаление, младото поколение в България, наистина се изкушава от уседналия начин на живот, което според мен е породено от факта, че не се възпитава „спортно съзнание” още от ранна детска възраст. В повечето случаи децата са по-активни до 4-5ти клас. След това почват да ходят на разни уроци и родителите и обществото, като цяло ги поставят пред дилемата „Или спортувайте или учете!”. Това е доста грешен манталитет у българина, тъй като спорта и ученето се допълват взаимно, стига човек да има желание да ги съчетае. Необходимо е повече хора да осъзнаят, че здравето стои в основата на един пълноценен и щастлив живот. Когато човек е здрав, може да постигне всичко останало. Трябва да се научим да полагаме грижи за тялото си, така както обръщаме внимание на образованието и професията си!

Смятам, че е необходимо да се обръща повече внимание на часовете по физическо възпитание, които изглежда са се превърнали, като свободен час или време за кафе! Трябва още от училище, децата да разберат, че физическото възпитание е толкова важно, колкото всеки един друг предмет. Трябва всеки един от нас да допринесе в това спортът да се наложи, като част от културата на обществото ни, за да се превърне в неотменна част от ежедневието!

Трябва да проумеем, че отделеното време за спорт е една от на-доброите инвестиции в нас самите и в бъдещото ни развитие!

3. Как съчетаваш маркетинга, спорта и блогването? Помагат ли се взаимно тези неща при теб?

От малка се занимавам с доста неща едновременно. Свикнала съм да бъда доста дисциплинирана и отговорна. Голяма част от това дължа на спорта. До момента не срещам трудности да съчетавам всичките си занимания. Понякога ми е доста натоварено, но въпреки всичко съумявам да разпределям времето си правилно и да се справям с всичките си задължения. Хората често се оправдават, че не им стига време. Аз съм на мнение, че нещата не опират до липса на време, а до липса на достатъчно желание и мотивация. Всички имаме на разположение 24 часа, въпросът е как ще ги оползотворим!

Колкото и различни на пръв поглед  да изглеждат маркетингът, спортът и „блогването”, в моите очи те взаимно се допълват. За мен принципите, които важат в маркетинга, са принципи, които биха могли да бъдат отнесени и в живота. Също както бизнесът никога не е статичен, всичко се изменя много бързо и непрекъснато трябва да бъдеш подготвен да реагираш на новите ситуации, така и живота се развива доста динамично и имаме доста малко време да реагираме на промените!

Обичам да чета книги и всяка една книга свързана с Маркетинг, успявам да я трансформирам и да си извлека поука, която ми е от полза за статиите в блога. Често ми се случва на лекции, докато слушам доцента, някое негово изречение да провокира някаква идея и веднага си я записвам, за да по-късно да  я пресъздам в статия.

За да обясня по-точно как маркетингът, спортът и „блогването” се съчетават ще ви опиша как виждам нещата… за мен тренировката е времето само за мен;времето, когато тренирайки, скачайки, бягайки,вдигайки тежести или каквото и да е друго спортно занимание, надбягвам проблемите,оставам с мислите си и контролирам всичко.Времето, когато всичко е както аз искам и всичко зависи от мен-това дали да се предам пред умората и да се откажа или да проявя характер , да завърша тренировката си и после да чувствам удовлетворение от добре свършената работа. Тренировките винаги са ми помагали да преодолявам и трудностите, които животът ни подхвърля. Приемам всяко едно предизвикателство в живота, просто, като тежка тренировка. Тренировка, з а която трябва да се мотивирам и концентрирам, да дам всичко от себе си и да изтърпя малко по-дълго, за да я завърша, съответно, за да стигна до решение на проблема. Дисциплината, на която спортът възпитава ми помага да съм дисциплинирана в работата и в образованието си. Тренирайки психиката си да преодоляваме тежки физически натоварвания, ние я тренираме да „работи” по същия начин и пред трудностите в живота, проблемите в работата и всички други затруднения, които изпитваме. Мотивирайки се да преминем през още една тежка тренировка, после ще можем да се мотивираме да постигнем и останалите цели в живота си, дори, когато те изглеждат трудни и недостижими. Упоритостта и постоянството, които са необходими, за да тренираме редовно и да не пропускаме тренировки, просто защото ни мързи или ни се спи, са необходими за всяко едно начинание, в което искаме да постигнем успех.

4. Как си представяш бъдещето си – свързано с маркетинг, със спорт, с някакъв конкретен бизнес? В България или в чужбина смяташ да работиш?

В момента може да се каже, че съм на кръстопът. Като цяло спортът винаги е бил в кръвта ми. След всяка тренировка, която  провеждам с някого,  съм все по-убедена, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Аз съм на мнение, че човек трябва да избира професията си, така че вечер, когато си ляга, да тръпне в очакване да дойде сутринта, за да отиде на работа; да се събужда сутрин изпълнен с желание да отиде и да прави, това което го прави щастлив. Това да помагам на хората да постигат целите си свързани със здравословен начин на живот, по-добра визия и висока физическа активност, е нещото, което ми носи удовлетворение, изпълва ме с ентусиазъм и желание. Когато гледам как хората, които тренирам, дават всичко от себе си, за да постигат целите си, това подхранва желанието ми и аз да преследвам мечтите си и никога да не се отказвам.

В момента се опитвам да започна собствен бизнес, като от шест месеца провеждам групови тренировки, от скоро активно пиша в блога си и имам доста идеи за бъдещето. Целта ми е някой ден да имам собствена зала, където да провеждам тренировки, семинари за здравословно хранене и функционално трениране. Искам да помогна на колкото се може повече хора, да променят и подобрят живота си!

Относно Маркетинга, той доста ми помага за осъществяването на мечтите ми. Широкият мироглед, богатата обща култура и всичко останало, което научих благодарение на Маркетинга, ми помага много в общуването с хората, в писането на статиите и във всяка една дейност от живота ми.

Понякога се замислям, дали да не пробвам да работя нещо свързано с Маркетинг в България, но до сега не съм попадала на място или изисквания, където да имам шанс да започна работа още от студентската скамейка.  Не пропорционалните изисквани, като възраст, спрямо натрупан опит, много бързо ми подсказват, че там няма как да бъде моето място. Това на моменти може би малко ме обезкуражава, но пък може би пробужда моята амбиция да се фокусирам върху другите си любими занимания и силни странни и да ставам  все по-добра и все по-добра.

Доста съм мислила по въпроса дали да остана в България или да замина в чужбина. Честно казано, с цялото си сърце искам да остана в България, защото обичам страната си и тук се чувствам най-добре. Когато бях на 16години, една година живях и учих в Щатите, но България си остава в сърцето ми. Само бъдещето ще покаже, дали ще остана тук или не, но макар и повечето хора да са на мнение, че в България няма перспектива за развитие на бизнеса, аз смятам, че за всеки и за всичко има подходящо място!

Дали ще успеем или не, зависи от нас самите, от усилията, които полагаме, постоянството и мотивацията, които демонстрираме.

www.marketingburkan.com © 2010

Прави ми впечатление напоследък колко много хора не се чувстват щастливи на мястото, където работят. Колегите им са гадняри, работата им е скучна или нископлатена, а шефовете – прекалено взискателни, стиснати, деспотични… Какви ли не обяснения съм чувала за оправдание на това как камъкът не си тежи на мястото, защото… другите камъни са му виновни

Все си мисля, че това е типично за българина. Ние обичаме по време на работа да мислим за почивка и още от петък да празнуваме деня на майстора. Защото за нас майсторлъка е в това да не се прецака човек да работи много. А когато другите народи почиват и се забавляват, често сме сериозни, церемониални или изпадаме в депресия…

В народопсихологията ни е залегнало нещо много опасно, което ни пречи да се развиваме. Ден да мине, друг да дойде. Никой не може да ми плаща толкова малко, колкото мога да не работя. Зловещо. И обяснява защо поляците за 20 години отидоха толкова по-напред от нас. А ние още плачем за прекрасните стари времена…

В мрежата пък чета как удоволствието на работното място зависело от сектора, в който работиш. Това направо ме уби. Ако изключим погребалните агенти и патолозите, които единствено според мен трудно могат да намерят удовлетворение в работата си, аз не виждам как може бизнесът, в който работиш, да те прави по-щастлив или по-нещастен. Ако правех хляб, щях да се чувствам добре от аромата на току-що опечена питка. Ако учех децата да четат, щеше да ми прави огромно удоволствие да съм сред тях. Ако произвеждах метли, щях да се радвам, че домовете са чисти заради мен.

Защо не обичаме да работим? Имаме комплекси ли? Смятаме, че ключът към успеха не се крие в работата? Очакваме някой специално да ни развесели на работното ни място?

Моята майка, която вече е на 66 години, не спира да се труди. Толкова многа неща върши всеки божи ден, че аз не мога да се сравнявам с нейната активност. Нито с удоволствието, което изпитва от труда си. Тя говори умилително и с нежност за всичко, което прави. Радва се, че полива цветята, че помага на братовчедка ми да отглежда малката си дъщеря, че колегите й все още я викат за помощ в натоварени моменти, макар че от години е пенсионерка.

Баща ми става в пет часа всяка сутрин. И до седем часа вечер не се спира. Когато седне, той не знае какво да прави с ръцете си. Защото е свикнал непрекъснато да работи. И само шава с пръсти. За него е мъчение да седи половин час на едно място. Ако има един ден без движение, започва да се оплаква и всичко започва да го боли.

Единият ми дядо непрекъснато си подсвирваше, когато правеше нещо. И макар че физически беше доста слаб и болнав човек, вършеше много физически тежка работа, защото беше майстор-дърводелец. През живота си аз не го чух да се оплаче или ожали от работата си. Беше горд с всяка измайсторена от него врата (които бяха като произведение на изкуството), с всеки направен прозорец, с всяка поправена стара дървена вещ. И когато беше уморен, просто почиваше, без да смята, че работата му е нещо виновна, без да се чувства ощетен от нея…

Имам много млади познати, които непрекъснато се оплакват. Често ги чувам да казват „ох, остави ме, не съм добре, затънал съм в работа до гуша…“ Много от тях сменят често фирмата, в която работят, защото „много ги зорят“, за да открият, че в новата фирма също им е тежко да работят…

Другото нещо, което не мога да приема и да разбера, е имитирането на дейност. Да местим нещо, да преливаме от пусто в празно, колкото да изглежда, че сме заети. Когато шефът е наоколо. Тогава говорим по-силно по телефона, за да разбере какви сме професионалисти. Изобщо не излизаме да пушим, за да изглеждаме много заети. Обаче… елате ни на гости, когато го няма шефа Офисът направо се успива. Всички фейсбукват, скайпват или браузват. А работата – поврага. Тя тежи. Тя уморява. От работа се остарява.

Аз пък обичам да работя. Харесвам професията си, работното си ежедневие. Не отивам с напрежение в офиса. Обичам да правя оферти. Всяка оферта е като едно послание към хората, които имат нужда от тебе, от твоите продукти или услуги. Като превод на една нужна книга. Като протегната ръка. Обичам да разговарям с клиентите. И те обичат да ми се обаждат. Удоволствието от общуването с различни хора е страхотна привилегия на професията на маркетьора. Обичам и дните, в които се налага да се понапънеш и да помислиш. Как да позиционираш нов продукт, дали правиш верните неща по верния начин. Какво още може да се направи, за да има повече продажби.

Не смятам, че работният ми ден има край. Просто работата ми е част от самата мен. Без нея просто не мога.

Дали не съм старомодна, си мисля? Дали вече не е модерно да изпитваш удоволствие от работата си?

www.marketingburkan.com © 2010

Опирайки се Фройд, Йонко предлага интересен начин да извлечем пазарна информация от обикновен разговор с непознат Самата тема на първия му пост подсказва за неординарно мислене и широки теоретични познания, което вече говори за качествата на младия ни съавтор.

Както можете да се представите, мечтата му е да се реализира успешно като наш колега. Да му пожелаем успехи!

Можем ли да извлечем полезна и вярна пазарна информация, чрез обикновен и непринуден разговор с познат?

Да, можем! А можем ли да го направим без той даже да подозира, че извличаме ценна информация за неговото потребителско поведение, директно от собственото му подсъзнание със 100% точност на резултата? Разбира се, че да!

В психоаналитичната теория сериозно се разглежда проблемът за грешките, които допускаме по време на общуване. Онези малки и безобидни неточности, които правим по време на нормална вербална комуникация. Никой от нас не им обръща внимание и ги подминава спокойно, считайки, че това е просто поредната „грешка на езика”.

Знаете ли, че тези „грешки на езика” не са случайни?

А знаете ли, че те никога не лъжат? Объркахте се, нали? Ето как стоят нещата.

Грешките, които допускаме по време на общуване, всъщност са моментна и напълно спонтанна проява на подсъзнанието – най-дълбоката и най-малко познатата на учените част от човешката психика. Когато не се сещаме за дадена дума, или без да искаме кажем нейния антоним, вместо нея. Когато мислим за едно, а кажем друго. Когато напълно забравим нещо очевидно, тогава нашето подсъзнание за момент изплува на повърхността и доминира над осъзнатата ни мисловна дейност. Всъщност тези „грешки” издават нашето най-истинско отношение към нещо или някого, понякога без самите ние да го осъзнаваме. Когато допуснем поредната „грешка на езика”, ние всъщност изказваме своето реално отношение, понеже никой не може да потисне или манипулира своето подсъзнание, колкото и да се старае. Тук може да се приведе прочутият пример на Зигмунд Фройд, за отегчения председател на немския Бундестаг, който обявил началото на пленарната сесия с думите: -„Обявявам това заседание за закрито!” Сами можете да си направите извод, относно когнитивното състояние на злополучния политик, когато е давал началото на поредния парламентарен контрол.

Дотук добре, но как можем да отнесем гореизложеното към целите и задачите на маркетинга и по-конкретно, към потребителското поведение?

Чрез „грешките на езика” може да се извлече точна и поразително вярна информация, относно отношението на даден човек към определена компания, марка или конкретен продукт/услуга. При това, тази информация ще бъде винаги 100% вярна, точна и недвосмислена, понеже е изблик на дълбокото подсъзнание на потребителя, върху което не може да се окаже каквато и да било деформация или манипулация. Тук става дума за един качествен метод за маркетингови изследвания, който е винаги невероятно точен и получената чрез него информация може спокойно да се използва за целите и задачите на маркетинга. Понеже процедурата е обвързана с продължителна вербална комуникация, най-удачно е да се прилага в сферата на индустриалния маркетинг (B2B). Там обикновено се ангажира key-account manager за всеки ключов клиент. Този мениджър поддържа трайни и динамични взаимоотношения с клиента и може да следи постоянно, какви са неговите реакции.

Разбира се, методът може да се прилага и при фокус групи, но задължително модератора трябва да има задълбочени познания в областта на психоанализата.

www.marketingburkan.com © 2010