Макар че това не беше планирано и не стана нарочно, но като се замисля – всяка минута в него беше перфектна.

Има ме, тук съм. Събуждам се и има на кого да се усмихна и кого да прегърна.

Музиката, която той ми пуска, ме зарежда с енергия.

Както и сутрешната ми китайска гимнастика, без която денят ми не е перфектен.

Пътувам дълго към работата си и имам време за мислене и разглеждане – така, както винаги съм обичала. Изчислила съм, че досега съм обиколила с пътуванията си към 100 пъти земния екватор.

Работя това, което обичам – маркетинг в ИТ компания. Едно чудесно съчетание на знанията, които съм събирала като мравка цял живот и моята емоционална креативност, която все ме тласка към пътуване, общуване, новости…

Харесвам клиентите, с които разговарям. Те ми приличат на самата мен и на вас – малко уморени хора, които правят бизнес в България въпреки всичко. И оцеляват като хора. И продължава да им харесва да го правят.

Обаждам се на сина си и неговият младежки, пълен с енергия глас продължава да звучи още дълго в мене. Е, би било още по-перфектно, ако той ми се беше обадил, но въпреки това, петте минути, които прекарахме в мобилен разговор, бяха наистина перфектни.

Кроя планове за нови маркетингови инициативи. Те са много интересни, необичайни, нестандартни и леко безумни, както всичко, което Поли измисля. Но в момента на сътворяването ми изглеждат перфектни и това страшно ме радва.

Обажда се майка ми и говоря с нея бързо, делово и перфектно. Подозирам, че изпитва подобно на мен желанието аз да се бях обадила първа.

Намирам пет минути да погледна в Буркана и да видя какво сте ми написали. Има коментари, вие откликвате на мислите и въпросите ми, споделяте, учудвате се, подкрепяте ме, иронизирате ме… И общуването с вас е перфектно – с някои от вас се познаваме лично, с други имаме огромно желание да се запознаем, а с трети е перфектно никога да не се срещнем. Но Бурканът е сред перфектните неща, които ми се случват всеки ден.

На връщане усещам как в София идва есента, въздухът е бистър и син, листата почват да капят и градинките са пълни отново с деца. Есента е перфектният ми сезон, времето, през което се чувствам най-добре. Може би защото съм родена през есента.

В къщи майсторя поредните перфектно-пържени картофи за мъжа ми на перфектно опръсканата печка от наследника, който е невероятен готвач. Решавам да не я избърша и това ме кара да се чувствам още по-перфектно.

Продължавам да чета от няколкото едновременно започнати книги, натрупани на шкафа до леглото ми. Перфектно е да имаш толкова интересни четива наоколо си и автори, с които да разговаряш като с приятели. Всеки ден.

Обичам всеки ден да наглеждам блоговете на приятелите си и когато ме предизвикат приятно или не, да коментирам в тях. Представям си как това ги кара да се чувстват също толкова перфектно, както и моето общуване с читателството на Буркана.

Е, това е. Всеки ден е перфектен, по своему. Бих искала да мога да му се насладя докрай и да го прибера като едно мааалко цветенце в хербарий, което да си поглеждам и на което да се усмихвам при спомена за всяка негова перфектна минута.

www.marketingburkan.com © 2010

Е, и какво толкова ме впечатли, ще попитате? Абсолютно сте прави – ами нищо…

Колко жалко за дадените големи суми, колко жалко за напъните на рекламните агенции и мечтите на маркетинговите отдели

Реклами за родителите на първокласниците

Да живее 15 септември! Моловете се състезават да отбележат началото на учебната година с ужасни рекламни хрумки.

Рекламодатилят със сигурност е могъл да си спести парите за сълзливите молби на детенцето по радиото за закупуване на 12 фулмастера само за 7,99 лева, 3 тетрадки за 2,99  и заедно с тях – един малък лаптоп за първия учебен ден. Билбордът по същия този повод може още повече да откаже майката да закупи нещо на своя първокласник – с отвратителното цветосъчетание от неясно какво зелено, мърляво жълто и тъмносиньо, върху което с едри цифри и грозно (като изписано от първолак) е изтипосана една ценова листа.

Конкурентът му е намерил подобно решение в жълто и светлосиньо, изпълнено със старателно изрисувани смърфове и смърфиетки с ученически чанти. Децата биват канени някъде да празнуват, а родителите – да купуват. Колко елементарно. Бедна рекламна фантазийо, не ти ли е направило впечатление, че това бяха любими детски герои отпреди петнадесетина години? Днешните първолаци гледат съвсем други филмчета…

Добре, че дечицата са залисани с приятни летни игри и не забелязват грозотиите и пошлотиите наоколо.

Реклами на нови и познати маркови стоки

Чудесно е, че в България продължават да навлизат много нови (за нас) марки. Казват, че все още сме рай за големите вериги и марковите стоки. Въпреки малкия обем на пазара и данните за неизпълнение на очаквания ръст на продажбите. Въпреки ежедневно намалявашите маркови магазини по софийските улици за традиционно пазаруване.

Рекламите са очевидно скучни, в тях няма грабващо предложение, дори картинките по тях са сякаш създадени и аранжирани от начинаещи дизайнери. Не ме трогват с някаква емоция, нито пък се различават много една от друга, както и от подобните им реклами, свалени от полезрението преди ваканцията. Може би се използват пре-дефинирани темплейти?

Реклами, които залагат на най-ниската цена

Това е тенденция от началото на кризата, от която няма отърваване. Интернет само за 10 лева на месец. Покупки за първокласник на същата цена. Най-евтините зеленчуци са при нас – а и вие самите сте едни евтини зеленчуци…

Това, съчетано с факта, че през 2009 година цените на българския производител са се увеличили със средно 9%, не ви ли звучи малко нагло?

Не ми трябва интернет без пари, а компания, която, когато ми спре интернетът, не ме разтакава по 15 минути с нежни гласчена на записани call операторки, а ми обяснява кратко и с извинение какъв е проблемът. И най-вече – бързо го отстранява.

Не са ми нужни плодове без пари, от които се обривам или които започват да гният още преди да съм ги поставила в хладилника.

Сигурна съм, че всеки родител на първокласник ще се стреми да купи на детето си не най-евтиното, а най-хубавото и практичното (по възможно най-бързия и приятен и за родителя, и за детето начин). В България все още, въпреки всичко, държим на образованието и знанието. И обичаме да пазаруваме с удоволствие!

Някои основни правила в рекламата

В тази връзка, ще ми се да напомня някои основни правила в рекламата:

• Целта на рекламата е да буди интерес и желание за покупка, а не почуда или погнуса
• Хубаво е рекламата да е насочена към хората, които вземат решение за покупка или влияят върху него, но защо пък да не е направена с вкус?
• Ако се използва радиото като канал, нека да се съобразяваме не само с броя думи в минута, които човешкото ухо може да регистрира, а и мозъкът – да обработи
• Ако се използва визуална медия, нека има ясно послание и буквите да се четат, нека има поне малко уважение към съчетанието на цветове
• Рекламата не бива да обърква и заблуждава клиентите
• Качественият продукт заслужава качествена реклама
• Понякога, когато нямаш какво ново и интересно да кажеш, по-добре недей да рекламираш.

www.marketingburkan.com © 2010

В бизнеса, в който работя – управленски информационни системи – повечето хора предпочитат клиентите готови. Какво значи това ли? Ами един от двата варианта – звънваш на клиента или той ти звънва, и без много-много да се разтакавате, откриваш, че не само иска да си закупи системата, която ти предлагаш, но дори е приготвил и парите. Прекрасна мечта!

Е, не че не ми се е случвала подобна любов от пръв поглед, но на базата на моя опит това е много рядко явление. Няма кой да ви сервира клиентите готови – така че, открийте си сурови клиенти и си ги сгответе сами!

Това е предизвикателството на всеки B2B продавач – как да формира максимално голяма група сурови клиенти и за минимално време те да се превърнат в готови. Ами няма как по друг начин, освен благодарение на чичо Маркетинг, нали?

Маркетингът е дейността, която превръща суровите клиенти в готови, ако се прави далновидно и умно. Няма бързи резултати и вълшебно появяване на духове, изпълняващи желания, при натриване на прашясалата лампа… Всичко, което се случва в продажбите е такова, защото има или съответно, няма, успешен маркетинг.

Наскоро ми разказаха за фирма, която иска да навлиза на нови пазари, но не иска да инвестира в маркетинг. Това ще бъде един вид бизнес иновация за мен! С интерес ще следя развитието на въпросната фирма. Тя си мечтае за вкусна купичка готови клиенти без да ги е виждала някога сурови и да е полагала системни грижи за тях.

Дали това не е заради незрялостта на бизнеса у нас и възможно ли е изобщо това?

www.marketingburkan.com © 2010

Честит рожден ден, Митко!

Да си жив и здрав, пълен с неукротима лъвска енергия и страхотни маркетинг идеи, заобиколен от много приятели и близки, много щастлив и успешен във всичите ти начинания

www.marketingburkan.com © 2010

На пръв поглед – дай, Боже, всекиму! Но дали е така, наистина?

Три пъти в професионалната ми практика ми се случи да разработвам пазара с продукти, които никой не е чул и видял. Това беше страхотно предизвикателство. Макар че ми беше страшно интересно, сега оценявам колко време и усилия е отнело това мисионерство и че може би щеше да бъде по-лесно, ако съм продавала нещо по-стандартно и познато… Кой знае?

Защо мостовете в Норвегия не са причина за влакови катастрофи?

Това е първият ми случай – система за управление на поддръжката на железопътна инфраструктура. Става въпрос за информационна система, разбира се. Фирмата, за която работех, създаде този продукт по поръчка на Норвежките държавни железници. Две версии в продължение на няколко години.

Това беше до такава степен необичайно, че когато наши специалисти отиваха в командировка и бяха проверявани всичките им документи на норвежката граница (да не забравяме, че България беше една много екзотична държава преди петнадесет години), норвежките митничари клатеха ужасени глава с думите „Докъде стигна тази страна“ (не става въпрос за България…)

Системата си работи и до днес, използва се от всички служби, които проверяват състоянието на железопътните съоръжения в Норвегия и се грижат за тяхната безопасност.

Най-обикновени работници, въоръжени с подвижни компютърни терминали и цифрови фотоапарати, обикалят по план мостове и всичко, по което се движи влак, и проверяват дали съоръженията са в изправност. Не просто каквото им хрумне, а отговаряйки на предварително структуриран въпросник чрез терминала и то като използват бар-код четец, за да не губят време… Каквото не е в ред, заснемат с фотоапарата.

Връщат се в офиса, преточват данните и след няколко дни службата по безопасност разполага с пълна картина на състоянието. Оттук нататък се прави анализ и се планират необходимата работа и ресурси за отстраняването на повредите.

Други работници се изпращат на мястото на повредата, отстраняват я, отчитат се… и това е!

Виждаше ни се толкова просто и ясно, толкова нужно, че впрегнахме всички сили да маркетираме системата и в България. Издирихме връзки и контакти, разговаряхме с всяка възможна и невъзможна институция, началник и експерт.

Всички бяха съгласни, че системата върши чудесна работа! В Норвегия. И че у нас това е невъзможно да стане. Аз не разбирах защо, продължавахме упорито да мисионерстваме, представяме, обясняваме, убеждаваме… Правителствата се сменяха, ние продължавахме.

Чували ли сте за такава система в България? Не, нали? Това започна преди петнадесет години! Когато нещо подобно се реализира у нас, по начина, по който наистина работи в Норвегия, аз ще реша, че България се е променила.

Как германците управляват … бизнес процесите?

Втори случай от моята кариера. Голяма немска консултантска компания си търсеше партньор за България – тук вече сме по-наблизо във времето, годината е 2000. Компанията и до днес е световен лидер в областта на решения за управление на бизнес процеси (справка Gartner ).

Цяла Германия използва този продукт. Много е лесно – специално подготвени хора по специални въпросници правят преглед на това как работи една компания. Независимо от това дали е частна или държавна. Ако е държавна, още по-необходима се оказва тази технология. И рисуват, рисуват (или както се казва още – моделират) … бизнес процесите й. А по-простичко казано, отразяват кой какво прави в компанията, какви документи и данни използва и създава, на кого подава резултатите, за колко време се прави всяко едно отделно действие…

Това, за ужас на всички, може да се случи навсякъде – и в администрацията, и в производството, и в маркетинга и продажбите.

И после картинките се анализират от експерти по бизнес процеси и те препоръчват промени – не какви да е, а подобрения. Колко може да се намали времето за изпълнение на дадена операция. Как да се оптимизира обема на данните и документите. Как да се премахнат работните престои…

Фирмените ръководства в Германия, кой знае защо, четат внимателно тези експертни доклади. И не просто плащат пари на консултантите, а провеждат необходимите промени.

И компанията заживява един нов, по-смислен, по-ресурсоемък и по-ефективен живот. От това печелят всички и всички живеят и работят по-лесно и по-добре.

Да, ама не, както би казал Петко Бочаров! Как се трансферира това ноу-хау в български условия? Елате да видите -

• Ти говориш на фирменото ръководство за управление на бизнес процеси, то те пита каква автоматизация ползваш, че познава само термина „технологични“ процеси.  Първо питат за пари, а после за ползи. Като чуят първия отговор, изобщо не задават следващия въпрос.
• Мениджърите на средно ниво и особено ценните със знанията си хора пък бягат от подобно нещо като дявол от тамян. Как ще си сложат такъв таралеж в гащите. Всички да знаят как се работи, за какво са нужни те тогава???
• За държавната администрация изобщо не ми се приказва. Тъъъкмо изглежда, че си намерил съмишленик в някое министерство, започват избори, минават няколко месеца докато всичко отново заработи, дойде нов министър и всичко започва отначало.

През това време германците питат ли питат как вървят продажбите. И ти обясняваш ли, обясняваш…

Как се прави в Швеция преброяване на населението?

Знаете ли какво е Census? Това е световен проект за преброяване на населението, нещо, което се прави през няколко години и у нас.

Швеция е създала науката статистика. Всичко там се преброява, въвежда и систематизира. Без това да отнема време, нерви и супер много пари. Става някак си… невидимо и без съпротива. Затова в Швеция всичко може да се измерва и подобрява. Затова хората там живеят по-добре, а не си мечтаят за по-добър живот.

Преброяването в Швеция, се извършва … не, не през интернет. А от анкетьори, които ходят по домовете и отразяват в специално разработени форми какво им казват анкетираните. Поне така беше миналия път. Формите са със специален дизайн, така че да може с минимум усилия да се въведат данните. Просто отбелязваш с кръстче верния отговор и продължаваш нататък. Ако има нужда, пишеш с главни печатни букви.

За ваше сведение – там така се попълват и всякакви видове декларации (освен през интернет, разбира се). Данъчната декларация е простичка, съвсем кратка, а не като учебник по данъчно право, както у нас.

След като се занесат попълнените анкети в службата по преброяването, хиляди форми се сканират наведнъж, излизат автоматично недобре прочетените и неразбраните от програмата думи, специално обучени служителки ги поправят много бързо… И готово!

Държавата разполага с пълна картина на своето население -  с колко повече са жените от мъжете, повече моми или повече ергени има, колко хора имат в къщи куче, кабелна телевизия и тъща…  и всичко, което ви е интересно да узнаете.

Да, но в България нещата се оказаха много, много сложни – оставете ги шведите, те са нация елементарна… В продължение на месеци правихме пилотен проект да докажем работоспособността на програмата. Направихме за своя сметка дизайна на формите и разпечатахме голяма пробна серия. Вкарахме мощни сървъри и скенери. Инсталирахме и софтуера. Анкетирахме пробно специална извадка… Излезе 98% правилно разпозната информация!

И, ще попитате? Държавните ръководни служители се отказаха от това решение. Не защото нямаха пари, а защото било не-социално ?!? Причината – по време на всяко преброяване служителите от статистиката получат допълнително възнаграждение, за да въвеждат на ръка неграмотно попълнените отговори на още по-неграмотно подготвените въпросници… Социално-отговорната държава се оказа пречка за ИТ прогреса…

www.marketingburkan.com © 2010

Усмивката

Изключително рядък феномен, когато поръчвате кафе в повечето софийски заведения, а да не говорим за горчивия ми опит в черноморските ресторанти. Изглежда че повечето търговци просто забравиха, че доброто отношение към клиента никога не е в излишък.

Но тази жалка гледка не се отнася само за заведенията. Ако наскоро се е наложило да използвате куриери за международни пратки, сами сте станали свидетели на нервните телефонистки, които така щастливо отхвърлят всяко ваше запитване за цена и срокове на доставка, ако решат че не сте се подмазвали достатъчно по тефелона.

Погрешното разбиране, че клиентът е длъжник, винаги дърпа назад. Клиентът не е длъжен да е в добро настроение, да покрива всяко ваше скрито условие в дъното на уебсайта ви, нито да дава дълги обяснения, само за да получи капка информация, за да прецени дали вашата фирма предлага това, което търси.

Вкусът

Едно нещо наистина ми харесва във веригата Starbucks – във всяко тяхно заведение вкусът на кафетата е неповторим и качеството винаги е налице.

Отношението с клиентите не се ограничава само до една не толкова истинска усмивка и рутинна любезност. Клиентите трябва да получат качеството на продукта или услугата, което заслужават. И ако вашата фирма не култивира стремежът към качество в персонала и в бизнес модела, значи трябва сериозно да преобмислите стратегията си.

Подкупът

Признавам си, бях подкупен, за да напиша тази статия за Starbucks. Не директно, разбира се.

Но докато пих съботното кафе с приятелката ми, ни дадоха безплатно един много освежаващ малък фреш и талон за безплатна напитка. Затова ви питам като клиент и като маркетьор – защо да посещавам другите заведения, където ми се цупят защото не правя 100 лева сметка, вместо да се наслаждавам на добре изпито кафе в приятна атмосфера?

www.marketingburkan.com © 2010

Но понякога (по-рядко), ставам особено зла, тъжна и раздразнителна в петък, 13-ти…

Кой каза, че съм звучала нереално оптимистично? Нека да прочете надолу

Понякога в петък 13-ти просто не знам:

1. Защо съм на този свят и имаме ли нужда двамата един от друг?
2. Дали съм поела по моя път и ако не – кога най-после моят път ще ме поеме?
3. Какво очаквам и искам от себе си, че продължавам да очаквам и искам все повече?
4. Каква представа създавам за себе си, че и другите продължават да очакват и искат все повече от мен?
5. Защо не обичам да изглеждам умна, можеща и знаеща, а останалите си мислят, че обичам точно това?
6. Защо продължавам да се вбесявам от простотия, наглост и несъбразяване с другите?
7. Защо продължавам да се разплаквам от собствената си простотия и наглост?
8. Защо хората, на които най-много си дал, най-много са ти отнели?
9. И защо продължаваш да отнемаш от хората, които най-много заслужават да им даваш?
10. Ако се страхуваш да продължиш напред, това означава ли, че си страхливец?
11. Ако обичаш без да изискваш да бъдеш обичан, това означава ли, че си глупак?
12. Защо хората вярват, че нещата са ценни за теб само ако говориш за тях?
13. Защо въпросите ме застигат непрекъснато (като куршуми) и докога ще имам сили да оцелявам?

В такива моменти ми се иска животът да е като един небостъргач без 13-и етаж и асансорът просто кротко да ме отнесе нагоре …

www.marketingburkan.com © 2010

Затова пък, когато избрани неща от блога му попаднат в книга, този кусур го няма (ние, скорпионите, сме велики в откриването на недостатъци…)

И така – защо малкото е новото голямо? И защо ще загубите, ако не прочетете тази книга?

Няма да представяме Сет Годин – вече почти всички бизнесмени и маркетьори у нас сигурно са чували нещо за него или пък чели нещо, написано от него. Според мен той олицетворява бизнеса и маркетинга на 21 век и макар че вече почти десет години от него са изминали, това все още е маркетингът на бъдещето.

Но с какво, за бога, е забележителен маркетингът, който проповяда Сет?

• Маркетинг по необичаен и забележителен начин, който грабва потребителите.
• Маркетинг, който помага на малките фирми да станат по-известни и успешни от големите им събратя (други експерти може би биха го нарекли „партизански“).
• Маркетинг на компетентните и знаещите срещу мързеливите и мамещите.
• Маркетинг, който уважава клиента и се съобразява с него във всеки един момент.
• Маркетинг, провеждан основно със средствата на новите технологии – интернет, социални мрежи
• Маркетинг, за който старите правила са важни, но още по-важно е да имаш хъс и смелост…

Това е накратко. Ако тези идеи ви харесват, това е вашата книга.

А ето какво особено много ми допадна (цитирам Сет, разбира се):

• Някои хора (малко на брой, но ценни) осъзнават, че тази временна рецесия е най-добрият шанс, който някога ще имат. Те работят по-здраво от всякога – умствено – и поемат всякакви емоционални и лични рискове, които могат да доведат до отплата.
• С превръщането на човешките същества в компетентни елементи на гигантската система, наречена „бизнес“, ние сме издигнали огромни бариери на промяната. Компетентните хора се опълчват на промяната. Защото тя заплашва да ги направи по-малко компетентни. А компетентните хора обичат да бъдат компетентни. Това е тяхната самоличност, и понякога това е всичко, което имат.
• Бъдещето не е това, което беше! Привикнали сме към по-малките мечти – наздраве за непостижимите цели! Нашите мечти бяха оставени в ръцете на магистрите по бизнес администрация. Ако  сте инвеститор, сега е времето да разберете накъде са се отправили тези МВА – и после да продадете акциите си в тази индустрия. Все по-ограниченият хоризонт, който бизнесмените използват, скоро ще причини проблеми на всички вас.
• Стремете се да бъдете три крачки напред. Да бъдеш крачка напред е лесно, но не е достатъчно. Ако сте само с една крачка напред, ще ви стъпчат преди да се изстреляте напред. Да бъдеш две крачки напред означава, че всеки разбира с какво се занимавате, когато го представите и сте способни да намерите бързо финансиране. Но истински умните са с три крачки напред. Те са пионерите и откривателите. Те са онези, които изобретяват следващото поколение. По-трудно е да го създадеш, по-трудно е да го продадеш и още по-трудно е да накараш родителите си да го проумеят, но това е нещото, което наистина си заслужава да изградиш.
• Малкото е новото голямо. Престането да купувате желанието да паснете, манталитета „по-голямото е по-добро“. Вече не става въпрос за достъп до пари. Сега е важно да изберете правилния модел и да бъдете забележителни!

Всичко, което ще прочетете, е предизвикателно и мотивиращо. Заслужава да бъде прочетено много пъти и най-вече – да бъде изпитано! Опитайте и вие:)

www.marketingburkan.com © 2010

Според мен, има много неща вътре в самите хора, които започнаха да правят бизнес в България, в тяхното поведение и мислене, които пречат на успешния маркетинг в българските фирми. Ето кои са най-важните от тях за мен:

1. Българският бизнесмен няма навик да се съобразява с другите

Независимо дали това са клиенти или служители, българинът не е човек на екипната работа. Веднъж успял, тоест по някакъв начин отличил се от останалите, в бизнеса или друга сфера, това качество още повече се развива у него.

Както и да си го обясняваме – дали с 500 години живот под чужда власт, когато всеки е трябвало да оцелява сам и със своето семейство, дали с останалите 50 години организирано немислене и невъзможност за изява… но това е факт – българските бизнесмени рядко планират нещата или реализират нещата, вземайки предвид друго мнение, освен своето.

А маркетингът е комуникация, баланс на позиции, екстравертност, синергия на мнения и интереси.

2. Българският бизнесмен иска да контролира всичко

Това е черта, която му помага да успява в много трудни условия, разполагайки с малки ресурси – хора, време, пари… В такива условия често по-добре се справят организации, които са ръководени единодушно, организации със строга йерархична структура. Както се казва, има един, който си слага главата в торбата.

Но когато се касае за развитие, за приемане на стратегии, за вдъхновяване на другите да следват приетите стратегии – точно тази склонност към свръх-контрол, неумението да делегираш права, обикновено спира движението напред.

Много български фирми можеха да се развият повече преди кризата, но нямаха подходящ управленски ресурс, който да планира и реализира това.

3. Българският бизнесмен не обича промените

Ние, българите, се страхуваме от промените. Това някак си е вкоренено в нашата природа. Вижте как мислим – приемаме завършването на висше образование повече като край, отколкото като истинско начало… Много от нас, които не работят „по специалността си“, приемат това като голяма трагедия. А останалите мъничко ги съжаляват.

Така е и в бизнеса. По време на кризата способността да се променяш е ключова за перспективите на фирмата. Срещнах се с невероятно много български собственици на бизнес, които някак си разбират, че е необходима промяна, но не съумяват да я предприемат. Защото не знаят как, защото се страхуват от провал…

4. Българският бизнесмен не обича да се учи

Каквото е научил в университета или на каквото животът го е научил – стига му толкова! Толкова малко се чете, толкова бегло и напосоки се следят … пазара, настроенията на клиентите, тенденции в потреблението или технологиите, нови управленски методи… При това тук говорим само и единствено за учене, което е крайно необходимо за управлението на бизнеса.

А останалото – общата култура, история, психология, география, фундаментални науки, приложни науки… неща, които са крайно необходими на всеки бизнесмен за да завзема нови пазари, да генерира нови идеи, да провокира създаването на нови продукти?

Не се получават тези неща само с овладяване на тайните на нови модели мобилни телефони или автомобили… Не че не съм им фен…

5. Българският бизнесмен не се съобразява с реалностите

Това е най-страшното – дори в разгара на кризата много бизнесмени в България упорито твърдяха, че криза няма… Това мислене попречи както да се предвиди наближаването на трудностите, така и да се видят възможните последствия от тях и начините, по който да се премине през кризата.

Всичко стана някак си в последния момент, някак си напосоки, някак си започвайки с това, което не трябва. Тогава, когато всички мислят за повече маркетинг, за много маркетинг, българските фирми драстично съкратиха разходите за това. Как се прави маркетинг, ако той се разглежда не като инвестиция, а единствено и само като разходен център?

Ще ми е интересно и вие да посочите качествата на българския бизнесмен, които пречат на маркетинга в нашите фирми.

www.marketingburkan.com © 2010

Е, имали сме един-два взаимноразочароващи момента, но аз не съм я изоставяла никога досега. Всеки месец, в продължение на осем години, което прави около сто срещи.

Постепенно се сближихме и знаем много неща една за друга – какво образование имаме, как се е развил животът ни, какви книги четем… Оказа се, че и децата ни са на една и съща възраст, та темите станаха достатъчно, за да не млъкваме в продължение на половин час всеки месец.

Скоро обаче моята фризьорка определено ме учуди. Когато отидох при нея в уговорения час (ранен, в събота, за да имам време и за много други неща…), тя ме посрещна с думите „Ей сега ще боядисам дамата, а ти, за да не ти е скучно, ако не си пила кафенце, можеш да донесеш по едно“.

Разбира се, че донесох. Изпихме го заедно и я изчаках да си изпуши цигарата, за да почине малко.

Но определено не мога да разбера не е ли по-лесно и по-нормално фризьорският салон да купи една кафе-машина (определено няма да се изхарчи много) и да предлага по чаша кафе на дамите, които изчакват реда си? Някак си е по-клиентски ориентирано, още повече, че наоколо, в радиус три квадратни километра, има точно четири фризьорски салона. Дори ако се наложи да вдигне цената на услугите по този повод.

Никак не мога да проумея това небрежно и обратно отношение на българите към клиентите… Защо ли не им хрумва нещо подобно?

www.marketingburkan.com © 2010